Решение по дело №4103/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 1495 |
| Дата: | 23 октомври 2023 г. (в сила от 8 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Георги Митев |
| Дело: | 20233110204103 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 28 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към решение № 1495/23.10.2023 г. по АНД № 4103
по описа за 2023 година на Районен съд Варна, Пети състав
Районна прокуратура Варна е внесла с вх.№ 71540/28.09.2023 г. в Районен съд
Варна по тяхна преписка № 1375/2023 г. постановление заедно с материалите по
досъдебно производство № 33/2023 г. по описа на Сектор Пътна полиция при Областна
дирекция на МВР Варна, водено срещу Г.Т.Б. ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.343а ал.1 б.а пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.343 ал.1 от
Наказателния кодекс/НК/ с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание.
С оглед разпоредбата на чл.378 ал.3 от Наказателно-процесуалния
кодекс/НПК/, съдът приема за установена следната, отразена в постановлението на
Районна прокуратура Варна, фактическа обстановка:
На 24.01.2023 г. около 11:30 часа обвиняемият Г.Т.Б. управлявал своя
автомобил марка Инфинити, модел Кю 50, peг.№ В 4545 ТА, като се движел на заден
ход в лявата част на платното за движение на ул.Воден към кръстовището с ул.Петър
Енчев в гр.Варна. Скоростта на движение на управлявания от обвиняемия Б. автомобил
била 8,78 км/ч. В дясната част на платното за движение на ул.Воден към посочения
момент били паркирани други автомобили. По същото време св.М.К.П. се движела
пеша по десния тротоар, прилежащ към ул.Воден, в посока към ул.Петър Енчев, като
се намирала точно до № 18 на ул.Воден. Тогава св.П. предприела пресичане на
платното за движение на ул.Воден, като се насочила към № 21 на ул.Воден, който се
намирал на отсрещния тротоар. Обвиняемият Б. наблюдавал пътя зад управлявания от
него автомобил само частично чрез изображението на камерата за заден ход, с която
автомобилът разполагал, но не и през прозорците на автомобила, нито чрез огледалата
за обратно виждане, поради което същият не забелязал навлизането на св.П. на
платното за движение. Така траекториите на движение на управлявания от обвиняемия
Б. автомобил, движещ се на заден ход по ул.Воден и на св.П., която пресичала
платното за движение на ул.Воден в посока от № 18 към № 21, се пресекли и между
задната част на управлявания от обвиняемия Б. автомобил и задната част на тялото на
св. П. настъпило съприкосновение, в резултат на което св.П. паднала напред на колене
върху пътната настилка, като се подпряла на ръце. При падането върху пътната
настилка св.П. получила телесно увреждане - счупване на лъчевата кост на лявата ръка
в областта на китката(на типично място), обусловило трайно затрудняване на
движенията на лявата ръка за период по-голям от един месец, като обичайният
оздравителен процес след подобно счупване е 3-4 месеца.
Обвиняемият Б. чрез изображението на камерата за заден ход на управлявания
от него автомобил забелязал тялото на св.П., когато същата вече била паднала върху
пътната настилка, той веднага спрял движението на своя автомобил и слязъл от него.
Насочил се към св.П., като помогнал да се изправи, попитал я как е и предложил
1
веднага да я откара до болницата. Б. заявил, че съжалява за случая и че е шофирал на
заден ход, като не е забелязал св.П.. Св.П. отвърнала, че се чувства добре и че няма
нужда да посещава болница. Тогава обвиняемият Б. предложил на св.П. да я закара до
мястото, към което същата е отивала, като св.П. се съгласила. По пътя лявата ръка на
св.П. започнала бързо да посинява и да се подува, като св. П. започнала да изпитва
силна болка. Тогава обвиняемият Б. закарал св.П. в Спешен център при
Многопрофилна болница за активно лечение Варна при Военномедицинска академия,
където на св.П. била оказана медицинска помощ.
Обвиняемият Б. уведомил за случая органите на сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна, като на място пристигнали полицейски служители. Обвиняемият Б. и
св.П. обяснили на полицейските служители какво се е случило. На обв.Б. била
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като резултатът бил
отрицателен. Б. също така предоставил и кръвна проба за химическо изследване, като в
представената проба не се доказало наличие на етилов алкохол. Обвиняемият Б.
съдействал напълно на полицейските служители, като отишъл до мястото на
произшествието с автомобила си, където им показал точното място на настъпването
му. Още същия ден било образувано и настоящото производство с първо действие по
разследването - оглед на местопроизшествие.
С гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна обвиняемият
Г.Т.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343а ал.1 буква“а“ пр.2 вр.чл.343 ал. 1 буква“б“ пр.2 вр.чл.343 ал.1 от НК с това, че:
на 24.01.2023 г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил Инфинити Кю 50 с peг.№ В 4545 ТА, нарушил правилата за движение: чл.40
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/: "По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности" и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.К.П., изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на лявата ръка в областта на китката(на типично място),
което обуславя трайно затрудняване на движението на лявата ръка за период по-голям
от един месец, като обичайният оздравителен процес след подобно счупване е около 3-
4 месеца, като след деянието деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалата.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно, при форма на вината
непредпазливост(небрежност) - чл.11 ал.2 пр.първо от НК.
В хода на разследването обвиняемият Б. е разпитан в качеството на обвиняем,
като същият заявил, че се признава за виновен и изразил съжаление за стореното.
Г.Т.Б., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Варна, живущ в гр.Варна,
******, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, месторабота
„Б.и" ЕООД, длъжност: управител.
2
Представител на Районна прокуратура Варна счита, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на Г.Т.Б. с налагане на административно наказание:
престъплението е извършено по непредпазливост и за него законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация;
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от
НК;
от престъплението няма причинени имуществени вреди;
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК
и прави предложение обвиняемият Г.Т.Б. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа
предложението за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба, като с оглед на смекчаващите вината
обстоятелства моли на същия да бъде наложена такава в минималния размер.
Пострадалата М.К.П. в съдебно заседание бе запозната с образуваното съдебно
производство и с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, че наказателното производство
може да бъде прекратено, ако пострадалият поиска това и заяви, че не желае да бъде
прекратено наказателното производство.
Защитникът на обвиняемия адв.Ж.Г. в хода по същество моли да бъда
наложена минималната глоба на подзащитният му.
При формиране на своето решение съдът взе предвид и следните писмени
доказателствени средства, съдържащи се в досъдебното производство:
1. Докладна записка от младши автоконтрольор П.С. – л.9.
2. Протокол за оглед на местопроизшествие – л.5.
3. Скица на местопроизшествието – л.13.
4. Фотоалбум към огледа на местопроизшествие – л.16-21.
5. Съдебно-медицинска експертиза № 6а/2023 г. – л.50.
6. Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1037/07.10.2020 г. – л.48.
7. Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1036/07.10.2020 г. – л.51.
8. Автотехническа експертиза – л.59.
9. Справка за нарушител – л.77.
10. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1392 – л.57.
11. Писмо УРИ 365р-55734 от 12.10.2020 г. на Сектор ООВ при ОД на МВР Варна за
това, че на ул.Хан Кубрат няма въведена в експлоатация система за
видеонаблюдение.
12. Медицински документи от МБАЛ Варна АД за М.К.П..
13. Писмо рег.№ 10582р-2532/08.10.2020 г. от Районен център 112 Варна с приложен
компактдиск.
Съдът цени и веществените доказателствени средства:
1. Компактдиск, предоставен от МБАЛ-Варна АД към ВМА за М.К.П. – л.32.
3
2. Компактдиск CD-R Verbatim, предоставен от Районен център 112 Варна – л.85.
Съдът кредитира свидетелски показания на свидетелите М.К.П. и Д.Н.Д.,
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са обективни, взаимно
допълващи се и подкрепени от писмените доказателствени средства по делото.
Съдът кредитира изцяло заключенията на химическата, съдебно-медицинската
и автотехническата експертизи като обективни и компетентни. Заключението на
автотехническата експертиза е изготвено след задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства, същото е аргументирано и мотивирано изключително подробно.
Съдът кредитира и другите писмени доказателствени средства, цитирани по-
горе, както и веществените доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство и приобщените на основание чл.283 и чл.284 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е
характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията
бланкетната диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на
дадено престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния кодекс,
където са уредени определени понятия или институти. В конкретния случай нормите,
уреждащи транспортните престъпления препращат към законови и подзаконови
нормативни актове, в които се съдържат специалните правила, очертаващи дължимото
поведение при управление на транспортно средство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за
движение при управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона
за движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се
осъществи чрез действие или бездействие, с което се нарушават правилата за движение
по пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона противоправни
последици /престъпния резултат/.
В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия
чрез действия и се изразява в нарушение на конкретни разпоредби, визирани в ЗДвП.
Нарушаването на правните норми от цитирания нормативен акт се изразява в
конкретни нарушения на разпоредбите на чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности". В конкретния случай съдът намира, че на 24.01.2023
г. при управлението от страна на обвиняемия Б. на лек автомобил Инфинити Кю 50 с
рег.№ В 4545 ТА в гр.Варна по ул.Воден, той е управлявал превозното средство без да
го контролира непрекъснато и като не се е съобразил с наличието в близост на
пешеходец. Нарушенията на цитираното правило за движение по пътищата от страна
на обвиняемия Б. е довело до вредоносния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на М.К.П.. Констатираното нарушение на правилата за движение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения престъпен резултат - причиняване на
средна телесна повреда на П..
При преценка на събраните в хода на наказателното производство
доказателства съдът намира, че в конкретния случай пострадалата П. като участник в
движението - пешеходец чрез своето поведение на пътя е съпричинила настъпилия
вредоносен резултат. Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ, за да е налице
съпричиняване е необходимо да са налице следните предпоставки: извършените
4
действия да нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение;
нарушенията да са в причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие; нарушенията да не зависят от волята на водача /решение № 260
от 05.05.1983 год. по н.д. № 216 от 1983 год., III наказателно отделение/. Безспорно по
делото е установено, че пострадалата е пресичал пътното платно на място, което не е
било обозначено като пешеходна пътека и не било предназначено за пресичане на
пътното платно, без да се огледа внимателно и да се съобрази с приближаващия лек
автомобил, управляван от обв.Б.. С тези си свои действия пострадалата е нарушила
разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДвП. Нарушението е в причина връзка с вредоносния
резултат и чрез действията си пострадалата е допринесла за осъществяването на
съставомерния резултат. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
пострадалата П. е съпричинила престъпния резултат, нарушавайки цитираната по-горе
нормативна разпоредба, въвеждаща задълженията за пешеходците да пресичат пътното
платно на пешеходна пътека. Това обстоятелство е важно и съществено относно вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия Б., но то по никакъв
начин не игнорира вината на обвиняемия за настъпването на съставомерните
общественоопасни последици.
От субективна страна съдът деянието е извършено при условията на
несъзнавана непредпазливост/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази
форма на вината се характеризира с два момента-отрицателен и положителен.
Обвиняемият Г.Т.Б. не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните и
вредни последици. Налице е и положителният момент при несъзнаваната
непредпазливост - деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези
вредни последици. Формата на вина е извлечена от действията и цялостното поведение
на обвиняемия Б. – управление на МПС, несъобразено с конкретната пътна обстановка.
Безспорна е причинно-следствената връзка между описаното поведение на обвиняемия
Б. и причинения вредоносен резултат.
Съдът приема за доказано, че обвиняемият с действията си е осъществил
привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.а пр.2 от НК с оглед обстоятелствата, че
незабавно след катастрофата е качил пострадалата П. и я закарал в МБАЛ, където е
оказана спешна медицинска помощ.
Съдът счита, че с оглед гореизложеното действително са налице
предпоставките на чл.78а от НК поради което призна за виновен Г.Т.Б. за виновен за
извършено от него престъпление по чл.343а ал.1 б.а пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 от НК
– за това, че на 24.01.2023 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил Инфинити Кю 50 с рег.№ В 4545 ТА, нарушил правилата за движение:
чл. 40 ал.2 от Закона за движение по пътищата: "По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.К.П.,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка в областта на китката(на
типично място), което обуславя трайно затруднение на движението на лявата ръка за
период по-голям от един месец, като обичайният оздравителен процес след подобно
счупване е около 3-4 месеца, като след деянието деецът е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от
НПК и чл.78а ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
При определяне размера на наказанията съдът взе предвид следното:
5
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице. Г.Т.Б. е роден на **** г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, българин, българско
гражданство, има висше образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
От приложената справка за извършени от него нарушения на ЗДвП като водач на МПС
е видно, че същият притежава свидетелство за управление на МПС от 1985 година и до
този случай има издадени 3 броя наказателни постановления и 2 броя фишове за
наложени наказания. Всички тези обстоятелства говорят за ниска степен на обществена
опасност на дееца. В случая обществената опасност на деянието също е ниска. В
резултат на деянието не е създадена опасност за живота и здравето на други участници
в движението.
При превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът
счете, че справедливо наказание е глоба към минималния размер, а именно 1 000 лева.
Съдът не наложи на обвиняемия наказание лишаване от право да управлява
МПС, тъй като в конкретната обстановка настъпването на ПТП се дължи и на
пресичане от страна на пострадалата на пътното платно на място, където това не е
разрешено и не е обозначено, за да предупреди водачите на МПС за възможната поява
на пешеходци на пътното платно, а не на грубо умишлено извършено от страна на
обвиняемия нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България и в частност правилата на Закона за движение по пътищата.
Мотивите за извършване на закононарушението следва да бъдат търсени в
неотчитането на фактическата обстановка към момента на настъпването на
произшествието.
Законодателят в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира, че наказанията се
налагат с цел да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
административния и правов ред в Република България.
Съдът счита, че с посоченото по-горе наказание ще бъдат постигнати целите
както на специалната, така и на генералната превенция, като принуди обвиняемият да
преосмисли отношението си към правилата за движение по пътищата, пренебрегнати
самонадеяно в конкретния момент от него.
Съдът присъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски -
сумата от 1006.79 лева по сметка на ОД на МВР гр. Варна, а вещественото
доказателство 1 брой компакт диск предоставен от МБАЛ Варна към ВМА да остане
по делото.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6