РЕШЕНИЕ № 358

 

гр. Бургас, 15.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6266/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в законна сила Решение № 2157/01.11.2018 год., постановено в първата фаза от настоящото производство, е допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. и Р.Н.Д. по отношение ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *; адрес – гр. Бургас, местн. „Курт тепе“; площ – 2366 кв. м., при равни квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки от двамата съделители.

С влязло в законна сила Решение № 850/09.05.2018 год. по гр. д. № 9580/2017 год. на БсРС, съединено с настоящото по реда на чл. 213, ГПК – съгл. протоколно определение от 14.01.2019 год., е допуснато извършването на съдебна делба между същите страни по отношение следните два жилищни имота: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *; адрес – гр. Бургас, ул. „о” № 120, ет. 1, ап. 1, при равни квоти от по 1/2 ид. ч. за всяка от страните, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, адрес – гр. Бургас, ул. „о” № 120, ет. 3, ап. 5, при квоти от 3/4 ид. ч. за Р.Д. и 1/4 ид. ч. за С.Д..

 

В хода на втората делбена фаза съделителите молят за извършване на делбата на двете жилища чрез разпределението им по чл. 353, ГПК, а на земеделския имот – чрез изнасянето му на публична продан, предвид отказа на всяка от страните този имот да бъде поставен в неин дял, включително и като уравнение.

Във втората делбена фаза, с поправена писмена молба от 06.08.2018 год., Р.Д. е предявила претенции по сметки, на основание чл. 346, ГПК, за осъждане на насрещната страна да й заплати сумата от 8000 лева, представляваща половината от стойността на извършени в апартамента на 1-ия етаж подобрения, извършени през 2005 год. Предмет на претенцията по сметки е и иск с правно основание чл. 31, ал. 2, ЗС, за осъждане на С.Д. да заплати на Р.Д. сумата от 5065 лева, представляваща обезщетение за периода 06.06.2017-06.08.2018 год., за лишаването й от ползването на собствената й 3/4 ид. ч. от делбения апартамент № 5 на ет. 3; ангажира доказателства.

В първото по делото открито съдебно заседание от втората делбена фаза, с писмена молба съделителят С.Д. е предявил претенции по сметки срещу насрещната страна, за осъждането й да му заплати сумата от 3300 лева, представляващата дължимата част от направените подобрения в апартамент № 5 на ет. 3 през м. ноември 2013 год., както и сумата от 4630 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 1/2 ид. ч. от жилището на ет. 1 през периода 06.06.2017-19.09.2018 год.; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Всеки от съделителите оспорва като неоснователна претенцията по сметки на насрещната страна, вкл. и като погасена по давност.

По делото са изготвени единични и тройно експертни заключения по съдебно-технически експертизи, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещите лица са установили неподеляемостта на трите делбени имота, посочили са и актуалната им пазарна стойност.

 

Съдът, след запознаване с данните по делото, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, счита, че делбата на земеделския имот следва да бъде извършена по способа на чл. 348, ГПК – изнасяне на публична продан. Това становище на съда се обосновава с невъзможността за формиране на самостоятелен дял за всяка от страните от допуснатата до делба земеделска площ – съгл. неоспореното експертно заключение, което изисква прекратяване съществуващата съсобственост чрез изнасянето му на публична продан, тъй като не е доказана възможността за прилагане на друг способ за делбата й (4-64-ППВС; 234-2010-ІІІ ГО, 493-2010-ІІІ ГО, 47-2010-ІІ ГО на ВКС).

Делбата на двете жилища следва да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл. 353, ГПК. В тази насока съдът основава решението си както на изразеното съвпадащо желание на двамата съделители, така и на факта, че всеки от тях трайно и несмущавано ползва по един от апартаментите. Така установената фактическа власт, както и битовата връзка между страните и апартамента на всяка от тях мотивира съда да приеме, че способът за делба по чл. 353, ГПК е най-подходящ, тъй като тегленето на жребий е невъзможно (предвид различните делбени квоти на страните във второто жилище), а би било и неудобно.

С оглед изложеното, апартаментът на ет. 1 следва да бъде поставен в дял на Р.Д., а апартаментът на ет. 3 – в дял на С.Д.. Разликата в стойностите и в дяловете на страните налагат осъждане на всяка от тях да заплати парично уравнение на другата – 74 000 лева, дължими от Р., 107 475 лева, дължими от С..

С оглед извършването на делбата, в тежест на всяка от страните следва да бъде възложена държавна такса върху делбения й дял в имотите – 9134,30 лева за Р.Д., 6268,30 лева за С.Д. (чл. 8 от Тарифа за държавните такси).

По отношение вземанията по чл. 346, ГПК:

Претенцията по сметки за сумата от 8000 лева (чл. 61, ал. 2, ЗЗД) на Р.Д. съдът намира за недоказана и погасена по давност. Видно от стр. трета на молбата за предявяване – л. 95 по описа на съединеното дело, Д. признава, че процесните СМР в апартамента на ет. 1 са извършени през 2005 год. От показанията на разпитания свидетел – Андрей Камиларов, също не може да се установи моментът на извършване на тези СМР, тъй като впечатленията му датират от преди 4-5 години, когато ремонтите дейности в жилището вече са били завършени. От момента на фактическото извършване на услугите за СМР тече общият 5-годишен давностен срок за заплащане на дължимата от другия съсобственик част от стойността на подобрението – чл. 110 и 114, ЗЗД. Срещу това вземане е направено възражение по чл. 120, ЗЗД, поради което съдът намира, че правото на Р.Д. да търси по съдебен ред дължимата част от подобренията е погасена по давност. С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че по делото няма убедителни доказателства за заплащане от Р.Д. на разноските за извършените подобрения, т. е. не е налице доказване обстоятелството за обедняване на ищеца за сметка на неоснователното обогатяване на другия съделител. Изложеното мотивира съда да приеме претенцията по сметки за сумата от 8000 лева за неоснователна и за погасена по давност, поради което тя следва да бъде отхвърлена, а в тежест на ищеца по нея – Р.Д., бъде възложена държавната такса от 320 лева.

Съдът намира за основателна претенцията по сметки на Р.Д. за сумата от 5065 лева – обезщетение по чл. 31, ал. 2, ЗС. По делото не се спори, че през процесния период 06.06.2017-06.08.2018 год. фактическа власт върху съсобствения апартамент № 5 на ет. 3 е упражнявал само съделителят С.Д.. С нотариална покана, връчена му на 06.06.2017 год., Р.Д. е претендирала заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 3/4 ид. м. – 550 лева месечно. Делото не съдържа доказателства, че на Р.Д. е предоставена възможност да ползва жилището на ет. 5 съобразно квотата й в съсобствеността, поради което насрещната страна й дължи парично обезщетение по чл. 31, ал. 2, ЗС (563-64-І ГО, 344-76-ІІІ ГО, 406-77-ІІІ ГО на ВС). Размерът на това вземане съдът определя възоснова неоспореното експертно заключение от 17.10.2018 год. (табл. на л. 149), то възлиза на 5340 лева. Претенцията по сметки е предявена за по-ниска по размер сума, която обвързва съда за 5065 лева. От това сборно вземане, обаче, насрещната страна е погасила чрез плащане част в размер от 1927,50 лева за процесния период – видно от представените преводни нареждания и банково извлечение (л. л. 169-174 по описа), поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 3137,50 лева, а отхвърлен за горницата му до 5065 лева.

В тежест на ответника С.Д. следва да бъде възложена държавната такса от 125,50 лева върху уважената срещу него част от претенцията по сметки, а върху ищеца Р.Д. – държавната такса от 77,10 лева върху отхвърлената част от претенцията й по сметки.

 

Съдът намира за неоснователна претенцията на сметки на С.Д. за сумата от 3300 лева. Това вземане се основава на твърдения за извършени през м. ноември 2013 год. СМР-подобрения в делбеното жилище на ет. 3, обитавано от ищеца. Данни за такива ремонтни дейности се съдържат в делото – в експертното заключение и в показанията на свидетеля Е.Й.. Делото, обаче, не съдържа доказателства, че извършената работа е била възмездна, че е била възложена и заплатена от С.Д. със собствени средства, за да е налице разместване на имуществено благо между страните – обедняване на единия съсобственик, чрез което се е обогатил другият (61-2017-ІV ГО, 315-2012-І ГО, 356-2011-ІV ГО, 685-2010-ІV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). Предвид изложеното, претенцията по сметки следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а в тежест на ищеца по нея – С.Д. бъде възложена държавната такса от 132 лева.

Претенцията по сметки на С.Д. – чл. 31, ал. 2, ГПК, съдът намира за доказана по основание, но частично по размер. Между страните не съществува спор, че през процесния период 06.06.2017-19.09.2018 год. делбеното жилище на ет. 1 е ползвано само от Р.Д., която не е осигурила достъп до него на другия съсобственик. С нотариална покана от 30.09.2014 год., връчена лично на адресата на 02.10. с. г., С.Д. е манифестирал волята си да му бъде заплащано парично обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/2 ид. ч. От момента на това писмено уведомяване, в тежест на ответника Р.Д. е възникнало паричното задължение по чл. 31, ал. 2, ЗС, за което няма данни да е погасявано чрез плащане или друг способ. По отношение размера на обезщетението съдът основава решението си на експертното заключение от 17.10.2018 год., установяващо сумата от общо 7593 лева, т. е. дължимата на съсобственика С.Д. сума възлиза на 3796,50 лева, съобразно квотата му от 1/2 ид. ч. в имота. Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения размер, а отхвърлен за горницата му до 4630 лева.

В тежест на ответника Р.Д. следва да бъде възложена държавната такса от 152 лева върху уважената срещу нея претенция по сметки, а в тежест на С.Д. – държавната такса от 50 лева върху отхвърлената част от претенцията му по сметки.

Частичното уважаване на претенциите по сметки налага, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 355, изр. второ, ГПК, в полза на С.Д. да бъдат присъдени деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в съответен размер – 431 лева. Р.Д. следва да заплати на насрещната страна и сумата от 20 лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице – съгл. протоколните определения от 14.01. и 06.02.2019 год. и молбата на С.Д. от 17.01.2019 год.

Съделителят Р.Д. не е направила искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тази последица в процеса (чл. 78 и чл. 81, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ, по реда на чл. 353, ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите Р.Н.Д., ЕГН * и С.Н.Д., ЕГН * като:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *; адрес – гр. Бургас, ул. „о” № 120, ет. 1, ап. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 90.38 кв. м.; прилежащи части: избено помещение с площ от 18 кв. м., 4.53 ид. ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *, под обекта – няма, над обекта – * който имот съобразно Нотариален акт № 165, том ІV, н. д. № 1892/19.08.1966 год. на нотариуса при БсРС представлява апартамент на първи етаж, на ул. „о” № 120, застроен на 90.38 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, черна кухня, антре, черно антре, баня и клозет, при граници: от изток – външен зид, от юг – външен зид, от запад – външен зид, от север – стълбище и апартамент на Васил Сергеев Болюбов, заедно с избено помещение, при граници: от изток – коридор, от юг – външен зид, от запад – външен зид, от север – избено помещение на Андон Стоев Шопов, заедно с 4.53 ид. части от общите части на сградата, построена в парцел І, кв. 129 по плана на гр. Бургас.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *; адрес – гр. Бургас, ул. „о” № 120, ет. 3, ап. 5, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор * предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 90.38 кв. м.; прилежащи части: избено помещение с площ от 32 кв. м., 4.97 ид. ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *, под обекта – *, над обекта – *, който имот съобразно Нотариален акт № 178, т. ІV, н. д. № 1905/19.08.1966 год. на нотариуса при БсРС представлява апартамент на трети етаж, на ул. „о” № 120, застроен на 90.38 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, черна кухня, баня, клозет, антре и черно антре, при граници: от изток – външен зид, от юг – външен зид, от запад – външен зид, от север – стълбище и А.С.Ш, заедно с избено помещение, при граници: от изток – коридор, от юг – избено помещение на Стоян Пенчев Вълев, от запад – външен зид, от север – избено помещение на М.П.Ц, заедно с 4.97 ид. части от общите части на сградата, построена в парцел І, кв.129 по плана на гр. Бургас.

 

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 348, ГПК, ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния делбен имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *; адрес – гр. Бургас, местн. „Курт тепе“; площ – 2366 кв. м.; трайно предназначение на територията – земеделска; съседи: *

Получената при публичната продан цена да се разпредели поравно между съделителите Р.Н.Д., ЕГН * и С.Н.Д., ЕГН * съобразно делбените от квоти от по 1/2 ид. ч.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, сума в размер от 74 000 лева, представляваща парично уравнение на дела му в жилището, поставено в дял на Р.Д..

 

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, сума в размер от 107 475 лева, представляваща парично уравнение на дела й в жилището, поставено в дял на С.Д..

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2, ЗЗД, на Р.Н.Д., ЕГН * за осъждане на С.Н.Д., ЕГН * да й заплати сума в размер от 8000 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през 2005 год. в съсобствения между страните недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор * като неоснователна и погасена по давност.

 

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, на основание чл. 31, ал. 2, ЗС, да заплати на Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, сума в размер от 3137,50 лева, представляваща обезщетение за периода 06.06.2017-06.08.2018 год., за лишаването й от ползване на собствената й 3/4 ид. ч. от съсобствения между страните делбен апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * И ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки – поради погасяването й чрез плащане, за горницата й над 3137,50 лева до претендираните 5065 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2, ЗЗД, на С.Н.Д., ЕГН * за осъждане на Р.Н.Д., ЕГН * да му заплати сума в размер от 3300 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през м. ноември 2013 год. в съсобствения между страните недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, на основание чл. 31, ал. 2, ЗС, да заплати на С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, сума в размер от 3796,50 лева, представляваща обезщетение за периода 06.06.2017-19.09.2018 год., за лишаването му от ползване на собствената му 1/2 ид. ч. от съсобствения между страните делбен апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, И ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията по сметки – за горницата й над 3796,50 лева до претендираните 4630 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, деловодни разноски в размер от 451 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 397,10 лева, дължима върху отхвърлените й претенции по сметки.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 152 лева, дължима върху уважената срещу нея претенция по сметки.

 

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 182 лева, дължима върху отхвърлените му претенции по сметки.

 

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 125,50 лева, дължима върху уважената срещу него претенция по сметки.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 9134,30 лева.

 

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН * с адрес ***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 6268,30 лева.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото съдебно решение в Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

Вярно с оригинала!

С. Добрева