Решение по дело №257/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 142
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20195200500257
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

                РЕШЕНИЕ

 

           № 142      22.04.2019г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети и втори април две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                                                      Председател:        Минка Трънджиева

            Членове: Венцислав Маратилов

                                     Димитър Бозаджиев

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №257 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.247, ал.4 от ГПК.

         Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба от адв.В.Н., в качеството му на пълномощник на А.А.Г. против Определение №69/01.02.2019г., постановено по гр.д.№775/2008г., с което е отхвърлена молба на съделителя А.А.Г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК в Решение №450 от 28.05.2014г. по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П..

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

В тази връзка се сочи, че изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд да отхвърли направеното искане са неправилни.

Приема се, че първоинстанционният съд е формирал воля в мотивите на Решение №450 от 28.05.2014г. за съдебна делба постановено по гр.д.№775/2008г. на РС- П., което е влязло в законна сила на 09.08.2014г., че имотът предмет на делбата „Поземлен имот с пл.№226 образуващ УПИ VІ- „ИВЗ“ в кв.8, със застроена и незастроена площ от 10500кв.м. по плана на курорт „Я.Б.“, Община Б. следва да се раздели, като тези имоти са намерили отражение в диспозитива на решението, в което имотът се разделя между съделителите.

Сочи се, че в диспозитива на решението липсва възлагане на недвижим имот ПИ 02837.503.9529 от 273кв.м. и който следва да се възложи на съделителите съобразно квотите посочени в заключението на вещото лице инж.В..

Моли се да бъде отменено, като неправилно обжалваното определение с което е отхвърлено молбата на съделителя А.А.Г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК в Решение №450 от 28.05.2014г. по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П., като се реши въпроса  по същество.

Писмени отговори от другите страни в делбения процес на тази подадане жалба в указания от съда срок не са постъпили.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Въззивна частна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в делбения процес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване акт на исковия съд. В случая е постановено определение от първоинстанционният съд, но по своя характер е решение, в производство по реда на чл.247 от ГПК.

         Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

         Видно от Решение №450 от 28.05.2014г. постановено по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П., влязло в сила на 09.08.2014г., във фазата по извършване на делбата  по реда на чл.353 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил разпределение на делбените имоти между съделителите поради невъзможност да бъде теглен жребий или тегленето е  неудобно, за което е реализирана процедура по чл.201 от ЗУТ по изменение на ПУП и обособяване на отделни урегулирани поземлени имоти с различна площ.

Поставени са в отделни дялове на съделителите общо  пет недвижими имота- УПИ-VІ-226 с идентификатор 02837.503.873; УПИ Vа-226 с идентификатор 02837.503.872; УПИ VІб-226 с идентификатор 02837.503.871; УПИ VІв-226 с идентификатор 02837.503. 869; УПИ VІг-226 с идентификатор 02837.503.870 като всеки съделител е осъден да заплати припадащата му се част от дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, с оглед стойността на дяла си.

Постановено е допълнително Решение №189/18.02.2015г. неразделна част от цитираното по- горе  решение с което са посочени квотите на съделителите.

         От Молба с вх.№5851 от 06.11.2017г. съделителят А.А.Г. ***, чрез пълномощника си адв.В.Н., с посочено в молбата правно основание по чл.247, ал.1 от ГПК /поправка на очевидна фактическа грешка/ е поискал да бъде постановено  решение, с което да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение по извършване на делбата, като в диспозитива на решението бъде добавено, че поземлен имот с кадастрален №02837.503.9529, целия с площ от 273кв.м., с начин на трайно ползване- второстепенна улица с адрес на имота в гр.Б., к.к.”Я.Б.”- зона А, се поставя в дял на „АСЖ И.” ЕООД,  ЕИК *********, като правоприемник на „П.В. ЕООД; П.Г.Г.; Т.В.Б. и П.П.Б.; В.А.П.; К.К.К.; И.И.В.; Я.К.Ц.; К.А. Г. като правоприемник на А.А.Г.; М.И.Н. и Д.С.Н.; А.Б.М.; Н.И.Т. и Н.А.Т.; Л.Л.Г. и Т.Н.Ц. при квоти подробно посочени в молбата. Искането е мотивирано  с твърдения, че процесният ПИ с посочения идентификатор представляващ улица е пропуснат в диспозитива на съдебното решение по извършване на делбата да бъде поставен в дял на страните, че всъщност от допуснатия до делба недвижим имот са образувани пет нови имота в общия имот с площ от 10227кв.м., като разликата до площта от 10500кв.м. с която имотът е допуснат до делба от 273кв.м. е частта от имота, предмет на делбата, която попада в улица с осови точки съгласно проекта 82-83-84 и която се разпределя пропорционално между съделителите. Излагат се доводи за настъпили трансформации на титуляра на правото на собственост по отношение на части от делбения имот.

Твърди се от молителя Г., че наличието на очевидна фактическа грешка се аргументира от факта, че съдът е формирал воля да извърши делба на целия имот по начина по който са обособени отделните  идентификатори,  съгласно одобрения проект по реда на ЗУТ  и изменения ПУП включително и на улицата, като част от този делбен имот и включваща площ от последния от 273кв.м., но така формираната воля не е изразена в диспозитива на съдебното решение по отношение на тази улица.

В открито съдебно заседание проведено от първоинстанционния съд по повод на направеното искане, молителят А.Г. чрез пълномощника си поддържа становище,  че се касае за ОФГ защото съдът е формирал воля за извършване на съдебна делба на процесния имот чрез разпределение  на обособени части от него между съделителите по чл.353 от ГПК, но няма постановено възлагане по отношение на процесната улица  от 273кв.м. като част от същия този делбен имот.

         Становището на останалите съделители е, че се касае за искане по чл.250 от ГПК по което следва съдът да се произнесе.

         Видно от Определение №359/28.09.2018г., районният съд е отменил протоколното си определение от 18.09.2018г., постановено по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П., с което е даден ход на устните състезания. Оставил е без разглеждане, като процесуално недопустима молбата от 06.11.2017г. за допълване по реда на чл.250 от ГПК на Решение №450/28.05.2008г. по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П..

         От Определение №27/21.01.2019г., постановено по ч.гр.д.№10/2019г. по описа на ОС- Пазарджик е отменено определение на Пещерския районен съд №359 от 28.09.2018г., постановено по гр.д.№775/2008г. по описана същия съд с което е даден ход на устните състезания, оставена е без разглеждане, като процесуално недопустима мобата на съделителя А. А. *** от 06.11.2017г. задопълване пореда на чл.250 от ГПК Решение №450 от 28.05.2014г. по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П.. Върнато е делото на РС- П. за произнасяне по молбата на А.А.Г., като искане по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

Видно от Определение №69/01.02.2019г., постановено по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П. е отхвърлена молбата на съделителя А.А.Г. депозирана на 06.11.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК в Решение №450 от 28.05.2014г. по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П., като неоснователна.

За да остави без уважение молбата на съделителя А.А.Г., първоинстанционният съд е Пещерският районен съд е приел, че в решението за допускане от 12.07.2010г. е допусната делба на поземлен имот №226, представляваш УПИ VІ- ИВЗ вк.8, със застроена и незастроена площ от 10500кв.м. по плана на Я.Б., но от съдържащите се в делото документи се установява, че делбените имоти са разпределени между съдеителите след изпълнение на процедурата по чл.201 от ЗУТ, съгласно която улицата от особена след изменението по плана на регулация на УПИ VІ- ИВЗ в кв.8 и обособяване на пет самостоятелни урегулирани поземлени имоти.

         Очевидна или явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване в текта на решението, т.е. очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, като е пропуснал или погрешно отразил в диспозитива на решението тези свои изводи.

         Молителят твърди, че съдът е формирал воля в мотивите на решението си, че имотът предмет на делбата- Поземлен имот с пл.№226 образуващ УПИ VІ- ИВЗ в кв.8, със застроена и незастроена площ от 10500кв.м. по плана на Я. Багащ, Община Б. следва да се раздели, като тези мотиви са намерили отражение в диспозитива на решението, но в диспозитива липсва възлагане нанедвижим имот ПИ 02837.503.9529 от 273кв.м. и който следва да се възложи на съделите съобразно квотите посочени в заключението на вещото лице.

Тези доводи в случая няма основание да бъдат споделени от настоящата инстанция.

         Първоинстанционният съд е допуснал делбата, чрез поставяне в дял на отделните имоти на съответните съделители съобразно реализираната процедура по чл.201 от ЗУТ по изменение на подробния устройствен план, с който са обособени отделни урегулирани пет поземлени имоти с различна площ. Действително те са обща квадратура от 10226,98кв.м., като липсва произнасяне относно въпросните 273кв.м. Независимо от тази констатация, при така установените мотиви изложени в процесното решение, същите  реално не дават основание и на въззивния съд да приеме, че има несъответствието между действителната воля и нейното отразяване в диспозитива на решението.

         С оглед на гореизложеното, подадената частна жалба няма основание да бъде приета за основателна, тъй като не са налице данни за очевидна фактическа грешка в постановеното Решение №450 от 28.05.2014г., постановено по гр.д.№755/2008г. по описа на РС- П.. Като такава, същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение под №69/01.02.2019г. имащо характер на решение, с което е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на съделителя А.А.Г. следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

           Мотивиран от горното, съдът  

     

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №69/01.02.2019г., постановено по гр.д.№775/2008г. по описа на РС- П..

          Решенито подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномечесечен срок от съобщението до страните по делото.

                                                                            

 

 

                                              Председател:                              

 

 

 

 

   Членове:1.                     

 

 

 

                                                                               

                                                                     2.