Решение по дело №1833/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от Л. Р., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4442/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие.

Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. О., иска съдът да отмени оспорваната заповед на основанията, подробно посочени в жалбата. Адв. О. счита, че е налице противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, което е указано като мотив в жалбата за отказа, с Директива 2001/55/ЕО от 2001 г., както и противоречие с още един международен акт – Конвенцията за правата на детето, и по-точно чл. 2 и чл. 27. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С., иска жалбата да бъде отхвърлена. Според нея, към настоящия момент за Дирекция „Социално подпомагане“ не е налице основание за отпускане на помощта, тъй като към момента съществуващият договор между Република България и Украйна в областта на социалното подпомагане не включва семейните помощи за деца, поради което и няма основание за отпускане на помощ. По отношение на направеното искане от адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение, иска същото да бъде намалено, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 20.09.2024г. Л. Р. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от Закона за семейните помощи за деца за дъщеря си В. Р.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна , има регистриран настоящ адрес в гр. Несебър, омъжена е и е майка на детето В.. Посочила и че детето живее постоянно в страната. Към заявлението приложила удостоверение, издадено от СУ „Любен Каравелов“ гр.Несебър, според което В. Р. е записана като ученичка в 8 клас за учебната година 2024/2025г.

Върху заявлението, на 24.09.2024г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, че семейството на заявителката не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД, защото Между РБългария и Украйна няма сключен договор в областта на семейното подпомагане.

Становището било съгласувано от началник отдел „Социална закрила“ на 27.09.2024г.

На същата дата по заявлението началник отдел „Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 27.09.2024г директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие издал Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4442/, с която отказал на Л. Р. отпускане на еднократна помощ за В. Р. по чл.10б от ЗСПД като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Република Украйна няма сключен договор в областта на семейното подпомагане.

По делото няма спор, че Л. Р. и дъщеря й В. Р. са със статут на предоставена временна закрила в Република България.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Според чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото е доказано, че дъщерята на жалбоподателката Л. Р. е записана в осми клас за учебната 2024г./2025г. и живее постоянно в страната. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на което се позовава административния орган.

Тази норма сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая е прието, че семейството на Р. няма право на семейни помощи, защото тя и дъщеря й са граждани на Украйна, с която държава Република България няма сключен договор в областта на семейното подпомагане.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Същевременно нормата на чл.39, т.4 от ЗУБ изрично предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка конституционният съд, в решение Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013г., посочва, че помощите за деца по този закон (ЗСПД) би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване.

При това положение следва да се приеме, че ЗУБ е друг закон по см. на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като жалбоподателката и дъщеря й имат статут на предоставена временна закрила, то по отношение на тях е приложимо правилото на чл.39, т.4 от ЗУБ.

Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак- лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 10б от ЗСПД по отношение на детето на жалбоподателката са налице.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4442/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно.

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Размерът на помощта е 300,00 лева, според чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума е и материалния интерес по делото. Затова и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4442/27.09.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие за произнасяне по заявление № ЗСПД/Д-А-П/4442/20.09.2024г., подадено от Л. Р., според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението е окончателно.