МОТИВИ ПО
НОХД №3333/2014г. ПО ОПИСА НА РС-***
Районна прокуратура –*** е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Л.К. за това, че на
05.04.2014 година в землището на село ***, района на ЖП гара с. ***, ***, в
съучастие с И.И.М. *** - двамата в качеството им на
извършители, чрез използване на техническо средство – ножовка и чукове,
направила опит да отнеме чужди движими вещи - 55 кг. арматурно желязо от
три броя железобетонни стълба за осветление на обща стойност 75,31 лева, от
владението на собственика Държавно Предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура” гр. ***, Секция „Сигнализация и телекомуникации” ***, без
съгласието на представителен орган на държавното предприятие и с намерение до
го присвои, като опитът е останал недовършен, поради независещи от С. причини,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предл.
2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
чл. 20, ал.2, във вр.
чл. 18, ал.1 от НК и за това, че на 05.04.2014 година в землището на село ***,
района на ЖП гара с. ***, ***, в съучастие с И.И.М. ***
- двамата в качеството им на извършители, противозаконно унищожили чужди
движими вещи - три броя железобетонни стълба за осветление на обща стойност
705,60 лева, собственост на Държавно Предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура” гр. ***, Секция „Сигнализация и телекомуникации” ***,
поради което и на основание чл. 216,
ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК и
подсъдимият И.И.М.
за в това, че на
05.04.2014 година в землището на село ***, района на ЖП гара с. ***, ***, при условията на повторност,
в съучастие с Л.К.С. *** - двамата
в качеството им на извършители и чрез използване на
техническо средство – ножовка и чукове, направил опит да отнеме чужди движими
вещи - 55 кг. арматурно желязо от три броя
железобетонни стълба за осветление на обща стойност 75,31 лева от владението на
собственика Държавно Предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура” гр. ***, Секция „Сигнализация и телекомуникации”
***, без съгласието на представителен орган на
държавното предприятие и с намерение до го присвои, като опитът е останал
недовършен, поради независещи
от М. причини, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-ро, т. 7, във
вр. с чл.194, ал.1,във вр. чл. 28, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2, във чл. 18 ал.1 от НК и за това, че на 05.04.2014
година в землището на село ***, района на ЖП гара с. ***,
***, в съучастие с Л.К.С. *** - двамата
в качеството им на извършители, противозаконно унищожили чужда
движима вещ - три броя железобетонни стълба за осветление на обща стойност
705,60 лева, собственост на Държавно Предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура” гр. ***, Секция „Сигнализация и телекомуникации”
***, поради което и на
основание чл. 216, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Производството
е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Подсъдимите
се възползват от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2
от НПК признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за
тези факти.
Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за деянието
описано в обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото
за доказано и моли съда подсъдимите да бъдат признати за виновни и наказани по
тези текстове от закона като им се наложи наказание с приложението на чл.58а от НК и на чл.66 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите Л.С. и И.М. и чрез назначеният
им за служебен защитник – адв. ***, молят съда за
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл.301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна
следното :
Подсъдимата
Л.К.С. е родена на *** ***. С ЕГН **********.
Българска гражданка. Без образование. Не
е омъжена. Не работи. Адрес: с. ***, ***, ул. ***. Осъждана.
Подсъдимият
И.И.М. е родена на *** ***. С ЕГН **********.
Български гражданин. Без образование. Не е женен. Не работи. Адрес: с. ***, ***,
ул. ***. Осъждан.
По
НОХД №1992/2008 година, състав на ***ския Районен съд
е одобрил постигнато споразумение с което
подс.И.М. се е признал за виновен за извършеното
от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, т.7, във вр.
чл. 194, ал.1, във вр. чл. 28, ал.1 от НК и му е наложено наказание едно година лишаване
от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК с три годишен изпитателен срок.
Споразумението влязло в сила на 19.11.2008 година.
Подсъдимите
Л.С. и И.М. живеели на семейни начала в село *** , ***.
На
05.04.2014 година, около 15,00 часа, двамата били в района на ЖП
гара с.***, ***, находяща се в землището на село ***.
Придвижвали се с конска каруца. Забелязали железобетонни стълбове за осветление
на изтеглителния коловоз, собственост на ДП „НК ЖИ”
гр. *** – Секця „Сигнализация и телекомикации”
***. Тъй като изпитвали нужда от парични средства, решили да вземат арматурното
желязо от няколко стълба и да го предадат, за да си набавят парични средства. Чрез
използване на технически средства – ножовка и два броя чукове, разрушили
напълно три железобетонни стълба за осветление на обща стойност 705,60 лева,
като натрошили бетона, а след това срязали арматурното желязо и го сложили в
каруцата. Арматурното желязо било с общо тегло 55 кг, на обща стойност 74,31
лева. По същото време в близост до мястото където били обвиняемите, бил и
свидетелят ***. Той забелязал действията на подс. С.
и подс. *** и сигнализирал за това. На място
пристигнал св. *** – ст. полицай по охрана на обществения ред към РУТП ***.
Последният на място установил самоличността на двамата подсъдими.
По случая е проведено
досъдебно наказателно производство.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на свидетели са
разпитани лицата: ***, ***
С протокол за доброволно предаване от 05.04.2014 година подс. М. предал
следните вещи – арматура от железобетонни стълбове, два броя метални чука с
дървени дръжки и един брой ножовка за метал.
Назначена
е съдебно- оценителна експертиза, видно от заключението на вещото лице по
която, общата стойността на три броя железобетонни стълба възлиза на 705,60
лева, а стойността на 55 гр. арматурно желязо възлиза на 74,31 лева.
Извършен е и оглед
на предадените от подс. М. веществени доказателства,
а именно арматурното желязо от унищожените стълбове, при който е установено, че
общото тегло на същото е 55 кг.
При така
установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е
видно, че обвиняемите са осъществили с деянията си от обективна и субективна страна
съставите на престъпления, както следва:
Подсъдимата Л.К. С. е осъществила състава на престъпление по
смисъла на чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-ро, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр.
чл. 20, ал.2, във вр. чл. 18, ал.1 от НК и състава на
престъпление по чл. 216, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2
от НК.
От обективна страна са на лице всички елементи от
съставите както следва: действия по унищожаване и опит за отнемането на инкриминираните вещи, опит за
прекъсване на владението и установяване на трайна фактическа власт от обвиняемата, заедно с другия
обвиняем.
От субективна
страна деянията е осъществено при форма
на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.ІІ от НК. Подсъдимата Л.С. е съзнавала
общественоопасният характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици и е целяла настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в поведението й: съзнавала е, че вещите се унищожават и че са чужда собственост,
че действа заедно с друго лице, че няма разрешение от собственика да ги унищожи
и свои.
Подсъдимият И.И.М. е осъществил състава на престъпления по смисъла на
чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-ро, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. чл. 20, ал.2, във вр.
чл. 28, ал.1 , във вр. чл. 18, ал.1 от НК и състава
на престъпление по чл. 216, ал.1, във вр. чл. 20,
ал.2 от НК.
От обективна страна са на лице:
действия съвместно с другото лице по
унищожаването и отнемането на
инкриминираните вещи, унищожаване и опит за прекъсване на владението и
установяване на трайна фактическа
власт от подсъдимия, след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова деяние.
От субективна
страна деянието от страна на подс. М. е осъществено
при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.ІІ от НК. Същият е съзнавал общественоопасният характер на извършеното от него и от
другия подсъдим, съзнавал е общественоопасни
последици от общата престъпна дейност и е целял настъпването на вредоносния резултат, съзнавал е, че вещите са чужда собственост, че действа заедно с
друг, че няма разрешение от собственика да ги унищожава и свои, но въпреки
това, преследвайки това си намерение, ги е разрушил и се е опитал отнел заедно с подс.
С. да отнеме вещите, като целта му е
била да се обогати.
Обвинението
се доказва от: протокола за доброволно предаване; показанията на разпитаните
свидетели; извършения оглед на веществено доказателство; извършената съдебно-
оценителна експертиза; свидетелствата за съдимост на обвиняемите , както и от
останалите събрани по делото писмени доказателствени материали, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни,
логични, безпротиворечиви и
се кредитират изцяло от съда.
Експертът сочи, че подсъдимият е способен
да участва адекватно и пълноценно в наказателното
производство, като както към момента на
освидетелстването, така и към
времето на инкриминираното
деяние, подсъдимият е бил в ясно съзнание, без данни
за психопатологични изживявания. Относно
въпроса дали подс. М. е разбирал свойството и
значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си към датата
на извършване на деянието на 05.04.2014г. експерта психиатър д-р Л.Т. сочи “…поддържам заключението си по предходната
експертиза /„...Предвид нормалното развитие на интелекта и липсата на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, осв.
И.М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното към него и от
него по време на инкриминираното деяние на 05.04.2014г...Осв.
И.М. е могъл е правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти и
събития за инкриминираното деяние на 05.04.2014г. описани в Протокол за разпит
на обвиняем от 15.07.2014г...В настоящото изложение е необходимо да се
припомни, че психичната болест при осв. И.М. дебютира
през м. ноември 2014г. т.е. след времеви интервал от шест месеца след
инкриминираното деяние на 05.04.2014г. ...„/. При психиатричния преглед на
13.03.2015г. са установени тежки разстройства в базисни сфери от структурата на
психичната му дейност / възприятия, мислене, воля, емоции/, който нарушават
основните му психични годности. В това психично
състояние е бил подс. И.М. и към момента на съдебното
заседание по НОХД № 3333/2014г. на 12.05.2015г. което е наложило спиране хода
на делото за срок от шест месеца. Експертът заключава, че подс.
И.М. е в терапевтична ремисия и има психична годност
да разбира свойството и значението на извършеното на 05.04.2014г. и понастоящем
и да участва в наказателното производство.Вещото лице заключава, че освидетелстваният е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките
си и да ръководи
действията си към момента
на деянието и можел
да разбира свойството
и значението на постъпките си
и да ръководи действията
си.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. Л.С.
са направеното самопризнание и дадените обяснения.
Отегчаващи
наказателната отговорност са високата обществена опасност на извършеното
инкриминирано деяние и фактът, че същата е осъждана.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. И.М.
са дадените обяснения и направеното самопризнание.
Отегчаващи
наказателната отговорност - високата обществена опасност на извършеното
инкриминирано деяние и фактът, че същият е осъждан.
Съдът, след като обсъди и прецени обществената
опасност на всяко едно от деянията и на дейците, като взе предвид разпоредбите
на чл.373, ал.2 от НПК, на чл.58а, ал.1 от НК и чл.54 от НК с оглед на превеса
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства определи за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18,
ал.1 от НК по отношение на подсъдимата Л.С. една година лишаване от свобода,
а по отношение но подсъдимия И.М. наказание
от една година лишаване от свобода и за престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28
ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр.
чл.18, ал.1 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Тези наказания съдът
намали с 1/3 или двамата подсъдими да изтърпят наказания от осем месеца
лишаване от свобода за подс. С. и една година лишаване от свобода за подс.М.. Налице са основанията за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на наказанието на двамата подсъдими – същото е до три
години лишаване от свобода, целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимите не налагат ефективно изтърпяване. Затова съдът отложи
изпълнението на наказанията им за срок от три години, считано от влизане в сила
на присъдата. Предвид разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, чл.58а, ал.1 от НК и
чл.54 от НК, чл.66, ал.1 от НК за престъплението по чл.216, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, предвид същите правни доводи за
индивидуализация на наказанието и за неговото изтърпяване като гореизложените
съдът осъди подсъдимата Л.С. на четири месеца лишаване от свобода, а подсъдимия
И.М. на осем месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК на двамата подсъдими съдът отложи за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи
на подсъдимата Л.С. общо най-тежко
наказание от наложените, а именно осем месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
срок от три години,
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи
на подсъдимия И.М. общо най-тежко наказание от наложените, а именно една година
лишаване от свобода чието изпълнение на
основание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата. Правните доводи за приложението на чл.66, ал.1
от НК са същите като гореизложените по отношение на този подсъдим.
Предявеният иск
е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД и е
допустим, а разгледан по същество- основателен и доказан в пълен
размер.Касае се за отговорност за непозволено увреждане, като са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта /противоправно
деяние, вина, вреда, причинна връзка/, необходими за реализиране на тази
отговорност.
Съдът приема за незаконосъобразно обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди за претендираната
сума, по-голяма от пречинените и невъзстановени от деиянието, и поради това присъди обезщетение
в размер от 705,66лв.
Обезщетението
се дължи на пострадалото дружество Национална компания Железопътна
инфраструктура – ***.
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД, е дължима и законна
лихва върху главицата, считано от датата на увреждането 05.04.2014г до окончателното
изплащане.
Съдът
постанови веществени доказателства – един брой ножовка за метал и два броя метални
чука с дървени дръжки – на съхранение във Второ РУП гр. *** да бъдат унищожени;
арматурно желязо с общо тегло 55 кг. – на съхранение в РУТП
*** , служебно помещение в района на ЖП гара гр. *** да бъде върнати на пострадалото дружество.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Л.С. и И.М. да заплатят солидарно по сметка на РС *** направените
по делото разноски в размер на 240.00лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Л.С. и И.М. да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР ***
направените разноски в размер на 30.00лв
Така определените по вид и размер наказания ще
изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК.
Водим от горното съдът постанови приложената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: