РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900319 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТИС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище, представлявано от
управителя Тихомир Илиев Тодоров, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., получена при първоначална
липса на основание, а в евентуалност – иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената
от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за
услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно
напрежение“ за обект с абонатен № *****, находящ се в гр. Търговище, в ПИ
73626.504.821, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане, на
основание чл.86 ЗЗД, както и сторените разноски по делото, които суми са
платими по банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД, с IBAN: ******.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов
трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Търговище, в ПИ
73626.504.821, изграден със знанието на Електроснабдяване гр. Търговище
през 1998 г. за нуждите на цех за преработка на пластмасови изделия, който
заедно със съпътстващото го оборудване служи за преобразуване на
1
електроенергия от средно към ниско напрежение. Твърди се в евентуалност, че
съоръжението е собственост на ищцовото дружество по силата на изтекла
придобивна давност, считано от 16.09.1998 г. Излага се, че с посоченото
съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца
производствен обект, като ответното дружество е оператор на
разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца съоръжението е
обозначено с абон. № ***** и кодов № ********. Посочва се, че съгласно чл.
30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост на ел. съоръжения
между страните са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на
ответника, в която точка се осъществява продажбата на ел. енергия при средно
ниво на напрежение, предмет на задължението на енергийното предприятие за
пренасяне на енергия до мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно
чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, мястото на измерване следва да е на страната с по-
високо напрежение при собствени на клиента преобразуващи съоръжения,
поради което средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от
ответното дружество енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно
напрежение. Тези правила, с оглед характера на присъединяването като
перманентно фактическо и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по
инициатива на носителя на нарочна лицензия за извършване на дейност в
обществен интерес, като в случая това не е сторено от ответника. Излага се, че
консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП
на ниво ниско напрежение, при които условия се покриват технологичните
разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по
транспортиране на потребяваните киловати по присъединителни съоръжения
на ниско напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на
ниско напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като
ответникът не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва
основание да инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане
подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че
съгласно практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при
неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от
цената на ел. енергия, определен съобразно коректното положение, като в
случая измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за
претендирания период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза
на 90 724,22 лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като
разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното
дружество средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която
сума подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно
основание. Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за
компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява
транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се
твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.
Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени
от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата
2
за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция
събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната
мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на
ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.
Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от
ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението,
докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.
Твърди се в евентуалност, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли за уважаване на
претенцията и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът „Електроразпределение Север“
АД писмен отговор, се поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради
липса на правен интерес и на предпоставките за предявяване на иск по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, за наличието на които не са представени доказателства. Сочи се,
че евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим на същите основания,
доколкото между ищеца и ответника е налице облигационно отношение, а не
предаване на имуществени блага. Излага се, че между страните са налице
договорни отношения с правно основание чл. 104 от ЗЕ с предмет достъп до
разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия, за което ищецът заплаща
съответната цена за услуга. Развиват се доводи по приложението на чл. 104 и
чл. 104а от ЗЕ, като се поддържа, че мрежовите услуги по достъп и пренос са
възмездни услуги, чиито цени се регулират от КЕВР, а уредбата им е
императивна. Твърди се, че за крайни клиенти, които се снабдяват с ел.
енергия от свободния пазар, се прилага чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ /чл. 28 и чл. 29 в
новата редакция/. Излага се съдебна практика на ВКС по приложението на чл.
55 и чл. 59 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е оспорил облигационната връзка с
ответника с предмет мрежови услуги, регулирани от императивни норми,
които са правното основание за заплащане на процесните суми, поради което
нормите на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД в случая са неприложими. Сочи се, че
ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е оператор на ЕРМ за Североизточна
България и собственик на ЕРМ. Твърди се, че през процесния период
доставчици на ел. енергия за ищеца, като „търговски участник“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ПТЕЕ, са били „Загора Енерджи“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД. Поддържа се, че на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ООД
и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД е сключен договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, уреждащ местата и средствата за търговско
измерване в съответствие с ПИКЕЕ и даващ възможност на ищеца да снабдява
собствения си обект с ел. енергия от свободен пазар, като при подаване на
заявление за достъп до ЕРПМ, за ищеца е посочено заварено средство за
измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното
табло за отчитане на ниско напрежение, намиращо се в ищцовия трафопост.
Сочи се, че отношенията по измерване количествата пренесена ел. енергия се
3
регулират от договор за пренос при общи условия и от нормативната уредба,
като са изброени релевантните разпоредби, включително за неоснователност
на твърдяното от ищеца определяне на границата и мястото на измерване.
Поддържа се, че нормативната уредба не е императивна, като условията по
предоставяните услуги подлежат на промяна чрез отправено от ищеца искане,
каквото в случая не е направено. Оспорва се размерът на исковата претенция,
по отношение на която е налице неяснота, предвид неизпълнени от ищеца
предпоставки по чл. 366 от ГПК. В евентуалност се претендира приспадане на
разликата в цената за пренос на ниско напрежение. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за процесните плащания. Правят се
доказателствени искания и се моли за отхвърляне на предявените искове, като
се представят писмени доказателства с искане за тяхното допускане.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, с която се изразява становище по направените от ответното дружество
възражения. Сочи се във връзка с възражението за недопустимост на иска по
чл. 55 от ЗЗД, че предоставянето на мрежови услуги не е включено в предмета
на договорите за продажба на ел. енергия, а е предмет на договорите по чл.
104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, сключени с ответника, който е краен бенефициент
на заплащането на пренос на енергия, в който смисъл се развиват правни
доводи. По отношение на възражението за недопустимост на иска по чл. 59 от
ЗЗД, се излага, че претенцията на ищеца не произтича от договор между
страните, а от претърпяна загуба. Поддържа се, че с оглед липсата на спор
относно границата на собственост, където се осъществява продажбата на ел.
енергия, ответникът има договорното задължение да извършва пренос на СрН
единствено до мястото на присъединяване, но тъй като ищецът е заплатил
цена за пренос на ниско напрежение, тази услуга излиза извън обхвата на
договора за пренос между страните и липсва правно основание за нейното
заплащане. Излагат се допълнителни аргументи относно границата на
собственост, която е нормативно дефинирана и от която владението на
движимата вещ преминава у ищеца, който я транспонира за собствена
сметка.Сочи се, че ответникът доставя енергия на ниво СрН, независимо от
местоположението на СТИ, като видът на предоставяната услуга е от значение
за фактурирането на услугите, а не къде се измерва енергията и какво е
нейното количество. Поддържа се, че мястото на средството за търговско
измерване (СТИ) не е нормативно дефинирано за разлика от нивото на
напрежение с оглед нормативното изискване мястото на измерване да е на
страната с по-високо напрежение. Излагат се допълнителни правни доводи
относно лицензионното задължение на ЕРП да разположи местата за
измерване в съответствие с действащото законодателство, което се прилага ex
lege. Поддържа се, че поставянето на СТИ не е елемент от технологичния
процес на присъединяване с оглед периода на първоначалния му монтаж, а
има значение за реализирането на договорната връзка между страните, като не
е необходимо изрично заявление за неговото предислоциране, за което се
излагат допълнителни аргументи. Твърди се, че липсва споразумение между
4
страните за пренос на ел. енергия на НН, за което ответникът не е представил
писмени доказателства. Сочи се, че мрежовата услуга за пренос на ел. енергия
не подлежи на договаряне с друг правен субект или предмет, като повторно се
изброяват приложимите императивни норми. Възразява се срещу
претендираната от ответника компенсация с технологичните загуби от
трансформацията на ел. енергия от СрН на НН, което като насрещно вземане,
следва да се заяви с насрещен иск или изявление за прихващане. Правят се
допълнителни доказателствени искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който
се оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения и се
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения и
доказателствени искания. Доразвиват се доводи относно начинът на
фактуриране на предоставяните мрежови услуги и облигационният характер
на претендираните от ищеца суми. Сочи се, че меренето на ел. енергия,
съгласно указания за ел. снабдяване, е в табло НН на МТП с трифазен
електромер и токови трансформатори, съответстващи на инсталираната
мощност. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба твърдения и
се излагат допълнителни аргументи относно мястото на измерване на ел.
енергия, като се допълва анализът на приложимата правна уредба и
приложимата в случая съдебна практика на ВКС. Сочи се, че при съоръжения,
които не са собственост на оператора, същият не налага едностранно
технически изменения без искане от собственика на съоръженията.
Поддържат се направените доказателствени искания, като се прави искане по
чл. 190 от ГПК и искане за допускане на писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли за уважаването на предявения и поддържан от него иск,
както и за присъждането на разноски.
От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, поддържа твърденията
ивъзраженията си, моли за отхвърлянето на иска и за присъждането на
разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че ищцовото дружество е собственик на
изграден от него през 1998 год. мачтов трансформаторен пост в ПИ с
кадастрален идентификатор 73626.504.821 по КК и КР на гр. Търговище,
индустриална зона с клиентски № **********, абонатен № *****, кодов
номер на точка за отчет № 32Z4400210380077R, както и че същият служи за
електроснабдяването на обекта на ищеца – цех за преработка на пластмасови
изделия. Не е спорно и че потреблението на електрическа енергия се измерва
от СТИ, собственост на ответника, монтирано на трансформаторния пост.
От съвкупния анализ на молбата на ищеца до началника на
5
„Електроснабдяване“ и Предписание № 202/27.07.1998 год. (л. 154 и 155) се
установява, че меренето на електрическата енергия при трафопоста следва да
стане в табло ниско напрежение (н. н.), от което да се развие кабелна мрежа до
подтабла за отделните сгради.
По делото липсва спор и относно обстоятелството, че между ищеца и
ответника, в качеството му на правоприемник на „Енерго-Про Мрежи“ АД, на
20.11.2013 год. относно обекта с клиентски № ********** и абонатен №
***** е сключен възмезден договор за достъп до електроразпределителната
мрежа с деловоден № СВП13-761/06.11.2013 год. Съглашението е постигнато
на основание чл. 104, ал. 1 ЗЕ и чл. 14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ).
От представените от ищеца към исковата молба фактури, кредитни и
дебитни известия, в които се цитира един от идентификационните номера на
процесния обект на ищеца – абонатен, клиентски или кодов номер, се
установява, че през процесния период обектът е получавал електрическа
енергия от свободния пазар и по-конкретно за периода 01.05.2019 год. –
30.06.2023 год. - от „Загора Енерджи“ ЕООД и за периода 01.07.2023 год. –
31.03.2024 год. – от „Енерго-про Енергийни услуги“ЕАД. В тази връзка,
ответникът признава и че по тази причина е предоставял данните от
измерванията на предоставяните от него мрежови услуги на съответния
доставчик.
Установява се и че между ищеца и ответника, отново в качеството на
правоприемник на „Енерго-Про Мрежи“ АД, на 20.11.2013 год. на същото
правно основание и относно същия обект, е сключен и договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на
„Енерго-Про Мрежи“ АД с деловоден № СВП13-761/06.11.2013 год.
Видно от Заявление № 2401994/14.11.2013 год. за смяна на координатор
на балансираща групаищецът, като клиент на регулирания пазар на
електрическа енергия, заявява желанието си да стане член на балансираща
група на координатор ЕПРЕУ. В тази връзка на основание чл. 102 от ПТЕЕ, от
„Енерго-Про Продажби“ АД му е издадено удостоверение за липса на
задължения относно обекта с клиентски № **********.
Съгласно удостоверение от 07.11.2013 год., издадено от „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД (л. 162) като координатор на стандартна
балансираща група, дружеството потвърждава наличието на сключен договор
за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна
балансираща група с ищеца. Видно от чл. 3 от самия договор, същият е със
срок на действие до 30.06.2014 год., като съгласно чл. 4 от него, продажбата се
осъществява при предварително заявени от ищеца в съответни приложения,
неразделна част от договора,приблизителни количества електрическа енергия.
От Констативен протокол № 551/07.07.2021 год. на ответника за
резултатите от проверката относно параметрите на захранващото напрежение,
извършена по искане на ищеца в производствения му обект с абонатен №
6
***** става ясно, че качеството на доставяната енергия в периода на
измерване /24.06.2021 год. – 01.07.2021 год./ е отговаряло на нормативните
изисквания, като производството, образувано от КЕВР по жалбата на ищеца
срещу този извод, е прекратено с Решение № Ж-867/18.11.2021 год.
По делото е проведена първоначална комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира частично - с
изключение на фрагментите, свързани с посочените от вещото лице
коефициент на полезно действие (КПД) на трафопоста и необходимост от
завишаване на месечните отчети на СТИ с добавяне на 5 % от тяхната
стойност, съответно преизчисляване на дължимите суми за доставената
енергия и услугата пренос и достъп средно напрежение, доколкото
изчислението на посочените от вещото лице КПД и загуби е базирано на
предположение, а не на обективни данни – „всъщност като всяка работеща
ел. машина и трансформаторите имат КПД. Той не е константа, но е в
границите от 95%. Следователно, при КПД от 95% ще имаме загуби от 5%
/предимно топлинни“. При разпита на вещите лица в открито съдебно
заседание, отново е посочено, че „затова не става дума за два метра и това
всъщност поражда загубите в трансформатора, които са около 5%“ – л.
227. По делото е проведена и допълнителна счетоводна експертиза,
заключението по която съдът кредитира като пълно и обективно дадено.
От първоначалната експертиза се установява, че процесният обект с
абонатен № ***** и се захранва с електрическа енергия чрез мачтов
трафопост, който служи за преобразуване на енергията от средно напрежение -
20 kV в ниско напрежение - 0,4 kV с оглед търговските нужди на ищеца.
Става ясно и че до входящите букси на трансформатора, по въздушен
електропровод - собственост на ответника, се подава електрическа енергия20
kV. В този смисъл, входящите букси /клеми/ на трансформатора се явяват
граници на собственост на съоръжението и в тези граници физически се
включват входящите проводници под напрежение 20 kV.
Според заключението, търговското мерене на потребяваната от ищеца
енергия се извършва на ниво ниско напрежение – 0,4 kV след трансформатора.
Вещото лице отчита, че в приложените по делото фактури присъстват
услугите пренос и достъп на електрическа енергия на ниво високо
напрежение, но няма остойностени пренос и достъп на енергия на ниво средно
напрежение, а точно това извършва ответника, когато предоставя
електроенергия на ищеца при напрежение от 20 kV.
На база заключението се достига до извода, че общият размер на
фактурираната на ищеца за процесния период цена на услугата „пренос ниско
напрежение“ е в размер на 90 724,23 лв. с ДДС. От отговора на въпрос 6 пък
става ясно, че съобразно фактурираните количества електроенергия на ниво
ниско напрежение, общият размер на цената за услугата „пренос средно
напрежение“ за въпросния период е в размер на 33 500,26 лв. с ДДС. В този
смисъл разликата между двете суми възлиза на 57 223,97 лв. с ДДС.
7
Становището на вещото лице, изготвило счетоводната част на
първоначалната комплексна експертиза води до извод, че ищецът е заплатил
на доставчиците на електроенергия, съответно - „Загора Енерджи“ ЕООД за
периода месец май 2019 год. - месец юни 2023 год. и „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕАД за периода месец юли 2023 год. - месец март 2024 год. сумите по
всички процесни фактури.
Според заключението по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, включените в процесните фактури суми за предоставени мрежови
услуги са заплатени съответно от „Загора Енерджи“ ЕООД и „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД на „Електроразпределение Север“ АД. Във връзка с
издадените от „Загора Енерджи“ ЕООД на ищеца фактури, е пояснено, че
„Загора Енерджи“ ЕООД е получило фактури от „Електроразпределение
Север“ АД на по-висока стойност от фактурите издадени на ищеца поради
това, че освен фактурираната електроенергия на „ТИС“ ЕООД се фактурира и
електроенергия на други лица. Това означава, че в издадените фактури от
ответника към „Загора Енерджи“ ЕООД се включват сумите както по
процесните фактури, така и по фактури издадени за други лица. От
табличната справка, включена в заключението е видно, че стойността по
фактурата, издадена на „Загора Енерджи“ ЕООД от „Електроразпределение
Север“ АД на 31.05.2019 год. е била погасена на 10.06.2019 год.
От заключението по проведената съдебно-компютърна експертиза, което
съдът кредитира като пълно и обективно, става ясно, че на 11.06.2024 год. в
19:00:37 часа от IP адреса на процесуалният представител на ищеца е
изпратено електронно писмо от имейл адрес ********* до електронен адрес
*********** със заглавие в полето „Относно“ – Искова молба ТИС ЕООД
срещу Електроразпределение Север АД. В писмото се съдържат три файла,
наименовани както следва „Искова молба ТИС ЕООД_signed“ с размер 5.72
MB; „Приложения 1 ИМ ТИС ЕООД“ с размер 4.16 MB; „Приложения 2 ИМ
ТИС ЕООД“ с размер 6.06 MBили с общ размер от 15,94 MB. Според вещото
лице файлът„Искова молба ТИС ЕООД_signed“ е идентичен с представената
искова молба на страници 3 – 6 от документите по делото, като документът в
прикачения файл е подписан електронно. Във файла „Приложения 2 ИМ ТИС
ЕООД“ се съдържат документите на страници 7-13 от делото, а във файла
„Приложения 1 ИМ ТИС ЕООД“ – документите на страница 2 и страници 14-
18 от делото. Според експерта, в папка „Спам“ на електронен адрес ******* е
налично системно съобщение от MAILER-DAEMON (********), което
посочва, че размерът на изпратеното съобщение – 16926285 байта, превишава
лимитът за размер от 15728640 байта на сървъра vos-web.vos.bg. След
направено изследване за повторно изпращане на писмото, вещото лице
констатира, че съобщението относно размера се получава незабавно в папка
„Спам“, но следва да се рестартира (опресни) визуализацията на текущата уеб
страница на използвания браузър на компютъра – Mozilla Firefox, за да бъде
отразено в папката. От експертизата се изяснява и че ограничението за
размера на изпращаните съобщения към електронния адрес на съда е до 15
8
MB за общият размер на съобщението и прикачените файлове към него. При
по-голям общ размер съобщенията не се приемат и съответно получават.
Имайки предвид съдържанието на полученото системно съобщение,
направените изследвания и фактът, че между електронните адреси на
изпращача и получателя е налична последваща кореспонденция, може да се
счита, че няма друга причина за недоставянето на имейла.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предмет на предявения от ищеца главен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е връщане на получена от ответника без
основание сума, съставляваща разлика между заплатена от ищеца цена на
услуга „пренос ниско напрежение“ на електроенергия за процесния период от
дължимата цена за услуга „пренос средно напрежение“. Обстоятелствата,
които обосновават предявения иск са свързани с твърдението, че процесът по
понижаване на електроенергията от ниво средно напрежение в размер на 20
kV до размер на напрежението от 0,4 kV – ниско напрежение, се извършва
посредством собствения на ищеца мачтов трансформаторен трафопост. Така,
при използване на собствения си трафопост, ищецът поддържа, че не дължи
заплащане на процесната услуга „пренос ниско напрежение“, чиято цена е по-
висока от цената на услуга „пренос ниско напрежение“.
С оглед видът и характерът на главния иск и обстоятелствата по делото,
ищецът следва да докаже извършването на плащане в полза на ответника на
претендираната сума в твърдения размер и в сочения период, както и
обогатяването на последния; обстоятелството, че СТИ, с което се отчита
доставяната електрическа енергия е монтирано от страна на „ниско
напрежение“; както и че в процесния период експлоатира процесния
трафопост.
На свой ред, ответникът следва да установи своите правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, включително че получената
цена за предоставена услуга „пренос ниско напрежение“ е получена на
валидно правно основание.
За да се произнесе по спора съдът на първо място съобразява, че носител
на облигационното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и
чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с електрическа енергия на обект на краен клиент
по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно
предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това
задължение може да възникне, само ако обектът е вече присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
територия.
Носител на облигационното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на
9
електропреносната мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от
ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията
по чл. 117, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЕ, респ. - при условията и по реда на Наредба №
6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала до 04.04.2014 г./, респ.
Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014 г./ - в този
смисъл Решение № 60/ 29.04.2015 год. по гр. д. № 4280/2014 г. на ВКС, IV ГО.
Според тази нормативна уредба крайният клиент се намира в
облигационни отношения както с продавача /доставчика/ на електрическа
енергия, така и с оператора на съответната преносна или разпределителна
мрежа, към която е присъединен. Когато крайният клиент е присъединен към
електроразпределителната мрежа, той е обвързан с оператора на същата от
договори за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа при общи условия /чл. 14, ал. 2, т. 1 ПТЕЕ/.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 (в редакцията до 01.05.2023 год.), респ. чл. 29,
ал. 4 и 5 (в редакцията след 01.05.2023 год.) от Правилата за търговия с
електрическа енергия, търговецът на електрическа енергия събира от крайните
си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за
цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на
оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти,
независимо дали е получил плащане от последните. Доколкото в процесния
период между страните по спора са налице валидни облигационни отношения
по договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника и
пренос на електрическа енергия през нея, а ищецът се е снабдявал с
електроенергия от свободния пазар, и по-конкретно в периода 01.05.2019 год.
– 30.06.2023 год. от „Загора Енерджи” ЕООД, а от 01.07.2023 год. до
31.03.2024 год. - от „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД, то именно тези две
дружества са събирали от ищеца всички суми за пренос на енергията за цялото
фактурирано количество и са ги заплащали на ответника вместо него по цени,
определени от КЕВР.
Съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба №6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ бр.
31/2014 год.), когато електрическата енергия се доставя на клиента от
съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за
търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено
след тях предпазители или прекъсвачи. В случая, от заключението на вещото
лице в техническата част на първоначалната комплексна съдебно – техническа
и счетоводна експертиза се установява, че електрическата енергия до
процесния трафопост се доставя на ниво средно напрежение от 20 kV, след
което се трансформира (понижава) до 0,4 kV, като едва тогава се доставя на
ищеца като краен клиент. Така доставяното количество на електрическа
енергия е предмет на измерване с помощта на СТИ, което също от
10
заключението по техническата част на кепсертизата, съдът приема, че е
монтирано след трансформиране на електроенергията от постъпващо в
трафопоста средно в захранващо обекта на ищеца ниско напрежение.
Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ, действаща към
началния момент на процесния период – 0.05.2019 год., така и в действащата
към крайния момент на процесния период – 31.03.2024 год. нормативна
уредба, съдържаща се в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр.35/2019г.), при отдаване на електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване трябва да
е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента. Доколкото в настоящия случай няма спор, че ищецът е собственик на
процесния мачтов трансформатор, то СТИ следва да бъде монтирано на
страната на по-високото напрежение. Съгласно чл. 28 от действащата Наредба
№ 6/24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване, а според чл. 30, ал. 1, т. 3 от същата, при присъединяване на
електропровод, собственост на съответния мрежови оператор, към
електрическа уредба на клиент границата на собственост са клемите за
присъединяване на проводниците към съоръженията на уредбата - при
въздушен електропровод и открита уредба то именно клемите на
трансформатора се явяват границата на собственост на трансформатора.
Доколкото според техническата част на първоначалната комплексна
експертиза, до входящите букси на ищцовия трансформатор се подава
електрическа енергия по въздушен електропровод, който е собственост на
ответника, то именно входящите клеми на трансформатора се явяват
границата на собственост на трансформатора, като в последния входящите
проводници на ответника се включват под напрежение 20 kV – средно
напрежение. Отчитайки, че след това, посредством трансформатора
напрежението от средно се понижава до ниско – 0,4 kV, за да може енергията
да бъде използвана от обекта на ищеца, то мястото, на което е следвало да
бъде монтирано СТИ на ищеца е на страната на по-високото напрежение –
средно напрежение, а не след понижаването му на ниво ниско напрежение.
Въпреки това, според експертизата, търговското мерене се извършва на ниво
ниско напрежение – 0,4 kV след трансформатора. Така изложеното налага
извод, че доставяната енергия следва да бъде отчитана и заплащана при ниво
средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение. Аргументите на
ответника, изложени в подкрепа на позицията му, че промяната на локацията
на СТИ от ниско на ниво средно напрежение не може да се осъществи
служебно от ответника, а следва да бъде заявена от ищеца, настоящият състав
намира за неоснователни, доколкото в разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ изрично е
посочено, че операторът на електроразпределителната мрежа определя вида,
11
броя и мястото на монтиране на измервателните уреди - т.е. решаващи са
действията на оператора на мрежата, а не тези на потребителя. Дори да бъде
прието, че техническите промени относно мястото на измерване е следвало да
бъдат извършени след заявление за това на небитовия потребител, то липсата
на активност от негова страна не може да бъде основание за заплащане на
услуга, която не е предоставена.
Доколкото правилата за измерване на ел. енергия са регламентирани от
императивни правни норми, то възражението на ответника, че същите не
намират приложение без изричното заявление на потребителя до ЕРП за
промяна на мястото на измерване, е неоснователно. Мястото за монтиране на
измервателните уреди е нормативно определено, независимо дали е отправено
искане от потребителя за неговата промяна. Задължението да постави
измервателното устройство, респективно да промени мястото му, е възложено
на оператора на съответната мрежа, а не на ползващия ел. енергия клиент. В
рамките на лицензионните му ангажименти, съгласно чл. 69 от ЗЕ, е да
организира достъп и пренос, съобразно новите законови изисквания и при
заварени фактически отношения.
При въвеждане на нови законови изисквания операторът на мрежата е
следвало да премести СТИ на съответното правилно място и след като в
случая се установи, че СТИ неправилно са поставени откъм страната на ниско
напрежение, то извършеното от „Електроразпределение Север“ АД измерване
на доставяната енергия не е било съобразено с действащите нормативи
изисквания. Съгласно цитираното по-горе Решение № 227/2013 г. по т. д. №
1054/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., когато измерването на електрическата
енергия е неправомерно, не е възникнало задължение за плащане на двата
компонента – цената за достъп и цената за пренос. В конкретния случай,
ответникът доставя електроенергия средно напрежение, като не извършва
трансформация на тази електроенергия в ниско напрежение. Поради това той
може да претендира само такса пренос за електроенергия средно напрежение,
но не и такава за ниско напрежение.
Имайки предвид, че между страните не е налице спор относно обема на
доставената електроенергия за процесния период, то доколкото ищецът е
трансформирал доставяната му енергия от средно в ниско напрежение
посредством собствения си трафопост, то той дължи единствено заплащането
на цената за услуга пренос на електроенергия на ниво средно напрежение. Тъй
като ответникът не успя да докаже наличието на основание за дължимостта,
респ. задържането, на разликата между платеното за преноса на енергия на
ниво ниско напрежение и това за преноса на ниво средно напрежение,
разликата между двете суми подлежи на връщане на ищеца от ответника, като
платена му при начална липса на основание. Според счетоводната част на
комплексната експертиза, тази стойност възлиза на 57 223,97 лв. с ДДС.
Претендирана обаче е само сумата от 57 217,04 лв.
Тук е мястото да бъде разгледано възражението на ответника за
12
погасяване по давност на ищцовото право на съдебна защита на правото му да
иска връщане на платеното при начална липса на основание. Имайки предвид,
че съобразно допълнителната счетоводна експертиза, плащането на
възнаграждението за услугата пренос на електроенергия на ниво ниско
напрежение от „Загора Енерджи” ЕООД в полза на ответника за периода
01.05.2019 год. – 31.05.2019 год. е осъществено на 10.06.2019 год., а исковата
молба е депозирана на 12.06.2024 год. то погасено по давност се явява само
правото за това вземане, а именно за сумата от 1370,05 лв. с ДДС. По тази
причина искът за горницата над 55 846,99 лв. до претендираните 57 217,04 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Противен извод не би бил
наложен ако бъде прието, че исковата молба е депозирана по електронен път
на 11.06.2024 год., поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали
същата следва да се счита за подадена на 11.06.2024 год. при реалното й
непостъпване в съда по електронен път поради надвишение на допустим обем
MB.
Върху уважения размер на дължимата главница се дължи и законна
лихва, считано от депозирането на исковата молба в съда – 12.06.2024 год. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на главния иск изключва необходимостта от разглеждане на
евентуалния такъв с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на двете страни по
делото.
От ищцовото дружество са сторени следните разноски: 2288,68 лв. –
заплатена държавна такса; 1 500 лв. – общ размер на заплатени депозити за
изготвяне на заключенията по първоначалната комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, допълнителната счетоводна такава и
съдебно-компютърната експертиза; 5 720 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът не открива релевирано от насрещната страна
възражение за прекомерност на последното, но дори и такова да е било
направено, то се преценява за неоснователно с оглед правната и фактическа
сложност на делото. Така с оглед уважената част от иска, разноските, които се
дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възлизат на 9280,99
лв.
От ответника са сторени следните разноски: 400 лв. – заплатен депозит
за изготвяне на заключението по комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза; и 6 276 с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на последното, направено от ищеца се
преценява за неоснователно, също с оглед правната и фактическа сложност на
делото и фактът, че неговата стойност не надвишава използвания като
ориентир размер посочено в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На база отхвърлената
част от иска, в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължи
13
сумата от 159,86 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” да заплати на „ТИС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Индустриална зона,
производствен комплекс „Албена” сумата от 55 846,99 /петдесет и пет
хиляди осемстотин четиридесет и шест и 0,99/ лв., представляваща
разликата между заплатената от ищеца за период на потребление от 01.06.2019
год. до 31.03.2024 год. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за
услуга „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен № *****, находящ се
в гр. Търговище, в ПИ 73626.504.821 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.06.2024 год. до окончателното заплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдените 55 846,99 /петдесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и шест
и 0,99/ лв. до претендираните 57 217,04 /петдесет и седем хиляди двеста и
седемнадесет и 0,04/ лв., представляваща разликата между заплатената от
ищеца за период на потребление от 01.05.2019 год. до 01.06.2019 год. цена за
услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно
напрежение“ за обект с абонатен № *****, находящ се в гр. Търговище, в ПИ
73626.504.821, ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2024 год. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” да заплати на „ТИС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Индустриална зона,
производствен комплекс „Албена” сумата от 9280,99 /девет хиляди двеста и
осемдесет и 0,99/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
от ищеца в настоящото производство, на основание чл 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ТИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, Индустриална зона, производствен комплекс
„Албена” да заплати на Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, „Варна Тауърс-Е” сумата от 159,86 /сто петдесет и девет и 0,86/ лв .,
представляваща сторени от ответника в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
14
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15