№ 500
гр. Перник, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100043 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Т. срещу „Палетисимо“
ООД. Твърди, че с ответника е сключен трудов договор от 15.04.2019 г. при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 150,00 лева. Твърди, че изпълнява добросъвестно
своите задължения, а работодателят не е заплатил дължимото се трудово
възнаграждение за м. декември 2021 г., поради което е подадено заявление по чл. 410
ГПК и е образувано ч.гр.д. №4893/2022 г. по описа на Районен съд Перник, в рамките
на което ответникът е депозирал възражение.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че „Палетисимо“
ООД дължи на А. А. Т. сума в размер на 150,00 лева, представляваща трудово
възнаграждение за м. декември 2021 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция като
твърди, че процесното трудово възнаграждение е изплатено.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът се представлява като поддържа вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с установителен иск, разглеждан по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
По своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото
възнаграждение се дължи при наличие на трудово правоотношение, изпълнение от
1
страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през
уговореното работно време своята трудова сила. Основно задължение на работодателя
като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова сила. Следователно,
служителят/работника трябва да установи в процеса на доказване, че е предоставил
реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че
уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено – от работодателя.
По делото не се спори, а същите обстоятелства се установяват и от приложените
писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение по трудов договор, сключен между ответника в качеството му на
работодател и ищеца – работник, който е прекратен със Заповед № 003/27.01.2023 г.
Съгласно представения по делото трудов договор ищецът е назначен на
постоянен трудов договор на длъжност „началник експлоатационно звено в
транспорта“, доколкото в него друго не е уговорено (арг. чл. 67, ал. 2 КТ) с трудово
възнаграждение в размер на 150,00 лева месечно цифрово и 220,00 лева словом, но
доколкото самият ищец твърди, че уговореното му месечно трудово възнаграждение е
150,00 лева месечно, съдът приема, че словесното изписване е технически сгрешено.
По делото е изслушана и приета ССЕ. В нея вещото лице, след като се е
запознало с материалите по делото, счетоводството на ответника е изчислило, че
дължимото се на ищеца нетно трудово възнаграждение за м. декември 2021 г. е
съгласно предвиденото в трудовия договор – 150,00 лева. Съгласно констатациите на
вещото лице възнаграждението за м. декември 2021 г. е заплатено на 25.03.2022 г.
(преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Посочено е
още, че от банковите преводи не може да се установи с абсолютна точност за кой
изработен месец се отнасят, но при начислено нетно възнаграждение от 6141,58 лева за
целия период на трудовия договор, на ищеца е изплатена сума в размер на 6196,41
лева нетно възнаграждение или 54,83 лева повече. Съдът кредитира изцяло тази
експертиза, като дадена от вещо лице, притежаващо необходимите знания и опит,
безпристрастно и технически аргументирано, което не буди ни съмнение у съда
относно обстоятелството, че заключението кореспондира пряко с обективната
действителност.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат. Както се установи от ССЕ заплатата за м. декември 2021 г. е изплатена на
25.03.2022 г., поради което не е налице плащане в хода на процеса, обстоятелство
относимо към отговорността за разноски.
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати сторените от ответника разноски в размер на 400,00 лева за процесуално
представителство и 150,00 лева депозит за ССЕ.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават в тежест на
Районен съд Перник.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Т., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на „Палетисимо“ ООД, ЕИК ********* да заплати сума
2
в размер на 150,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. декември 2021
г. по трудов договор № 32/15.04.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. Т. да заплати на
„ПАЛЕТИСИМО“ ООД сума в размер на 450,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението на основание чл. 315, ал. 2 ГПК може да бъде обжалвано с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от 11.05.2023 г. пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3