РЕШЕНИЕ
№ 3887
гр. Варна, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110111949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. П. С. твърди, че на 03.05.2022 г. сключил Договор за заем
Microcredit Online № 8052-00132810 с „М. К. АД, въз основа на който му е
отпусната сума в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 40.47 % и
годишен процент на разходите от 48.90 %. Сумата следвало да бъде върната до
03.11.2022 г. на 6 месечни вноски в размер от по 149.51 лева всяка. При
сключване на договора освен погасителния план получил и инструкция за
плащане, в която наред с посочената сума било предвидено заплащането и на
месечна вноска за услуга в размер на 69.40 лева. Ищецът заявява, че на
07.07.2022 г. погасил предсрочно задължението си по договора, като заплатил
сума в размер на 1010 лв., в т. ч. сума в размер на 157.73 лева – месечни
вноски за услуги.
Поддържа, че клаузата от договора, с която му е вменено задължението
за заплащане на такси в общ размер от 416.40 лева е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като води до
значително несъответствие на правата и задълженията на страните.
Счита, че клаузата противоречи на ЗПК, тъй като не е ясно за какви
точно услуги са начислени таксите.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез начисляването
на таксите се заобикалят изискванията на ЗПК.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
1
заплати сумата от 157.73 лева, представляваща платени без основание такси за
услуги по Договор за заем Microcredit Online № 8052-00132810 от 03.05.2022
г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата
молба в съда – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е депозирало писмен
отговор.
С депозирано преди първото съдебно заседание становище ответникът
оспорва иска. Сочи, че с договора за заем не е уговорено заплащането на
допълнителни услуги, като не са представени доказателства за сключването на
договор за допълнителни услуги.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Към исковата молба е приложен сключен между страните договор за
потребителски кредит /л. 6/, от който се потвърждава наличието на
облигационно отношение между тях. Видно от съдържанието на договора за
кредит, ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 800
лева, при уговорен фиксирана лихва от 40.47 %. В договора е отбелязано, че
ГПР по кредита възлиза на 48.90 %. Посочен е размер на общата сума за
погасяване от 897.06 лева, платима на 6 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 149.51 лева. В приложена към договора инструкция за плащане в
месечните погасителни вноски по кредита освен така посочената сума е
включено и възнаграждение за услуги в общ размер от 416.40 лева, платимо на
шест равни вноски /всяка в размер на 69.40 лева/, падежите на които съвпадат
с тези на уговорените погасителни вноски по кредита. Същевременно, в
договора за заем не се съдържат клаузи, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за услуги, а по делото липсват данни за наличието на друго
основание за начисляването на такива /напр. договор, допълнително
споразумение към договора за кредит или др./.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 52/,
което съдът кредитира в пълнота като обективно, компетентно изготвено и
аргументирано, става ясно, че ответното дружество е начислило по процесния
договор за кредит суми за „платени услуги“ в общ размер от 416.40 лева, като
с извършените от ищеца плащания е погасена част от тях в размер от 150.37
лева, а остатъкът е отписан от кредитора.
Предвид липсата на доказателства за наличието на валидно правно
основание за начисляване на горепосочената сума, предявеният иск следва да
бъде уважен до размера от 150.37 лева, като за разликата над тази сума до
предявения размер от 157.73 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
2
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса и
депозит за съдебно-счетоводната експертиза съразмерно на уважената част от
иска в размер на 238.33 лева.
На процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева във връзка с осъществената
правна защита и съдействие в производството, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Посочения размер съдът намира за съответстващ на правната и фактическа
сложност на делото. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
част от така определеното възнаграждение в размер на 381.34 лева съразмерно
на уважената част от иска.
В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като
такива не са претендирани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С., ЕГН **********, от гр.
**************, СУМАТА ОТ 150.37 лева /сто и петдесет лева и тридесет
и седем стотинки/, представляваща платени без основание такси за услуги по
Договор за заем Microcredit Online № 8052-00132810 от 03.05.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в
съда – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 150.37 лева /сто и петдесет лева и тридесет и седем стотинки/ до
претендирания размер от 157.73 лева /сто петдесет и седем лева и седемдесет
и три стотинки/
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. --------, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С., ЕГН **********, от гр.
**********, СУМАТА ОТ 238.33 лева /двеста тридесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща извършени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК-Варна, със
служебен адрес: гр. **********, СУМАТА ОТ 381.34 лева /триста осемдесет
и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3