№ 1219
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501459 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата
на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР(ГДПБЗН-МВР),представлявана
от гл.комисар Николай Н.-директор, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт
Татяна Стойкова, отдел ПНО, с адрес за призоваване: гр.Бургас,ул.“Александър Велики“№37“Б“-
РДПБЗН- Бургас, срещу Решение № 191 от 08.08.2022г., постановено по гр.д.№ 449/2022г.по
описа на Айтоски РС, с което въззивната ГДПБЗН към МВР е осъдена да заплати на въззиваемия Г.
Н. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, чрез адв.
Златина Билянова, сумата от 465.06 лева,представляваща допълнително трудово
възнаграждение(ДТВ) за 56.06 часа положен от въззиваемия и неплатен му от работодателя
извънреден труд през периода 01.04.2019г.-10.07.2020г.,като служител в *****, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, от предявяването на исковата молба, до
окончателното плащане, както и сумата от 93,55лв. мораторна лихва за периода от 30.10.2019г. до
26.05.22г., като въззивникът е осъден да заплати по сметка на съда разноски за експертиза и
държавна такса, дължима за първоинстанционното производство, а също и разноските на ищеца,
сторени по делото в РС.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението на РС. Моли се за отмяната му и за постановяването на друго, с което главният и
акцесорните искове бъдат отхвърлени.
Решението се сочи за постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната
уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители,
чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР, обн ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.). Неоснователно било допуснатото от съда субсидиарно
прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4
на МС от 17.01.2007 г. (НСОРЗ) с аргумент, че в противен случай служителите на МВР ще бъдат
поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището, че КТ не намира
1
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на
тези от тях,работещи в МВР, а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към
нормите на КТ за „съответно“ прилагане при неуредените в тези закони случаи, а точно
обратното. Счита приложението на общите правила на ЗДСл за отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР,
делегиращ на Министъра на МВР издаването на особен подзаконов нормативен акт, който да
детайлизира посочения специален закон.
Сочи, че чл.142 от ЗМВР предвижда в системата на МВР да работят и лица по трудово
правоотношение( за тях е приложим КТ) и такива, чийто статут се урежда в ЗДСл. Обаче ищецът
имал качеството на държавен служител в **** по смисъла на чл.142, ал.1,т. 1 от ЗМВР, спрямо
който нормите на общото законодателство не намират приложение.
Поддържа, че по отношение на него не намират приложение и съответните подзаконови
нормативни актове, поясняващи и детайлизиращи приложението на горепосочените общи
нормативни актове от по-висша степен.
НРВПО и НСОРЗ били приети на основание разпоредби от КТ, а НЗСДА, на основание
разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния период били
приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121з-776/29.07.2016г.и
№8121з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Видно от техния
предмет, ясно дефиниран в чл.1 на посочените две наредби,НСОРЗ и НЗСДА имат еднакъв
предмет на регламентация. Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за
субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му. Прави
се довод,че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по
чл.187 ал.9 от ЗМВР –Министъра на вътрешните работи, както за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на коефициента, е по целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол.Подобна разпоредба с прилагането на коефициент 1.143, не
съществува в наредбата, относима към исковия период и отсъствието й е в синхрон с разпоредбите
на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това отсъствие неправилно се тълкува от съда
като празнота в правната уредба, а означава,че такъв коефициент не е уреден, защото по ЗМВР
нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и съотношението
между двете величини е единица.
Позовава се и на последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в
който е създадено изречение трето, гласящо, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа
на тезата, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на
общия закон.Счита, че дори да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, регулираща
заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната
администрация, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е
предвиден, а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа се
заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв./час.
Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи извода на съда, че за
положения нощен труд на ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд, който извод не е
подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно
време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за извънреден труд за време,
попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по график. Посочва,че нормативно основание за
заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите,когато е положен извън рамките на
установеното работно време, няма в ЗМВР, нито в КТ.
Страната няма доказателствени искания. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение за прекомерност на възнаграждението, уговорено и заплатено за защитата на другата
страна, предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса.
В депозирания писмен отговор въззиваемият ищец Г. Г. чрез процесуалния си
представител е оспорил въззивната жалба, излагайки правни доводи за неоснователността й.
2
Решението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а изводите на съда за
съобразени със събраните по делото доказателства и приложимото право. Не се намират за
допуснати и процесуални нарушения.
Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на
труда в случая, като посочва, че ЗМВР, ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по
приложението им са специални закони, уреждащи специфични правоотношения, засягащи лицата
със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче, че те могат да регламентират
отношения, различни от тези, уредени в КТ, но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат
в неравнопоставено и в по-неизгодно положение от останалите, полагащи труд субекти, което в
случая би се получило, ако не се приложи НСОРЗ. Подробно се аргументира тезата, че празнотата
в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на НСОРЗ, включително и на чл.9, ал.2 от същата наредба. Сочи,
че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица, би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно правно положение в сравнение с тях.
Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, което има пряко отношение към предмета
на настоящото дело. Обсъдено е обстоятелството, че визираната в решението на СЕС
необходимост да се предвидят мерки за защита и компенсиране на държавните служители в
системата на МВР, поставени в положение да полагат нощен труд с по-голяма продължителност от
тази на останалите трудещи се лица и държавни служители в страната, чийто статут е подчинен на
режима на КТ и ЗДСл, не се покрива от наличните към момента компенсаторни механизми.
Съществуващите сега привилегии за лицата, работещи в системата на МВР са общи и свързани с
цялостната специфика и естество на полагания от тях труд изобщо, а не са предвидени конкретно
да овъзмездят служителите от категорията на ищеца, за полагания от тях по-дълъг от предвидения
в КТ нощен труд. Позовава се и на обстоятелството, че в действащите след 2014г.наредби, без
обосновка отпада предвиденото дотогава преизчисляване на часовете нощен труд, положен от
служителите в МВР, попадащи в категорията на ищеца, с коефициент 1,143- в дневен. Затова
намира неоснователно твърдението на ответника за съществуваща забрана за преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен в действащото след 2014г.
законодателство и поддържа, че възникналата празнота в специалната правна уредба следва да
бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ.Въззиваемият моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Не прави доказателствени искания и претендира
сторените в производството разноски.
Извършената проверка на БОС по чл.267 от ГПК е определила подадената въззивна
жалба като допустима, а служебната проверка на въззивния съд по чл.269 от ГПК, сочи за валидно
и допустимо първоинстанционното съдебно решение.
По съществото на спора, с оглед въведените възражения за неправилност на съдебния акт,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и по чл.86, ал.1
ЗЗД, заявени от Г. Н. Г., чрез адв. Златина Билянова, против ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, със съд.адрес: гр.Бургас, ул. Ал.Велики № 37б.
Ищецът е твърдял, че заема длъжността **********, като за периода 01.04.2019г.-
10.07.2020г. работил на 24–часови смени, положил труд и през нощта по утвърдени графици – 7
или 8 смени месечно – общо 720 часа нощен труд. Той следвало да бъде преизчислен с коефициент
за нощен труд 1,143 и възлизал на 882 часа, като за разликата от 102 часа положен извънреден
труд, ответникът не му заплатил допълнително трудово възнаграждение(ДТВ). Всеки извънреден
час следвало да се компенсира с поне по 7 лв., поради което е искал ответникът да бъде осъден да
му плати /след направено изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 19.7.22г./ сумата от 465,06
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 56,06 часа за периода 01.04.2019г.-10.07.2020г., както и сумата от 93,55 лева – мораторна
лихва за периода от 30.10.2019 г. - 26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от
3
предявяване на исковата молба, до окончателното плащане.
Ответникът е представил в срока по закон отговор на исковата молба , с който
оспорва иска по основание и размер. Наличието на служебно правоотношение между страните не
е предмет на спор. За неоснователно се сочи искането за трансформиране на нощния труд в дневен
чрез умножаване с коефициент 1,143. Страната счита, че в случая не е налице законова празнота, а
има специфична нормативна уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на
нощния труд от 8 часа. Уредбата се сочи за изчерпателна и пълна касателно правоотношенията по
полагането на труд в системата на МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите
правоотношения и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а чл. 187,
ал.9 ЗМВР не предвиждал превръщане на нощния труд в дневен и чл. 187, ал.1 и ал.3 ЗМВР
постановявал еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд(по 8 часа).В
случая приложение намирали специалните норми, изключващи действието на общите- така се
оспорва приложимостта на НСОРЗ към спорния предмет. Ищецът не разграничавал извънредния и
нощния труд, а претендираното от него възнаграждение не му се следвало. Намира за правилно
отчетен и вече заплатен положеният от ищеца труд в процесния период .Счита за неоснователен и
акцесорния иск за мораторна лихва. Молил е за отхвърляне на исковете.
Съдът е уважил заявените искове изцяло, съобразно с извършеното изменение на
размерите им, приемайки за основателни доводите на ищеца и отхвърляйки като неоснователни
възраженията на ответната страна за недължимост.
Въззивният съд споделя окончателните правни изводи на първата инстанция и в тази
връзка излага следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция,
съобразно представените в процеса доказателства, в следния смисъл: В процесния период страните
са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
**********. Констатациите от заключението на вещото лице по изготвената пред първа
инстанция съдебно икономическа експертиза сочат, че в посочения период ищецът е работил на
24- часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта, от 22.00 ч. до 06.00ч., при
сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. Експертът установява, че в периода
01.04.2019 г. - 10.07.2020 г. ищецът е положил 392 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициента 1,143, се равняват на 448,06 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 56.06 часа, за които на ищеца не е
заплатено ДТВ, в размер от 465,06 лева. Мораторната лихва възлиза на 93,55лв. и е за периода
30.10.19г.-18.05.22г.
Спорът на страните, пренесен пред въззивен съд е изцяло правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к.според ГДПБЗН-МВР
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда изцяло от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи, за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-
часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ
бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
4
/чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно в случая ищецът има качество „държавен служител –полицейски орган“ по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60
от 2020г. е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22
часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че това е нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е
така, тъй като законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Аргумент в подкрепа на това е , че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния
период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.20г., като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът
на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО( в сила от 01.01.2018г.), предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези
по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се
приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, щом това отговаря на целта на акта-
чл.46,ал.2 ЗНА.
В случая става дума за непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната
разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители
5
са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези
от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на министъра на вътрешните работи,
при наличието на непълнота на същата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен
акт, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – тук- на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се
кумулира извънреден труд.
Също така обстоятелството, че след изменението на чл.187 ,ал.1 от ЗМВР, обн. в
ДВ.бр.60/20г., вече е определена категорично нормална продължителност на нощния труд от 8
часа за 24 часов времеви период, не е основание да се приеме, че нормата има обратно действие и
урежда по този начин и предходно съществуващите отношения на лицата от категорията на ищеца,
с работодателя му МВР.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
решението е изложено, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през
деня.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
6
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Т.к. в
националното ни законодателство изобщо не съществува до 10.07.2020г./т.е. вкл. през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, даденият отговор не променя становището на настоящия състав,
изложено по- горе.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час, включително предоставянето на ободряващи напитки, според съда не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен
част нощен труд, което води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите
по трудово правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв нарочен механизъм за
гарантиране и защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата
продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държавата–членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена по-късно( след 10.07.20г.).
Показателно според този съд е също, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, както бе посочено по–
горе, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ,
съдът не излага съображения в такава насока и възприема изцяло констатациите на вещото лице в
тази връзка.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в процесния
времеви период, се явява необосновано и възражението за неоснователност на акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху така присъдената главница.
Конкретни доводи по размера или началната дата, от която мораторната лихва се
начислява не са изразени, поради което въззивният съд не излага съображения в тази насока.
Поради наличие на продължаващо закъснение за изпълнение, законна лихва за забава върху
главницата се дължи и след предявяването на иска- до окончателното й плащане.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Айтоски районен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3
ГПК той следва да заплати на въззиваемия всички разноски за въззивната инстанция, възлизащи на
400 лв. и представляващи уговорен и заплатен в брой хонорар за представителство и защита по
делото от един адвокат, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Размерът
на това възнаграждение е под минимума, визиран в чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не
следва да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/08.08.22г.по гр.д.№ 449/22г. по описа на РС- Айтос.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, със
съдебен адрес: гр.Бургас , ул“Ал.Велики“ №37-Б, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН ********** от ***,
сумата 400лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителството и
защитата на страната по в.гр.д.№1459/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8