МОТИВИ : Срещу подсъдимия И.Д.И. ***
било предявено обвинение по чл. 323, ал.1 от НК , за това, че на 16.05.2019 г. в къща, находяща се в поземлен имот с
идентификатор № *****по ККР на гр. Ловеч - административен адрес: гр. Ловеч,
Област Ловеч, ******- самоволно не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от К.К.Н., ЕГН: ********** чуждо предполагаемо право, като еднолично
се разпоредил с ползването на водата в къщата, като я спрял и ограничил достъпа
до нея, като случаят не е маловажен.
Представителят на РП -
Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението за което подс. И.Д.И. е предаден на съд. Счита, че от събраните писмени и гласни
доказателства в хода на дос. производство и в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се доказва извършеното от него деяние. Установено е, че на
16.05.2019 г. в гр.Ловеч в дом находящ се на *******е възникнала авария в
избеното помещение на подсъдимия, в което се намира водопреносната инсталация,
която подава вода и към съсобствения имот на пострадалата. След възникване на
аварията подсъдимият е потърсил пострадалата, за да я уведоми за станалото. От
своя страна и от разпита на свид. Ч. - дъщеря на пострадалата, същата е
реагирала веднага, като уведомила своите родители, а мъжът с който живее на
семейни начала М. е отишъл и оказал съдействие на подс. И. с оглед спиране на
водата и предотвратяване на по-нататъшни течове и наводнение в имота на подсъдимия.
Непосредствено след това съпругът на пострадалата Н. е потърсил подсъдимия с
желанието да осъществи отремонтиране на тръбата, да закупи всички необходими
материали и да реши проблема, който е възникнал. Въпреки неговата инициатива
подсъдимият по категоричен начин, което се установява и от свидетелите
разпитани в хода на съдебно следствие, е отказал с мотива, че това е негова
собственост и няма да допусне никой до частния му имот. Излага, че въпреки
проведените няколкократни срещи, инициативи от страна на пострадалата и нейното
семейство с подсъдимия, с молби и желание проблема да бъде решен и
подсъдимият да предостави достъп до имота си за отремонтиране на тръбата и
пускане на водоснабдяването, тези техни усИ. не дали резултат и именно това
накарало пострадалата да пусне сигнал във „ВиК” - Ловеч в търсене на някакво
решение на този проблем. На база на този сигнал е изпратена комисия в лицето
на служителите П.П., инж. В.К.и И. И.. На място същите констатирали, че
действително тръбата водоподаваща към имота на пострадалата е отрязана,
затапена и водоподаването е прекъснато. Това обстоятелство е отразено в
констативен протокол № 7012 от 29.05.2019 г. на „ВиК”, който е приложен към
дос.производство. Поради факта, че „ВиК” отговаря за общия водомер служителите
на „ВиК” не са имали друга възможност и опция за оказване съдействие и решаване
на проблема между страните, тъй като аварията е след общия водомер в частна
собственост и те нямат съответните правомощия да реагират адекватно в този
случай. Сочи, че в хода на съдебното следствие е установено и се потвърждава
изцяло изложеното в обв. акт и от самия подс.И., че именно той е човека, който
е преустановил водоподаването на своите съседи и впоследствие не е допуснал
никой от тях в имота си. Това се потвърждава и от последния разпитан по делото
свидетел, който в с.з. заявява, че е спрял водоподаването въз основа желанието
на подсъдимия. Изтъква, че въпреки многократното желание за решаване на този
проблем, пострадалите вследствие нежеланието на подсъдимия са останали без
водоподаване от 16.05.2019 г. до настоящия момент, т.е. едно 4-5 членно
семейство, с малко дете е било лишено от правото си да ползва и консумира
питейна вода за всякакъв вид нужди. При наличието на тези обстоятелства и факти
счита, че по безспорен начин от обективна и субективна страна е доказано
обвинението и осъществяването на състава по чл.323, ал.1 от НК, като счита, че
следва да бъде наложено наказание на подсъдимия съгласно изискванията на закона,
а именно 3 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК
бъде отложено за срок от 3 години, както и да му бъде наложена и глоба, която е
предвидена към лишаването от свобода, съобразно практиката на съда.
Подсъдимият И.Д.И.,
редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с адв.Н., дава подробни
обяснения по обвинението и моли да бъде оправдан, тъй като ако пострадалите били предприели действия да си
подменят тръбите, нямало да се стигне до тази ситуация. Излага, че направеното
от него не е самоцел, а предотвратяване по-нататъшно наводнение на къщата.
Защитникът му излага, че обвинението касае само
спирането на водата на 16.05.2019 г., няма други факти и обстоятелства в обв.
акт, които да утежняват или поддържат обвинението в тази насока. Няма
обвинение за това, че впоследствие след около 1 седмица е била срязана тръбата
от водомайстор и прекъснато водоподаването към Н.. Счита, че емоционално
заявеното от прокурора за изпълнителното деяние, което твърди че е осъществено
на 16.05.2019 г., са само украски към повдигнатото и подържано обвинение. Сочи,
за безспорно установявено от доказателствата по делото, че подсъдимият след
като се прибрал от работа и констатирал, че мазата му е наводнена повече от
половин метър не е имал друга възможност, освен да спре от крана захранването
на вода към къщите. Безспорно установено е, че от общия водопровод и кран се
водоснабдяват две жилища, на К.Н. и на И.И.. И. е констатирал, че има повреда
след спирателния кран на водопровода на К.Н. и не е имало друг начин да избегне
или да поправи в момента тръбата освен със спиране на този кран и прекъсване на
наводнението в мазата му. Сочи, че за това обстоятелство незабавно е уведомил
по телефон пострадалата и нейните близки, като ги е поканил да се уверят, че
наистина има повреда в тяхната водопроводна мрежа и трябва да вземат мерки за
отремонтирането й. Това обстоятелство се потвърждава и от свид. Д.М., който
единствен влязъл в мазата и се убедил, че наистина има повреда във
водопроводната мрежа и мазата е наводнена като имало над 20 см. вода и трудно може да се влезе в мазанското помещение. Собственика на помещението К.Н. не е
взела някакви мерки във връзка с отстраняване на тази повреда, а е заявила И.
да отпочне някакви ремонти за да премахне повредата и да заяви колко струват
тези разходи по поправката. И. обяснил, че това са повреди в тяхната
водопроводна мрежа и те трябва да вземат мерки за отстраняването им. Изтъква,
че е проведен един, а не многократни разговори, както твърди прокуратурата,
поради което подсъдимият е подал жалба както до Кмета на Община Ловеч, така и
до „ВиК“ с искане да се изпрати представител на съответната институция да
констатират и отстранят повредата. Тези жалби и писма до директора на „ВиК“ и
Общината са от 22.05.2019 г., една седмица след повредата, приложени са копия
от тези жалби и искания към доказателствата по делото и от тях е видно, че
подзащитният му изрично е описал, че се касае за повреда, а не за самоволни,
самоцелни действия - подсъдимият да е спрял водата към помещенията на Н. и
затова той е направил искане евентуално тези институции да предприемат някакви
действия за отстраняване на тази повреда или да укажат какъв е редът, по който
следва да постъпят, за да се отстрани повредената тръба. Сочи, че по
направените жалби и искания „ВиК“ не са отговорили веднага, а са изпратили две
лица, които са огледали мазата, крановете и са съставили констативен протокол
от 29.05.2019 г., като са вписали, че тръбата към водолинията към К.Н. е
отрязана и е прекъснато водоподаването и с това са се изчерпали техните
задължения, не са дали писмени указания как и по какъв начин трябва да се
отстрани повредата и как трябва да постъпят собствениците. Поради това, че са
писани многократни жалби, чак на 14.06.2019 г. Кмета и Директора на „ВиК“ са
отговорили, че тази повреда е в собствената водоканална мрежа на двете лица и
те са задължени да отстранят аварията и не е в задълженията нито на Кмета, нито
на „ВиК“ да отпочнат действия по отстраняване на повредата. Излага, че във
връзка с това И. е поискал среща със собственичката, която живее в с.В., за да
решат какво да предприемат. За тази цел е разговарял с адв. С., а Н. е
разговаряла с адв. К., като са насрочили среща, на която да сключат
споразумение за това кой какво да направи и какво да заплащат, която среща
поради отсъствие на адв. К. не е приключила с писмено споразумение между тях и
до настоящия момент не са предприети от никого никакви действия за отстраняване
на тази повреда. Твърди, че съпругът на Н. е предприел някакви действия по
негово усмотрение да прокопава канал в двора, но е преустановил, когато И. му е
казал, че има причинени щети в мазето му и е поискал да му бъдат заплатени
60-80 лв. и тогава да му предостави достъп до мазата, за да си извърши ремонт.
Сочи, че поради аварията е начислени разход на вода в размер на 118.81 лв. на И.И.,
поради което той е трябвало да заплати тези разходи, като в тях влиза именно
изтеклата вода по тръбата на К.Н.. До 05.07.2019 г. подсъдимият е платил този
разход видно от дадените фактури и писмо от „ВиК“. Сочи, че фактологията по
отношение на казуса се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели, които
са добронамерени и разказват точно какво е извършено, като всеки един от тях се
е опитал да прехвърли вината на подсъдимия за неизвършване на ремонта. Изтъква,
че подсъдимият не е отказвал, но евентуално е казал, че трябва да стане в
подходящо време ремонта, когато той не е на работа и да присъства на ремонта,
но това не е било съгласувано с него. Счита, че както от обективна, така и от
субективна страна не е налице изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК, т.е.
не са налице самоволно не по законоустановения ред действия, тъй като се касае
за констатирана авария и подсъдимият не е имал друга възможност освен да спре
водата и да преустанови щетите, които са настъпили, т.е. че е налице е състава
на чл.13 от НК - крайна необходимост, тъй като подсъдимият не е имал друга
възможност, освен да спре водата, която изтича в мазата му. Не е имал друг
начин да избегне аварията, освен със спиране на водата и това действие, което е
предприел не е било оспорвано от К.Н., защото както К.Н. така и нейните близки
са се убедили, че става въпрос за авария, а не за самоволно действие от
подсъдимия, самоцелно спиране на водата и принуждаване отново да си прекарат
нова водолиния. Понеже се касае само за спиране, а не за други действия, затова
твърди, че спирането на водата е било при условията на крайна необходимост, а
не в противовес или самоволни действия, с цел да навреди на К.Н.. Излага, че за
преценката дали случаят по чл.323 от НК не е маловажен е необходимо да се
остойностят вредите, причинени от действията, ако са самоволни такива, но
искането им за назначаване на експертиза за установяване на щетите след оглед
на местопроизшествието е оставено без уважение от прокурора, поради което в тази
насока липсват някакви оценъчни данни и затова подсъдимият не заявява точния
размер на щетите от наводнението, като претенция към К.Н., която е собственик
на водоканалната мрежа. С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен
акт, с който да признае подсъдимия за невинен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
От събраните
по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели К.Н., Н.Н., К.Ч., Д.М., В.В., приобщените
по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1 от НПК показания на свид.Н. от
досъдебното производство, от обясненията на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Д.И. ***, обл.Ловешка на *** г., а
понастоящем живеел в гр.Ловеч, *******, българин, българско гражданство,
разведен, работи, като шофьор във фирма ******, неосъждан, образование - средно
специално, ЕГН: **********
Св.К.Н. живеела повече от 50 години в гр. Ловеч, на *******.
Къщата, която обитавала била наследствена от баща й К.В.И.. Към настоящия
момент при нея живеели дъщеря им, св.К.В.Ч., нейният приятел св.Д.М., внучката
й Н.В.В.и съпруга й св. Н.П.Н., който обаче често си ходел на село. Къщата се
намирала в поземлен имот № *****по КККР на гр. Ловеч. В този имот св.Н. била в
съсобственост с подс.И.И., който бил наследник на Д.И.. Св. Н. и семейството й
били в добри отношения с подс.И., нямали конфликти. С течение на времето нещата
се променили, а в последствие се и влошили.
На 16.05.2019 г. около 19:30 часа на св. К.Н. се
обадила по телефона дъщеря й св.К.Ч. и им казала, че нямали вода. Причината за
това бил съседа подс.И., който бил спрял водата от спирателния кран, който се
намирал в неговата маза. Водопроводната мрежа на къщата минавала през мазата на
подсъдимия, като от там се извършвало захранването с вода, както за имота на
св. К.Н., така и за имота на подс.И., като всеки от двамата имал отделен
водомер. Всеки си плащал консумираната вода по поименните им партиди. След,
като разбрал за повредата, св.Н.П.Н. *** и да види, какъв бил проблема.
Желанието му било да реагира веднага и отстрани повредата, като купи
необходимите материали и извърши ремонта.
На 20.05.2019 г., св. Н. се срещнал с подс.И.И. и му
предложил да отвори вратата на мазата. Искал да разбере, какъв бил проблема и
защо нямало вода. Изразил желание да поеме всички разноски по ремонта. Тогава
подс.И. му заявил, че мазата била негова частна собственост и нямало да даде
достъп до нея, въпреки че там се намирала и тяхната тръба, посредством която се
снабдявали с вода. Последвали още няколко опита на св.Н. да бъде решен
проблема, но подс.И. му заявил, че не го интересувало. С цел установяване на
собствеността на имота била изискана справка от Началника на СГКК - гр. Ловеч,
от която било видно, кои са собствениците на поземлен имот с идентификатор №
43952.513.1941. Собственици били: 1/3 идеални част - К.В.И. / баща на К.Н.,
който бил починал и на когото тя се явявала наследник/; 1/3 идеални части - И.Д.И.;
1/3 идеални части - В. Н. И./ майка на И.Д.И., която била починала и на когото
той се явявал наследник/. С оглед на предоставената справка К.Н. притежава 1/3
идеални част от имота, а И.И. - 2/3. В подкрепа на това св.Н. предоставила за
нуждите на досъдебно производство нотариален акт и заверено копие на
Скица-проект за ползване на парцел V - 2299 в кв.150 по плана на гр. Ловеч,
представляващо неразделна част от гражданско дело № 142/68 г.
По случая е била разпитана и св.Ч.. Същата заявила,
че от 3 /три/ години живеела в наследствената къща на майка си. На 16.05.2019
год. се прибрала от работа. На входната порта видяла подс.И.. Поздравили се,
след което си влязла вкъщи. По едно време около 19:00 часа при нея дошъл
подсъдимия и й съобщил, че тръбата в мазата му се е спукала. Казал й да извика
св.Д.М., който живеел с нея. Св.М. се отзовал веднага. Отишли в мазата и
двамата спрели крана. През това време св.Ч. уведомила родителите си за
случилото се. Поради тази причина и във връзка с аварията, на 20.05.2019 г.
пристигнал баща й св.Н.Н., с намерение да направи всичко необходимо за
отстраняване на проблема с негови средства. Въпреки проведената среща
подсъдимия отказал да предостави достъп до мазата с мотива, че била негова
собственост и нямало да пусне никой в нея. Подс. И. поискал от съседите си да
изкарат тръбата захранваща жилището им от неговата маза. Поради тази причина
свидетелите Н. и Н. ***. След като обяснили случая и изразеното желание на
подс.И. да се преместят водопроводните тръби от имота му, служителите на ВиК
обяснили, че това не било законно и не можело да бъде осъществено по този
начин, по който искал подсъдимия. От момента на възникналата авария в
продължение на месеци достъп до мазата за осъществяване на ремонт от подс.И. не
е била предоставена на пострадалите. Поради факта, че трябвало да живеят пет
човека без вода и поради влошаване на хигиенните условия по грижата за
домакинството и малкото дете, което отглеждала св.Ч. се наложило за потърсят
помощ от ВиК - гр.Ловеч. Подали сигнал въз основа, на който била извършена
проверка от служители на ведомството в състав П.П., инж.В.К.и И.И.. Проверката
била извършена на 29.05.2019 год. В хода на проверката осъществена в процесния
имот същите установили, че отклонението на тръбата захранваща имота на св.К.Н.
било отрязано след Общия водомер. По случая и въз основа на констатираното от
комисията на ВиК - гр.Ловеч бил съставен Констативен Протокол под №
**********/29.05.2019 год. на ВиК - гр.Ловеч, който е приложен към ДП.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.Д.И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 323, ал.1 от НК, като на 16.05.2019 г. в къща, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *****по
ККР на гр. Ловеч - административен адрес: гр. Ловеч, Област Ловеч, ******-
самоволно не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от К.К.Н.,
ЕГН: ********** чуждо предполагаемо право, като еднолично се разпоредил с
ползването на водата в къщата, като я спрял и ограничил достъпа до нея, като
случаят не е маловажен.
Настоящата
инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на
съд. Самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира
взаимоотношенията между отделни граждани, поради което субект на престъплението
може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение, като за
неговото наличие е достатъчно деецът да знае предварително, че осъщественото
право се оспорва от другиго. По делото е безспорно установено, че между
пострадалия и подсъдимия са съществували имуществени отношения по повод
процесния имот, на който се явяват съсобственици. Това обстоятелство се
потвърждава,както от показанията на разпитаните свидетели, посочени от
обвинението, така и от обясненията на подсъдимия и приложените към досъдебното
производство писмени доказателства. В практиката се среща стеснително тълкуване
на нормата на чл.323, ал.1 от НК, в смисъл, че условието за съществуването на
правен спор предполага оспорване на съответното право пред съд или пред друг
компетентен орган за неговото разрешаване, което тълкуване не се възприема в
по-новата практика, тъй като наказателноправната защита има по-широки измерения
и не поставя условие спорът задължително да е бил отнесен за решаване пред съд
или друг орган. ВКС също е изтъквал, че няма ограничения във формата на
оспорване и то може да стане както с думи, така и с действия, стига да са
разбираеми. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
чрез действие – като е спрял водата в имота и по този начин е ограничил достъпа
до вода на съсобственика на имота – св.Н. и нейното семейство, т.е. осъществил
е чуждо предполагаемо право, като в последствие е отремонтирал повредата и е
пуснал вода само в неговата част от имота и едновременно с това е проявил
активно поведение чрез заключване на помещението/маза/, в което се намира ВиК
инсталацията, захранваща с вода неговия дом и този на св.Н. и отказ да
предостави достъп на пострадалия, за да се извърши ремонт и водоснабдяване.
Същият е сторил това самоволно не по предвидения от закона ред, а именно ако е
счел, че Н. следва да понесе отговорност за настъпилата авария и причинените от
нея вреди в мазата на подсъдимия е следвало да заведе гражданско дело, в което
да претендира заплащане от страна на Н. на конкретни вреди. Вместо да стори
това и след като е бил наясно, че не е възможно отремонтирване на спуканата
тръба на св.Н., чрез която същата получава вода в дома си, без навлизане в
неговия имот/маза/, както и след като е узнал от ВиК служителите и от Община
Ловеч, че не е в тяхна компетентност разрешаването на този проблем, последният
е предприел самоуправни действия – еднолично се разпоредил с ползването на
водата в къщата, чрез спирането й, с които е внесъл противоправна промяна в
съществуващото фактическо положение, които действия са продължили и до момента
на разглеждане на делото пред настоящата инстанция. В подкрепа на обвинението
са показанията на всички разпитани по делото свидетели, посочени в обв.акт, от
които се установява, че първоначалната причина за спиране на водата в имота им
е била повреда – спукана тръба, но от всички тях само св.М. е възприел
наводнението в мазата на подсъдимия, без обаче да е видял коя точно тръба е
спукана, тази на подсъдимия или на св.Н.. В тази връзка от неговите показания
се установяват малко по-различни обстоятелства относно количеството изтекла
вода и причинени щети в мазата на подсъдимия, в сравнение с описанието, дадено
от подсъдимия.
След това от
деня на повредата и след спиране на водата от подсъдимия, са последвали редица
негови действия, чрез които той е променил съществуващото положение, като е
решил проблема сам за себе си, съзнавайки последиците от тези свои действия, а
именно, че св.Н. трайно ще бъде лишена от възможност да ползва вода, тъй като
достъпа й до дома е преустановен. Подс.И. е извикал водомайстор – св.В., който
в показанията си заявява, че е изолирал спуканата тръба и е поставил ново
отклонение само за къщата на подсъдимия, по негово нареждане. Въпреки
проведените разговори между съпруга на св.Н. и подсъдимия, въпреки уговорката
за среща между тях и техни адвокати, подсъдимият е продължил във времето да отказва
да осигури достъп на св.Н. до въпросното помещение – маза, за да се отремонтира
спуканата и вече изолирана тръба и да се поднови снабдяването с вода на дома на
св.Н.. Не се споделя твърдението на подс.И., че не е отказвал достъп до мазата
си, а е настоявал само той да присъства, тъй като това негово твърдение се
опровергава от събраните гласни доказателства – показанията на св.Н., Н., Ч. и М..
Безспорно установено по делото е, че съпругът на Н., св.Н. в един момент дори е
отпочнал прокопаване на канал отвън в двора на имота точно поради нежеланието
на подс.И. да го допусне в мазата. Поради изложеното съдът приема, че
изложеното от подсъдимия в обясненията му в съдебно заседание е само защитна
теза, която се опровергава от гласните и писмените доказателства по делото.
Не се споделя
възражението на адв.Н., че подзащитният му няма повдигнато обвинение за
срязване на тръбата от водомайстор, което се е случило няколко дни след
спирането на водата. Според настоящия състав освен, че преценката за това
какво и колко обвинения да се повдигнат на едно лице е изцяло в правомощията на
прокуратурата, в случая не се касае за продължавано престъпление, поради което
и не е необходимо разграничаване на действията на подсъдимия в отделни деяния,
тъй като е налице продължено престъпление и подсъдимият е осъществил
непрекъснато състава на престъплението, в което е обвинен, но чрез различни
действия.
Настоящата
инстанция не споделя и възражението на адв.Н., че неправилно е прието, че
случаят е немаловажен, без да са остойностени вредите от самоволните действия,
в какъвто смисъл са правили искане на досъдебното производство, което е
оставено без уважение от прокурора. От обективна страна съставът на чл.323,
ал.1 от НК изисква самоуправното действие да е извършено при условията на
немаловажен случай. Ориентир за наличието му е прилагането на аргумент на
противното от дефинитивната норма на чл.93,т.9 от НК. За преценката за
маловажност на случая са от значение редица обстоятелства съгласно чл.93,т.9 от НК и само стойността на вредите не е определящ и доминиращ критерий, който може
да повлияе на тази преценка, още повече, че в случая се изтъкват вреди,
причинени на подсъдимия. В отделни решения на съдебната практика се среща
тълкуване на този съставомерен признак, в смисъл, че критерият дали
самоуправството представлява немаловажен случай е вредата от него да е на
стойност над три минимални работни заплати, но това тълкуване, обвързващо
преценката за маловажност с изискването за имуществени вреди е отречено в
по-новата практика на ВКС. Обществената опасност на деянието, последиците от
деянието, както и начина на осъществяването му и мотивите на дееца според
настоящия състав обуславят немаловажност на случая.
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на
съда се подкрепя от събрани по делото доказателства/показанията на разпитаните
свидетели/.
Предвид на
изложените обстоятелства,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното
и съдебното производство гласни и писмени доказателства, както и от обясненията
на подсъдимия.
Причини за
извършване на престъплението следва да се търсят в нежеланието на подсъдимия да
се съобразява с установения правен ред.
При определяне
на вида и размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид като
смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия И., а като
отегчаващо липсата на каквато и да било критичност към извършеното и при
условията на чл.54 от НК му наложи наказание – 3 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което отложи за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила
и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500,00 лева, която да
заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.
Съдът прие, че
така наложеното наказание е справедливо,съответства на обществената опасност на
дееца и на деянието и чрез него ще се изпълнят целите на наказанието,визирани в
чл.36 от НК. Съдът счита, че по делото не са ангажирани доказателства за
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обусловят приложението на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК и замяна на
предвиденото в закона наказание с по-леко.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :