Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 26.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д.Д. от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 230 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.Г.Д. *** ,чрез пълномощника му и
процесуален представител-адв.И.Д.от АК-Варна срещу Решение № 82/05.07.2021г. на
Районен съд –Шумен , постановено по ВНХАД № 879/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-000390/04.03.2021г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Шумен, с което
на Р.Г.Д. за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
правото му на защита е засегнато, тъй като е налице разминаване между
фактическата обстановка,описана в АУАН и в НП,в докладната записка и
показанията на свидетеля-очевидец на нарушението в открито съдебно заседание. Поддържа
и становището за незаконосъобразност на НП по същество, излагайки съображения
за недоказаност на приписаната му деятелност.Сочи,че съдът при вземане на
решението обосновал изводите си въз основа на снимков материал,съставляващ
негодно доказателствено средство. Поради това отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него НП.В съдебно заседание излага доводи и за
приложимост към случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Претендира присъждане
на разноски по делото. В съдебно заседание касаторът не се явява лично ,същият
се представлява от адвокат И.Д. от
Адвокатска колегия –Варна.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив.
Симеонова, която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 10.04.2020 год. около
12.30 часа св.Г.И.Г.– командир на отделение в РУ гр.Шумен, управлявал личния си
лек автомобил в гр.Шумен по ул. „Съединение“ в посока бул. „Велики Преслав“.
Приближавайки кръстовището с бул.“Преслав“, свидетелят Г.забелязал, че в ляво
на него по бул.“Преслав“ се движел л.а. „Мерцедес“ в посока ул.“Съединение“.
Посоченият автомобил спрял на кръстовището, след което потеглил, включвайки се
в движението пред автомобила управляван от св.Г., извършвайки маневра завой на
ляво с превъртане на гуми, при което на пътното платно останали черни следи.
Включвайки се в
движението по ул.“Съединение“ в посока бул. „Велики Преслав“, автомобилът се
приплъзнал, при което задната му част навлязла в зоната на автобусна спирка,
разположена в дясно на ул. „Съединение“, което наложило св. Г.да намали скоростта,
за да не се сблъскат двата автомобила. След поднасянето, автомобилът спрял на кръстовището
с бул. „Велики Преслав“. Зад него спрял и св. Грозев. Последният направил снимка
на регистрационния номер на автомобила, с цел да докладва за възприетото от
него нарушение извършено от водача на автомобила. За констатиранато нарушение
на ЗДвП, св.Г.на 10.04.2020г. изготвил докладна записка до Началника на РУ
гр.Шумен, в която посочил марката и регистрационния номер на автомобила – л.а.
„Мерцедес“ с рег. № В 74 82 ВР, предоставил и изготвената от него снимка.
Докладната записка била изпратена на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен
по компетентност за извършване на проверка като била образувана преписка
рег.№1729р – 10735/13.04.2020г. При направена справка в АИС на МВР било
установено, че собственик на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № В 74 82 ВР е
жалбоподателят Р.Г.Д. ***. От сектор ПП при ОДМВР – Шумен било изпратено писмо
рег.№869р-2079 от 16.04.2020г. до РУ гр.Провадия пазар с искане да бъде
установен собственика на автомобила Р.Г.Д., който да бъде запознат в разпоредбата на чл.188 ал.1
от ЗДвП и чл.313 от НК и да попълни декларация, в която да посочи лицето
управлявало автомобила на 10.04.2020г. в гр.Шумен, около 12.30 часа. От изготвената
докладна записка от служител на Участък Дългопол при РУ гр.Провадия рег.№ 324р-15703
от 09.08.2020г. се установява, че при извършена проверка на адреса лицето не е установено.
Също били събрани данни, че се работи в Италия и не се очаквало скоро да се прибере
в България. Собственикът на автомобила Р.Г.Д. е бил установен на 01.02.2021г. от
служители на ОДМВР – Варна, на която дата Д. попълнил Декларация по чл.188 от ЗДвП,
в която декларирал, че на 10.04.2021г. около 12.30 часа автомобил „Мерцедес“ с
рег. № ********* е бил управляван от него. На база депозираната декларация
чл.188 от ЗДвП и материалите сдържащи се в преписка рег.№1729р –
10735/13.04.2020г. , св. М.М.на 01.02.2021 съставил срещу жалбоподателя АУАН
№390 за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, в негово присъствие като при
предявяването Д. отразил, че има възражения без да ги конкретизира.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че
водачът действително е допуснал нарушението, описано в акта и в
констативно-съобразителната част на постановлението, а именно че е използвал
посочения в акта и в НП път не по предназначението му, като преднамерено ,при
извършване маневра „завой наляво“ от бул.“Преслав“,чрез превъртане на задните
гуми, привел автомобила в странично приплъзване и по този начин, извършвайки „дрифт“ се е включил в движението по
ул.“Съединение“. За да достигне до този си извод съдебният състав съобразил
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, формирайки решаващия си
извод, че с поведението си санкционираният субект е нарушил изискването на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, за което закономерно му е било наложено административното
наказание, визирано в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.Съдът изложил доводи и досежно
неприложение в настоящия случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,мотивирайки се
с това,че описаното в АУАН и в НП нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение
с висока степен на обществена опасност.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. В тази връзка, касационната инстанция
не споделя твърденията на жалбоподателя, че правото му на защита е било
засегнато в съществена степен от наличието на разминаване във фактическата
обстановка, описана в АУАН и в НП, в докладната записка и в показанията на
разпитания свидетел-очевидец на нарушението.Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка напълно
кореспондира с тази в докладната записка и се потвърждава напълно от
показанията на разпитания пред въззивната инстанция в качеството си на
свидетел-очевидец на нарушението свидетел.АНО прецизно е посочил, че
основанието е чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, която разпоредба въздига в
административно нарушение ползването на пътища, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на товари
и хора. Още от момента на съставяне на АУАН и издаването на НП касаторът е бил
наясно по какъв ред и на какво основание се привлича към
административнонаказателна отговорност, а видно от мотивите на районния съд,
предходната инстанция е обследвала напълно акуратно и в унисон с изискванията
на закона наличието на предпоставките за приложение на чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон, излагайки и
необходимите мотиви в подкрепа на решаващото си становище за реализирана
простъпка, свеждаща се до ползване на
отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Поради изложеното
касационният състав не намира основание да удовлетвори обективираната претенция
за отмяна на съдебния акт.
Не се споделят и
твърденията на касатора за недоказаност на приписаното му нарушение. Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на
районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия
жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – като
преднамерено е извел МПС извън контрол при извършване маневра „завой наляво“ от
бул.“Преслав“,чрез превъртане на задните гуми, привел автомобила в странично
приплъзване и по този начин, извършвайки
„дрифт“ се е включил в движението по ул.“Съединение“.При това положение
правилен се явява изводът на АНО, че в случая водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, посредством приплъзването на превозното средство, което в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в
това число и на останалите пътници в превозното средство, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност.Още повече, че нарушението е извършено в близост до
автобусна спирка на обществения транспорт. Районният съд е достигнал до
аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция. От
тази гледна точка, настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на
касатора за недоказаността на приписаното му нарушение. Извършването ѝ се
установява от задълбочения прочит на приобщените доказателства, като от
същество значение са показанията на свидетеля Галин Иванов Грозев, който е и
очевидец на осъществяването на простъпката. Не са налице основание за тяхната
заинтересованост, доколкото последният е възприел извършеното нарушение в
качеството си на редовен водач на МПС ,а не при и по повод на осъществяване на
контрол по пътищата, поради което същите правилно са били ценени в пълнота като
обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация. При това
положение резонно въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП по
същество.Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че съдът в
настоящия касационен състав не споделя релевирания от защитата на касатора
довод, че самия участък от пътя-на кръстовище, при извършване на ляв завой, с
голям трафик на автомобили, предполагал
понякога такава маневра и възприема същия като защитна теза на касатора.
Касационната инстанция
споделя напълно изложените доводи на въззивната инстанция досежно неприложимост
към случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за „маловажен случай“ и с оглед на
процесуална икономия препраща към същите на основание чл.221 ал.2 от АПК.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен
състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от
категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 82/05.07.2021г. на
Районен съд –Шумен, постановено по ВНХАД № 879/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Р.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 26.10.2021 г.