№ 83
гр. Кнежа, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100229 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ООД, в която се твърди, че
дружеството е придобило по силата на договор за цесия вземания срещу
ответника Д. Г. М., по сключен между нея и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15244512002 от дата 23.03.2018 год. Ищецът твърди, че е
придобил вземането от друг цесионер – „С.Г. Груп“ ООД. За вземането било
подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй
като ответникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на
вземането в заповедта за изпълнение за сумата от 107.07 лв. главница. По
отношение на мораторната лихва за забава, посочено в заповедта, в размер на
26.65 лв. ищецът твърди, че няма правен интерес.
Ответникът Д. Г. М., чрез особения представител – адв. С. Ш. от ПлАК, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на така предявения иск. Навежда доводи за
неспазена процедура по чл. 47 от ГПК в хода на заповедното производство и
неуведомяване на длъжника за извършената цесия.
1
Съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 23.03.2018 год. ответникът Д. Г. М. е сключила с мобилния оператор
„БТК“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15031713003, по силата на който е ползвала цифрова
телевизионна услуга при условията на тарифен план TV GO Start с месечен
абонамент 8.90 лв. и интернет услуга при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21.80 лв. Срокът на договора
бил 24 месеца – до 23.03.2020 год.
Въз основа на сключения договор за ползваните услуги на ответника са
били издадени фактури №№ **********/ 01.04.2018 год., **********/
01.05.2018 год. и **********/ 01.06.2018 год. за периода от 01.03.2018 год. до
31.05.2018 год. на обща стойност 107.07 лв., като към всяка от тях било
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Същият не е заплатил в срок дължимите суми по издадените му фактури,
което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната – ответник, като издал крайна фактура №
********** от 01.07.2018 год. с начислена сума за плащане в размер на 310.69
лв., в т.ч. неплатени услуги общо в размер на 107.07 лв.
Неизпълнението на задължението на потребителя да заплати в
уговорения срок месечните абонаментни такси за ползваните интернет и TV
услуги е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли претендираната сума за ползваните през периода от 01.04.2018 год.
до 31.05.2018 год. услуги.
С договор за цесия от 16.10.2018 год. вземането на „БТК“ ЕАД срещу
ответника било прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД. Впоследствие, на
01.10.2019 год. бил сключен нов договор за цесия, по силата на който
вземанията срещу Д. Г. М. са били прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД в полза
на ишеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Установява се от приложеното ч. гр. дело № 10 по описа за 2021 год. на
РС – Кн., че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което претендирал
ответникът да му заплати сумата от 107.07 лв. – дължими суми за незаплатени
2
електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер 15244512002,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за които са издадени фактури №№
**********/ 01.04.2018 год., **********/ 01.05.2018 год. и **********/
01.06.2018 год. за периода от 01.03.2018 год. до 31.05.2018 год. За посочената
сума била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало правоотношение по договор за
предоставяне на TV и интернет услуги. Задължение на мобилния оператор е
да предостави на ответника за ползване съответните услуги. Ответникът
следва да заплаща определените месечни такси за ползваните комбинирани
услуги.
Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер в
самия договор и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на
комбинираните (TV и интернет) услуги абонатът дължи заплащане на
месечни абонаментни такси. Поради това съдът счита, че задълженията са
определени по размер, като същите са начислени в издадените фактури.
По делото не са налице доказателства за заплащане от страна на
ответника на дължимите суми.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на иска
поради неспазена процедура по връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника:
Съдът намира същото за неоснователно. В производството по чл. 422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по
чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този
смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния
интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: издадена
3
заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал.2 ГПК от длъжника или
връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК (чрез залепване на уведомление) и спазване на срока по чл. 415, ал.1
ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. В
случая правният интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 10/ 2021 год. по описа на
РС Кн.) документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по
издадената заповед № 9 за изпълнение на парично задължение от 06.01.2021
год. в производството по ч.гр. дело № 10/ 2021 год. по описа на РС – Кн.
длъжникът не е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, тъй като не е
намерен на своя постоянен и настоящ адрес (адресът е необитаем). От
справката за трудови договори е установено, че няма регистриран валиден
трудов договор и заповедният съд не е успял да връчи на длъжника книжата
по месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по
чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 от ГПК. В заповедното производство е неприложима
разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК.
Относно възражението за неуведомяване на длъжника за извършената
цесия:
С ИМ ищецът е представил уведомление за извършените цесии и същото
е връчено на ответника, чрез назначения му особен представител. Съгласно
чл. 99 ЗЗД, озаглавен Прехвърляне на вземания и задължения, Кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор, намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. № 2352/ 2013 год. на ВКС на РБ,
4
постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието че цесията следва да се
счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане.
Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, достигнали до
ответника на 29.06.2021 год. чрез особения представител – адв. С. Ш., към
Договорите за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 год. и от
01.10.2019 год. на „С.Г. Груп“ ООД и на „ЮБЦ“ ЕООД е приложено
уведомление за цесия от изпълнителния директор на БТК АД, действащ чрез
пълномощниците си – „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ ЕООД, до длъжника Д. Г.
М.. Поради това оплакването на ответника, че цесиите не са произвели
действие съобразно чл. 99 ал.4 ЗЗД е неоснователно. Възражението би имало
значения само ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си към
първоначалния кредитор. В случая подобно твърдение не е наведено.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като основателен и
доказан.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 505 лв., от които: 25 лв. –
платена д.т., 300 лв. – за възнаграждение на особения представител и 180 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в
размер на 205 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че ответникът Д. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кн., ул. „Г. М.“ № ***, дължи на ищеца ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Тр., бул. „Б.“ № **, вх.*, ет. *,
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощника – адв. В.Г., САК, сумата от
107.07 лв. (сто и седем лева и 0 ст.) – незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 01.03.2018 год. до 31.05.2018 год., дължими по повод валидно
действал договор с клиентски номер 15244512002 от дата 23.03.2018 год.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за които са издадени фактури №№
**********/ 01.04.2018 год., **********/ 01.05.2018 год. и **********/
01.06.2018 год., за която сума е издадена Заповед № 9 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2021 год. по Ч.Гр. дело № 10/
2020 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Д. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Г. М.“ № ***, да заплати на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю. Б. Ц., направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 505 лв. (петстотин и пет лева), както
и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 10/ 2021
год. по описа на Кн. РС – в размер на 205 лв. (двеста и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кн.: _______________________
6