№ 2372
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110206213 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 6213 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. К. Х. депозирана чрез адв. хх Г. от АК –
Монтана, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление /НП/ №
СО-Т-И-21-10-778 от 28.02.2022 г., издадено от ххх – Заместник-кмет на
Столична община /СО/, с което на жалбоподател И. К. Х. на основание чл. 36,
ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /накр. Наредбата или
НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО и на основание
чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 26, т. 5 от
НРУИТДТСО.
В жалбата от И. К. Х., депозирана чрез адв. хх Г. от АК – Монтана, се
поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Изложени са съображения за
недоказаност на твърденията на актосъставителя и наказващия орган за
извършване на търговска дейност от страна на жалбоподателя. В тази насока
се сочи, че не Х., а дружеството „хххх, с което същата имала сключен трудов
договор, е извършвало търговска дейност на процесната дата. В жалбата са
наведени и оплаквания за допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила, изразили се в това, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в присъствието на един
свидетел, без да е ясно дали същият е свидетел на извършване на
нарушението, на неговото установяване или на съставяне на акта;
нарушението не е описано по достатъчно ясен и изчерпателен начин, както и
че в обжалваното НП не е обсъдено направеното възражение срещу АУАН.
РазвИ.т се и доводи за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
атакуваното НП и се претендира за присъждане на сторените разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят И. К. Х., редовно призована, не се
явява, като не се явява и нейният процесуален представител адв. хх Г. от АК –
Монтана. Последният изразява становище по същество на делово в постъпила
писмена молба, с която поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на оспорваното НП и за присъждане на
сторените разноски по делото.
ВъззИ.емата страна – заместник-кмет на Столична община, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Към 13.11.2021 г. жалбоподателят И. К. Х. се намирала в трудово
правоотношение с „***“ ЕООД, като заемала длъжността „продавач –
консултант“. По отношение на И. К. Х. за 2021 г. от кмета на СО, район
„Триадица” не били издавани разрешения за ползване на място за извършване
на търговия на открито и не била платена съответната абонаментна такса .
На 13.11.2021 г., около 14:40 часа в гр. София, район „Триадица”, Южен
парк, част III, вход бул. „Гоце Делчев“ свид. Г. Г. К., на длъжност „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, заедно със своя
колега ** извършила проверка по спазване изискванията на Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. На посоченото място служителите на Столичния инспекторат към
СО установили, че било поставено съоръжение за продажба на варена и
печена царевица, печени кестени и минерална вода, заемащо около 3 кв. м.
терен публична общинска собственост – паркова алея, за което, при
поискване, от Х. не било представено от кмета на район „Триадица“
разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито и за
заплащане на съответната такса. На място контролните органи възприели
жалбоподателя И. К. Х., която стояла зад съоръжението за търговия на
открито и предлагала за продан посочените стоки.
Въз основа на установеното при проверката и в присъствието на хх и
жалбоподателя, свид. Г. Г. К. съставила срещу И. К. Х. АУАН № 21-10-778 от
13.11.2021 г. за извършено на същата дата нарушение на чл. 26, т. 1 и
нарушение на чл. 26, т. 5 от НРУИТДТСО, а именно за това, че на 13.11.2021
г., около 14:40 часа в гр. София, район „Триадица”, Южен парк, част III, вход
2
бул. „Гоце Делчев“ извършва търговия на открито, предлагайки за продан
варена и печена царевица, печени кестени и минерална вода от съоръжение за
извършване на търговия на открито, заемащо около 3 кв. м. публична
общинска собственост /паркова алея/, без разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на район „Триадица“ и без документ за платена такса.
Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на акта, както и от жалбоподателя
И. К. Х., бил предявен на последната и й бил връчен препис. При съставяне на
акта жалб. Х. не направила възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срещу АУАН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушението и дадената му правна квалификация ххх – заместник-кмет на
Столична община, издал обжалваното НП № СО-Т-И-21-10-778 от 28.02.2022
г., с което на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО наложил
на жалбоподателя И. К. Х. административно наказание „Глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 26, т. 1 и административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 26, т. 5 от
НРУИТДТСО.
На 14.04.2022 г. препис от НП бил връчен на жалбоподателя И. К. Х., а
на 27.04.2022 г. пред наказващия орган била депозирана жалба срещу НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Г. Г. К. и
събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, копия на заповеди на кмета на
Столична община относно компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган /АНО/, както и длъжностна
характеристика на И. К. Х..
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни
и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От
показанията на свидетеля Г. Г. К. се изясняват обстоятелствата, свързани с
извършената на горепосоченото място проверка, наличието на разположено
съоръжение за осъществяване на търговска дейност, завареното на място лице
И. К. Х., липсата на издадено от кмета на район „Триадица“ разрешение за
ползване на място за извършване на търговия на открито и документ за
заплатена такса, както и съставянето на процесния АУАН.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
3
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно
правилото на чл. 35, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Наредбата, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по съставяне на АУАН. Същият е
съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, като е
подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното
лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
са спазени. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че е допустимо АУАН да се
състави и в присъствието само на един свидетел, когато той е възприел
извършването на нарушението или е присъствал при установяването му.
Когато свидетелят, посочен в акта, е очевидец на извършване на нарушението
или е присъствал при установяването му, законът не поставя изискване,
подобно на това по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в акта да се отбележи изрично
качеството на свидетеля. В разглеждания в АУАН е посочено, че свидетелят е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, което се
потвърждава от показанията на актосъставителя К..
На следващо място, съставът на съда служебно констатира, че АУАН и
НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално
изискуемо съдържание реквизити, като в тях при пълна идентичност са
описани всички признаци от състава на нарушението /извършване на
търговска дейност на открито без необходимото разрешение и без заплащане
на съответната такса/, обстоятелствата по извършването им, както и
нарушените разпоредби, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка
съдът не намира за основателни. Неоснователно е и възражението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в
необсъждане от АНО на възраженията срещу АУАН. Видно от разпоредбата
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН сред реквизитите на наказателното постановление не
са предвидени съображенията на наказващия орган по наведените
възражения. С оглед на така изложеното липсват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да представляват формално
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
4
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 26, т.1 от НРУИТДТСО,
която гласи, че търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи разрешение за ползване на място, както и копие от
документ за платена такса за ползване на мястото – чл.26, т.5 от
НРУИТДТСО.
Санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 2 от Наредбата предвижда, че за
нарушения на разпоредбата на чл. 26 от наредбата на виновните лица се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 100 до 1 000 лева, т.е. предвидена е възможността за
ангажиране на отговорността както на физически, така и на юридически лица
и ЕТ.
За да е налице извършено нарушение на чл. 26, т.1 и т.5 от
НРУИТДТСО, следва да е безспорно установено, че е извършена конкретна
сделка по продажба на стока или услуга срещу насрещно възнаграждение,
което запълва понятието „търговия“. Отговорността на физическите лица
следва да се ангажира тогава, когато извършват търговия от свое име и за
своя сметка в нарушение на изискванията на Наредбата. Когато обаче
дейността се осъществява по изпълнение на трудово правоотношение, следва
да се ангажира отговорността на работодателя. В настоящия случай от
формираната по делото доказателствена съвкупност не се установява по
категоричен начин жалбоподателят Х. да е извършвала продажба на стоки от
свое име и за своя сметка или в изпълнение на задълженията си по трудово
правоотношение. От писмените доказателства е видно, че към датата на
проверката – 13.11.2021 г. жалб. И. Х. се е намирала в трудово
правоотношение с дружеството ***“ ЕООД, като е заемала длъжността
„продавач - консултант“. От наличието на трудово правоотношение обаче не
се налага категоричният извод, че лицето действа при изпълнение на
трудовите си задължения. За да се установи дали Х. е извършвала продажби
от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на работодателя си,
контролните органи е следвало да извършат контролна покупка или поне да
изискат представяне на касов бон, от който да установят кое лице /физическо
или юридическо/ е посочено като търговец, от чието име се извършва
дейността, да извършат проверка чия собственост са или на кое лице са
предоставени за ползване специализираните съоръжения за извършване на
търговия на открито, както и чия собственост е стоката, предлагана за
продажба. Доколкото такИ. доказателства не са били събрани, а тяхното
приобщаване в съдебното производство е невъзможно предвид изминалия
период от време, то не е доказано по несъмнен начин
административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя И. Х., което
се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление
поради издаването му в противоречие на материалния закон. В тази насока и
не може да се вмени на Х., че не е имала и документ за платена такса за
ползване на мястото и неправилно е ангажирана отговорността на
5
жалбоподателя за това нарушение.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, с оглед направеното от упълномощения
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза
на жалбоподателя и в тежест на въззИ.емата страна. В настоящото
производство жалбоподателят е представляван от адв. хх Г. от АК – Монтана,
като от представения договор за правна помощ е видно, че при неговото
сключване жалбоподателят е заплатил в брой на адв. Г. сумата в размер на
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното,
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възложени в тежест на юридическото лице, от което е част наказващият
орган, а именно Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СО-Т-И-21-10-778 от
28.02.2022 г., издадено от ххх – Заместник-кмет на Столична община /СО/, с
което на И. К. Х. на основание чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /накр. Наредбата или НРУИТДТСО/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 26, т. 1 от
НРУИТДТСО и на основание чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за
нарушение на чл. 26, т. 5 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община за заплати на И. К. Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 400 /триста/ лева, представляваща заплатени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7