Решение по КНАХД №373/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ВрИД началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ – Смолян, подадена чрез пълномощник - Н. С. - [длъжност] на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Смолян, против Решение №11 от 04.04.2025 год., постановено по АНД №105/2024 год. по описа на Районен съд - Мадан, с което е отменено наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год., издадено от ВрИД началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Смолян.

В жалбата касаторът счита, че Решение №11 от 04.04.2025 год. по АНД №105/2024 год. по описа на Районен съд - Мадан е постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което същото се явява неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че като мотиви за отмяна на наказателното постановление съдът посочил в своето решение следното: „Процесният имот попада в границите на [населено място], което е малко населено място по смисъла на ЗУТ и за което не е приет ПУП, поради което по арг. от пар.5, т.3 от ДР на ЗУТ, представлява неурегулирано населено място. Ето защо в процесния казус според настоящия съдебен състав намира приложение именно посочената специална разпоредба на чл.58 от ЗУТ, според която е допустимо строителство и в неурегулирани имоти без одобрен ПУП, при спазване на предвидените в закона предпоставки, които са спазени и в конкретния случай.“.

Касаторът счита, че решението е неправилно, като излага съображения за това. Излага довод, бе изискването на чл.58 от ЗУТ е неприложимо в случая и за застрояването на имот с пл.№[номер] е било необходимо одобряването на ПУП. Сочи, че [населено място] е урегулирано малко населено място, за което има действащ застроителен и регулационен план/ЗРП/, приет със Заповед №[номер] от [дата], видно от доказателствата по делото и по-конкретно, по данни от Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. на кмета на Община Мадан, с която имот с пл.сн.№[номер] се включва в ЗРП/застроителен и регулационен план/ на [населено място]. Сочи също, че застроителните и регулационните планове са вид подробни планове, служещи за приложението на общия градоустройствен план, съгласно чл.20 от ЗТСУ, а подробните планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват необходимите мероприятия за архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние, съгласно ал.2 на чл.20 от ЗТСУ, т.е. може да се приравни приетият ЗРП от 1979 год. на подробен устройствен план съгласно определението по ЗУТ. Сочи на следващо място, че съгласно чл.21 от ЗТСУ, със застроителен и регулационен план се регулират улици, пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост, урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за застрояване.

Касаторът намира, че въз основа на горното може да се каже, че [населено място], като населено място, има действащ план ЗРП от 1979 год., с който същото е урегулирано като цяло и в случая не може де се твърди, че населеното място е неурегулирано, за да е приложим реда на чл.58 и следващите от ЗУТ. Намира също, че следва да се обърне внимание в случая и на използваният термин „неурегулирани малки населени места“, т.е. че се има предвид населеното място в цялост, а не конкретен имот или група от имоти.

На следващо място в жалбата се сочи, че одобряването на ПУП/подробен устройствен план/ е задължително и с оглед промяна предназначението на имот с пл.сн.№[номер], т.к. предвиденото застрояване, съгласно Разрешението за строеж №[номер] от [дата] на главния архитект на община Мадан, за застрояване в [ПИ] на строеж: „Многофункционална сграда“, е в противоречие със съществуващото до този момент положение, а именно - за жилищно строителство. Касаторът счита, че в този случай промяната на предназначение на имота от един вид застрояване в друг, следва да се извърши посредством подробен устройствен план по силата на чл.9, ал.2 от ЗУТ, предвид конкретното предназначение на поземлените имоти по чл.8 от ЗУТ. Сочи, че видно от скица към Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. и виза за проектиране от 12.07.2020 год., имот с пл.сн.№[номер] е застроен с масивни и полумасивни жилищни сгради и е включен в ЗРП на [населено място] именно с наличието на тези сгради и предназначението им, което сочи на фактическото им ползване за жилищни нужди, определено по реда на чл.9, ал.1 от ЗУТ.

В жалбата се сочи най-сетне, че наказателното постановление е издадено от компетентно лице, в кръга на правомощията му и при спазване на съответните ред и срокове, поради което касаторът моли съда да отмени Решение №11 от 04.04.2025 год., постановено по АНД №105/2024 год. по описа на Районен съд - Мадан и да потвърди наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год. В случай, че бъде потвърдено наказателното постановление, моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, а алтернативно, ако бъде оставено в сила оспорваното решение, моля да бъде съобразен размерът на поисканото адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно високо, с минималния размер, съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?).

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - ВрИД началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Смолян, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - [длъжност] Н. В. С., който заявява, че поддържа касационната жалба и счита, че същата е основателна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №11 от 04.04.2025 год., постановено по АНД №105/2024 год. по описа на Районен съд - Мадан и да потвърди наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год., издадено от ВрИД началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Смолян. В случай, че съдът потвърди наказателното постановление, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, а алтернативно, ако остави в сила оспорваното решение, моли да бъде съобразен размерът на поисканото адвокатското възнаграждение с минималния размер, съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касация – Е. Д. М. от [населено място], редовно призована за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

От пълномощника на същата – адвокат М. П. Ш.-М. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирана молба, с която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде оставено в сила Решение №20 от 22.07.2024 год. (!?! – обжалваното решение е с Рег.№11 от 04.04.2025 год.), поставено по АНД №105/2024 год. по описа на Pайонен съд - Мадан, като правилно и законосъобразно, както и да присъди на доверителката й направените съдебни разноски за настоящата инстанция. Към молбата прилага Списък на разноските, с приложен договор за правна помощ и съдействие №[номер] от [дата]. В молбата подробно са интерпретирани фактите според пълномощника на ответника по касация, изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, изложени са и подробни доводи в насока за неоснователност на касационната жалба, както и такива, че въз основа на извършения подробен анализ на представените по делото доказателства, Маданският районен съд е извел правилни и законосъобразни изводи.

По делото е депозиран и писмен отговор на касационната жалба, чрез Районен съд - Мадан, до АдмС - Смолян, от Е. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника й - адвокат М. П. Ш.-М. от АК – [област], в който са изложени подробни съображения и доводи в подкрепа на обжалваното решение, като с отговора се иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното Решение №20 от 22.07.2024 год. (!?! – обжалваното решение е с Рег.№11 от 04.04.2025 год.), поставено по АНД №105/2024 год. по описа на Pайонен съд – Мадан, както и да бъдат присъдени на Е. М. направените разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата съдебна инстанция да уважи подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и да отмени обжалваното решение на Районен съд – Мадан. Счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд превратно е разгледал и решил основния спор между страните, касаещ приложението на материалния закон, доколкото същият е бил свързан с наличието или отсъствието на задължителен ПУП за конкретния поземлен имот, за който е издадено строителното разрешение. Счита, че в настоящия случай, че решаващият състав на Районен съд - Мадан неправилно е счел, че разпоредбата на чл.58 от ЗУТ е относима в конкретния случай и в този смисъл счита, че подробно изложените мотиви на съда дават едно превратно тълкуване, доколкото са налице доказателства по делото, за наличие на застроителен и регулационен план на [населено място], [община], въз основа на който е следвало да бъде придвижена преписката по издаване на строителното разрешение. Предлага съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение на Районен съд – Мадан и вместо него да постанови друго такова, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното Решение №11 от 04.04.2025 год., постановено по АНД №105/2025 год., Маданският районен съд е отменил наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год., издадено от ВрИД началник на Дирекция за национален строителен контрол – град Смолян, с което, на арх.Е. Д. М., с адрес – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], на основание чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000/хиляда/ лева, за нарушение на чл.9, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.9, ал.1 от ЗУТ.

Със същото решение, Районен съд – Мадан е осъдил Регионална дирекция за национален строителен контрол - град Смолян да заплати на Е. Д. М., с [ЕГН], сумата от 500.00 (петстотин) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №105/2024 год. по описа на Pайонен съд - Мадан, сумата от 500.00 (петстотин) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №42/2024 год. по описа на Pайонен съд - Мадан и сумата от 600.00 (шестстотин) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД №352/2024 год. по описа на Административен съд - Смолян.

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Маданският районен съд е приел за установено, че нa 11.12.2023 год., Е. Д. М., в качеството си на [длъжност] на община – Мадан, е издала Разрешение за строеж №[номер]/[дата], на „***“ ООД, [ЕИК], за изграждане на „Многофункционална сграда“ в [ПИ], [населено място], [община], [област], с въведено етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - „***“ на кота +/- 0.00 м., Втори етап - „***“ на кота - 0.40 м. Във връзка с извършена служебна проверка, на основание чл.156, ал.1 от ЗУТ, по отношение на издадения от Е. Д. М. административен акт - Разрешение за строеж №[номер]/[дата] на „***“ ООД, на 18.12.2023 год. бил съставен констативен протокол от инж.И. П. - [длъжност] в РДНСК - Смолян, в който е било прието, че в хода на проверката се установило, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.9, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ и чл.13, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014 год., във връзка с чл.144, ал.1, т.3 и чл.148, ал.4 от ЗУТ – проектът не е бил съгласуван с „***“ АД. Впоследствие, ВрИД началник на РДНСК - Смолян издал Заповед №ДК-11-СМ-03 от 28.12.2023 год., с която приел, че Разрешение за строеж №[номер] от [дата] е издадено в нарушение на чл.9, ал.2 от ЗУТ. В заповедта било посочено, че съгласно издадената виза за проектиране се предвижда изграждане на многофункционална сграда с височина до 10 м. в [имот номер], с показатели за предимно производствена зона, но видно от извадката от плана, имотът е застроен със сгради за жилищно строителство. Посочено било, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТ предназначението на имота е за жилищно строителство, т.е. предвиждало се да се осъществи строителство в поземлен имот с предназначение, различно от това, което се предвиждало с визата. Прието било, че за да се разреши строителството на обект: „Многофункционална сграда“ е следвало да се осъществи промяна на предназначението на [ПИ] по плана на [населено място], съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТ - въз основа на влязъл в сила ПУП. Прието било също, че съгласно Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. и приложената скица към нея, се утвърждава частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на [населено място] за имот с пл.сн.№[номер], с който се попълва кадастралния и регулационния план, но не се одобрява ПУП, с цел застрояване на имота. Констатирано било и нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба №6 от 24 февруари 2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, във връзка с чл.144, ал.1, т.3 и чл.148, ал.4 от ЗУТ, при одобряване и съгласуване на проекта. Със същата Заповед №ДК-11-СМ-03 от 28.12.2023 год. на ВрИД началник на РДНСК - Смолян било отменено издаденото от арх.Е. М., Разрешение за строеж №[номер] от [дата].

Във връзка с горното, с покана с Изх.№РС-МД-664-00-045/28.02.2024 год. на РДНСК - Смолян, връчена на 05.03.2024 год., арх.Е. М. била поканена да се яви на 11.03.2024 год., за съставяне на АУАН. Ha 11.03.2024 год., от инж.И. Т. Н. - [длъжност] в РДНСК – Смолян, в присъствието на свидетеля Р. К. С., бил съставен АУАН №СМ-01, против арх.Е. М., за това, че на 11.12.2023 год., в [населено място], [област], като [длъжност] на община Мадан, е разрешила, с Разрешение за строеж №[номер] от [дата], застрояване в [ПИ], на строеж: „Многофункционална сграда“ в [ПИ], [населено място], [община], [област], при етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - *** на кота 0+00м.; Втори етап - „***“ на кота - 0.40м.“, без подробен устройствен план за промяна предназначението на посочения поземлен имот, в нарушение на чл.9, ал.2, от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Нарушението било квалифицирано по чл.9, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ. АУАН бил съставен в отсъствието на соченото за нарушител лице, което било удостоверено с подписа на В. П. Б., служител в РДНСК - Смолян. Препис от АУАН бил връчен на арх. Е. М. на 04.04.2024 год., която депозирала възражение срещу АУАН на 12.04.2024 год., в което посочила, че по отношение на това разрешение за строеж са неприложими изискванията на чл.9, ал.2 от ЗУТ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год., от ВрИД началник на РДНСК - Смолян, с което, на арх.Е. Д. М. била наложена глоба, в размер на 1000 лева, за нарушение по чл.232, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗУТ, заради издаване на строителни книжа в нарушение на ЗУТ. В наказателното постановление било посочено, че арх.Е. Д. М., в качеството си на длъжностно лице - [длъжност] на община Мадан, е издала Разрешение за строеж №[номер] от [дата], за застрояване в [ПИ], на строеж: „Многофункционална сграда“ в [ПИ], [населено място], [община], [област], с въведено етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - *** на кота 0+00м.; Втори етап - „***“ на кота - 0.40м.“, без подробен устройствен план за промяна предназначението на посочения имот в нарушение на чл.9, ал.2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Строежът, съгласно одобрените проекти към Разрешение за строеж №[номер] от [дата], представлявал многофункционална сграда с височина до 10м., в [имот номер], с показатели за предимно производствена зона (според издадената виза), което било в несъответствие на фактическото използване на имота, видно от скица към Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. на кмета на община Мадан, показваща, че имотът е застроен със сгради за жилищно строителство, от което, ако се приложи правилото на чл.9, ал.1 от ЗУТ, можело да се заключи, че предназначението на имота е за жилищно строителство. Със Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. и приложена скица към нея се утвърждавал частичен кадастър в кадастралния и регулационен план на [населено място], за имот с пл.сн.№[номер], с който се попълвал кадастралния и регулационния план, но не се одобрявал ПУП, с цел застрояване и даване конкретно предназначение на имота, а за да се разреши строителството на обект: „Многофункционална сграда“ е следвало да се осъществи промяна предназначението на [ПИ] по плана на [населено място], [община], с ПУП, съгласно изискването на чл.9, ал.2 от ЗУТ, който гласи, че „Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.“.

Нарушението било констатирано на 18.12.2023 год. в Общинска администрация – Мадан, при извършена проверка по реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ, на Разрешение за строеж №[номер] от [дата], издадено от главния архитект на община Мадан. Проверката била извършена от инж.И. П. - [длъжност] в РДНСК - Смолян, като резултатите били отразени в Констативен протокол №02 от 18.12.2023 год. Нарушението било извършено на 11.12.2023 год. в Общинска администрация – Мадан, с издаването на Разрешение за строеж №[номер] от [дата], за строеж: „Многофункционална сграда“ в [ПИ] [населено място], [община], [област], с въведено етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - *** на кота 0+00м.; Втори етап - „***“ на кота - 0.40м.“. Наказващият орган счел за неоснователни възраженията на арх.М. против съставения й АУАН №СМ-01 от 11.03.2024 год., като е приел нарушението за безспорно установено, поради което на основание чл.232, ал.1, т.2 предл.3 от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т.2, чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и предоставените му правомощия със Заповед №РД-13- 298 от 27.09.2023 год. и Заповед №РД-15-504 от 01.12.2023год. на началника на ДНСК – София, наложил на алх.Е. М. административно наказание глоба, в размер на 1000 лева, за констатираното нарушение. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице на 14.05.2024 год., като жалбата против него била депозирана чрез РДНСК – Смолян, на 29.05.2024 год. (изпратена по пощата, с дата на пощенското клеймо 28.05.2024 год.), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Така описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е приел, че са еднопосочни и безпротиворечиви и предвид липсата на спор между страните относно релевантните за спора фактическите обстоятелства, е посочил, че не се налага подробното им обсъждане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна Маданският районен съд е приел най-напред, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Решаващият състав на Маданския районен съд, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност е констатирал, че при издаване на АУАН и на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Посочил е, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както че същото съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Посочил е също, че нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е описал подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, че жалбоподателката е била санкционирана за това, че издала строителни книжа - Разрешение за строеж №[номер] от [дата] за строеж: „Многофункционална сграда“ в [ПИ], [населено място], [община], [област]“, в нарушение на чл.9, ал.2 от ЗУТ. На следващо място съдът е отбелязъл, че констатираното нарушение е доведено до знанието до жалбоподателката, която е депозирала възражение против съставения АУАН, в което е изложила доводи, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТ не намира приложение по отношение на процесното разрешение за строеж. Съдът е приел, че възпроизвеждането от страна на жалбоподателката на основните елементи на нарушението в постъпилото възражение против АУАН води до несъмнен извод, че същата е била наясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Съдът не е споделил и доводите за допуснато нарушение, с оглед твърденията, че към момента на издаване на наказателното постановление е било прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката с община Мадан и същата не е имала качеството на [длъжност] в община Мадан. Посочил е, че в случая релевантен е моментът на извършване на нарушението - 11.12.2023 год., към която дата жалбоподателката е заемала посочената длъжност. Пo тези причини съдът не е намерил да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателката.

Районният съд е посочил на следващо място, че основният спорен между страните въпрос е по приложението на материалния закон – разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТ, съгласно която, промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. Посочил е, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ, териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта, а в чл.8 от ЗУТ законодателят регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат и че следователно, всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл.7, ал.2 от ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има поне едно от предвидените в чл.8 от ЗУТ конкретни предназначения. По-нататък в мотивите районният съд е посочил, че конкретното предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ. Пояснил е, че общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот - урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл, с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на тези имоти. Съдът е приел, че за процесния недвижим имот липсва приет подробен устройствен план (ПУП), поради което имотът не е урегулиран, по арг. от пар.5, т.11 от ДР на ЗУТ, като не е определено и конкретно предназначение на имота.

По-нататък, районният съд е посочил, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон, а според следващата ал.2 на същата разпоредба, промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и по реда на този закон.

Посочил е също така, че съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗУТ обаче, в неурегулирани малки населени места и в части от тях застрояване се допуска въз основа на скица-копие от кадастрална карта (кадастрален план) или ситуационна скица, съставена от проектанта, които трябва да съдържат и данни за наличните сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти и че според §5, т.7 от ДР на ЗУТ, „Малки населени места“ по чл.58 са селата, както и градовете с население до 30000 жители, а съгласно §5, т.3 от ДР на ЗУТ, „Неурегулирана територия“ е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. Съдът е посочил, че процесният имот попада в границите на [населено място], [община], което е малко населено място по смисъла на ЗУТ и за което не е приет ПУП, поради което по арг. от §5, т.3 от ДР на ЗУТ, представлява неурегулирано населено място. Поради това съдът е приел, че в процесния случай намира приложение именно посочената специална разпоредба на чл.58 от ЗУТ, според която е допустимо строителство и в неурегулирани имоти без одобрен ПУП, при спазване на предвидените в закона предпоставки, които са спазени в конкретния случай. Посочил е, че по делото е представено заверено копие от графична част към Заповед №РД 66/07.02.2011 год. (л.21 от АНД №42/2024 год. по описа на PC - Мадан), с която е одобрен проект за частичен кадастър, както и скица-виза за проектиране от 27.03.2020 год. (л.50 от АНД №42/2024 год. по описа на PC - Мадан) за процесния недвижим имот, в изпълнение на изискванията на чл.58 и чл.140, ал.3 от ЗУТ. Районният съд е счел, че в случая не е налице промяна на основното предназначение на имота по чл.7, ал.1 от ЗУТ, а по отношение на конкретното предназначение на имота, то дори да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУТ, липсват категорични доказателства по какъв начин фактически се е ползвал имота към датата на издаване на строителното разрешение през 2023 год., който в случая бил и релевантния момент за приложението на чл.9, ал.1 от ЗУТ и дали с издаденото разрешение за строеж това конкретно предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ е променено от един вид в друг. Така, Районен съд – Мадан е приел, че доколкото в процесния случай не се установява изготвянето и приемането на ПУП да е необходимо за законосъобразността на издаденото от жалбоподателката строително разрешение, то не е налице соченото нарушение по чл.232, ал.1, т.2, предл.3-то от ЗУТ, което обуславя и материалната незаконосъобразност на обжалваното НП. Така съдът е извел окончателния си извод, че жалбата е основателна и обжалваното НП следва да се отмени.

Накрая районният съд е посочил, че съобразно чл.63д, ал.1 от АПК, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като е приел, че на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, вкл. и при първото му разглеждане. Съдът е посочил, че по настоящото дело жалбоподателят е направил разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения на л.19 от делото ДПЗС и че направените разноски при първото разглеждане на делото пред Pайонен съд - Мадан възлизат на 500 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение/л.6 по АНД №42/2024 год. на PC - Мадан/, а пред Административен съд - Смолян възлизат на 600 лева, за адвокатско възнаграждение/л.19 КАНД №352/2024 год. на Административен съд Смолян/, които суми съдът е приел, че следва да бъде възложени в тежест на РДНСК - Смолян.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Маданския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Следва да се отбележи, че произнасянето с обжалваното пред настоящата инстанция решение по АНД №105/2025 год. по описа на Районен съд – Мадан е повторно, след като при първото разглеждане на спора е било постановено Решение №26 от 22.07.2024 год. по АНД №42/2024 год., което, с Решение №1666 от 05.12.2024 год. по КАНД №352/2024 год. на АдмС - Смолян е било обезсилено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Настоящата инстанция намира най-напред, че за да постанови своя съдебен акт, Маданският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което тя в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав.

Настоящият съдебен състав обаче не споделя правните изводи на въззивния съд, касаещи приложението на материалния закон, по следните съображения:

Правилно в мотивите към обжалваното решение е посочено, че основният спорен въпрос по делото е по приложението на материалния закон - чл.9, ал.2 от ЗУТ, посочена като нарушена в процесното наказателно постановление и съгласно която разпоредба, промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. Настоящият състав намира също така, че другият основен въпрос, на който следва да бъде даден ясен отговор е, дали по отношение на поземления [имот номер], [населено място], [община], за застрояването на който, е било издадено отмененото Разрешението за строеж №[номер] от [дата], е приложима разпоредбата на чл.58 от ЗУТ. Същата, в изр.1/първо/ регламентира, че в неурегулирани малки населени места и в части от тях застрояване се допуска въз основа на скица-копие от кадастрална карта (кадастрален план) или ситуационна скица, съставена от проектанта, които трябва да съдържат и данни за наличните сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти. Няма съмнение, че [населено място], [община], е малко населено място, предвид легалната дефиниция за такова, дадена в нормата на §5, т.7 от ДР на ЗУТ, съгласно която, „Малки населени места“ по чл.58 са селата, както и градовете с население до 30000 жители. Следва да се прецени дали е налице другата предпоставка за приложението на чл.58 от ЗУТ, а именно – дали същото е неурегулирано такова малко населено място. За да се извърши тази преценка следва да се има предвид друга легална дефиниция, а именно тази, дадена в §5, т.3 от ДР на ЗУТ, съгласно която, „Неурегулирана територия“ е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. В тази връзка, следва най-напред да се посочи, че към административнонаказателната преписка, изпратена в Районен съд – Мадан, е налична Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год., издадена от кмета на община – Мадан, приета като доказателство/на л.20 от АНД №42/2024 год. на РС – Мадан/, с която, на посочените в нея основания, е утвърден проект за частичен кадастър чрез Акт за непълноти/грешки в кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед №[номер] от [дата], за имот пл.сн.№[номер], като същата словесна формулировка е посочена и в графичната част към тази заповед/на л.21 от АНД №42/2024 год. на РС – Мадан/. От тази словесна формулировка следва извод, че [населено място], [община], има регулационен план, одобрен с посочената Заповед №[номер] от [дата], която заповед е издадена при действието на отменения Закон за териториално селищно устройство/ЗТСУ/ (Обн., ДВ, бр.29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.; Отм., ДВ, бр.1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) и отменения Правилник за прилагане на ЗТСУ (Обн., ДВ, бр.62 от 7.08.1973 г.; Отм.,ДВ, бр.1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.).

С посочената по-горе Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год., издадена от кмета на община – Мадан, е наредено, изменението да се нанесе с кафяв цвят в ЗРП на [населено място], като следва да се посочи, че съкращението/абревиатурата/ ЗРП означава „Застроителен и регулационен план“, като от така разпореденото с цитираната заповед, може да се изведе и извод, че [населено място], [община], има такъв застроителен и регулационен план/ЗРП/. Следва да се посочи, че съгласно чл.45, ал.1 от ППЗТСУ/отм./, въз основа на одобрения общ градоустройствен план за съответното населено място се създават подробни градоустройствени планове - застроителни и регулационни, по вертикално планиране, кварталнозастроителни и силуетни, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове, а съгласно ал.2 на същата разпоредба на чл.45 от ППЗТСУ/отм./, когато за населеното място не е задължително да има общ градоустройствен план, се създават направо необходимите подробни градоустройствени планове, един от които е и застроителният и регулационен план. Освен горното, необходимо е също така, да се посочи, че съгласно чл.46, ал.1 от ППЗТСУ/отм./, със застроителен и регулационен план се предвиждат мероприятия по архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство, обновяване и развитие на съответното населено място и се установява предназначението на териториите в градоустройствено отношение.

Според настоящия касационен състав, изложеното по-горе обуславя извод, че [населено място], [община], е малко населено място по смисъла на §5, т.7 от ДР на ЗУТ, но не е неурегулирано такова, поради което и застрояване в същото, респ. застрояване на конкретния [ПИ], не следва да се допуска по реда на чл.58 от ЗУТ, както неправилно е приел решаващият състав на Районен съд – Мадан. Казано по друг начин, в случая, към момента на издаване на виза за проектиране на 12.07.2020 год., одобряването на инвестиционния проект на 07.12.2023 год. и издаването на Разрешение за строеж №[номер] от [дата], имот с пл.сн.№[номер] попада в урегулирано малко населено място, което изключва приложението на чл.58 ЗУТ и за застрояване на същия е било необходимо преди това одобряване и влизане в сила на подробен устройствен план.

Независимо от гореизложеното, съдът намира за нужно да посочи също, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и то може да бъде някое от изчерпателно посочените такива от т.1 до т.7 на същия чл.8. В същия смисъл – чл.21, ал.1 от ЗТСУ/отм./, съгласно която, със застроителен и регулационен план/ЗРП/ се регулират улици, пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост, урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за застрояване. Ако за съответната територия няма устройствени планове, предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване, като в този смисъл е разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУТ, която регламентира, че „В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.“, както идентична е регламентацията, дадена и в разпоредбата на чл.4, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТ от своя страна предвижда, че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, при условията и по реда на този закон, като по почти идентичен начин, нормата на чл.4, ал.8 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. предвижда, че промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, в т.ч. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните поземлените имоти.

В конкретния случай, със Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. на кмета на община Мадан е утвърден частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на [населено място], [община], за имот с пл.сн.№[номер], с който се изменя плана с посочения имот с №[номер], но не е определено конкретно предназначение на имота. Видно е от графичната част към тази Заповед №РД-66 от 07.02.2011 год. на кмета на община Мадан, а и от визата за проектиране от 12.07.2020 год., че имотът с №[номер] е застроен само с две жилищни сгради – едно полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 63 кв.м. и една паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 26 кв.м., като в съседния имот също има изградена една масивна жилищна сграда, като не са отразени никакви други, нежилищни сгради. Това, според настоящия съдебен състав, сочи на фактическо използване, т.е. предназначение на имотите, в т.ч. и на имот с №[номер], за жилищни нужди, съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУТ и респ., промяната на предназначението на поземления имот, с цел застрояване, е следвало да се извърши въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.

При това положение са били приложими показателите за устройствена зона „Жм“ - жилищна зона, съгласно чл.19 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а в случая, още във визата за проектиране от 12.07.2020 год., за сграда „Многофункционална сграда с височина до 10 м.“, е вписана забележка, че градоустройствените показатели са за „Предимно производствена зона (Пп)“, т.е. такава по чл.23, т.2 от Наредба №7 от 22.12.2003 год., като следва да се отбележи, че съгласно чл.25, ал.1, изр.1 от същата Наредба, територии от разновидност „предимно производствена зона“ (Пп) се застрояват предимно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения.

В конкретния случай, с разрешеното строителство, с отмененото Разрешение за строеж №[номер] от [дата], на „Многофункционална сграда“ в [ПИ], [населено място], [община], [област]. Въведено етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - *** на кота 0+00м.; Втори етап - „***“ на кота - 0.40м.“, се променя предназначението на [имот номер], като наличното предназначение за жилищно застрояване се изменя в предназначение за предимно производствена дейност (Пп), както е отразено преди това и във визата за проектиране, но с оглед обслужващата дейност и предвид функциите, които ще изпълняват [обект] и [обект], отреждането на имота става такова със смесено предназначение. Предвиденото застрояване, съгласно разрешението за строеж, в случая е в противоречие със съществуващото до този момент налично предназначение на поземления имот, предвид фактическото му ползване, а именно - за жилищно строителство. В този случай, преди издаването на разрешението за строеж е следвало да се извърши промяна на предназначението на имота от един вид застрояване в друг, а това е следвало да стане посредством изработването и приемането на подробен устройствен план и след влизането му в сила, съобразно изискването на чл.9, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ, което обаче, не е било сторено.

По тези съображения настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление се явява издадено при правилно приложение на материалния административен закон, тъй като лицето, посочено в него като извършител – арх.Е. Д. М., е извършило твърдяното административно нарушение и това е така, тъй като това лице, както бе обосновано и по-горе, в качеството си на [длъжност] на [община], е издала Разрешението за строеж №[номер] от [дата], за строителство на обект: „Многофункционална сграда“ в поземлен [имот номер], [населено място], [община], без да е осъществена промяна на предназначението на поземления имот, съгласно изискването на чл.9, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ, с което е осъществила състава на нарушение по чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ. След като не е преценил това и с обжалваното решение Маданският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, то е постановил съдебния си акт при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява основание за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Така, предвид изложеното по-горе, се налага изводът, че касационната жалба на ВрИД началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ – град Смолян, подадена чрез пълномощник - Н. С. - [длъжност] на Регионална дирекция за национален строителен контрол – град Смолян, е основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до крайния извод, че обжалваното в настоящото производство решение на Маданския районен съд, е незаконосъобразно, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и съответно, при неправилни прави изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което, като такова, същото следва да бъде отменено с решението по настоящото дело. Тъй като решението на първоинстанционния съд следва да бъде повторно отменено, то съобразно разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК, касационната инстанция следва да реши делото по същество, като с решението по настоящото дело следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено, и обжалваното наказателно постановление на ВрИД началник на Дирекция за национален строителен контрол – град Смолян.

При този изход на делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, направено в касационната жалба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния му представител, се явява основателно и като такова, следва да бъде уважено. За всяка съдебна инстанция следва да се присъди такова, в минимално предвидения размер от 80.00 лева, съобразно приложимата редакция на нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Следва да се отбележи, че съгласно относимата редакция на разпоредбата на чл.27е (Изм. - ДВ, бр.74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Такова юрисконсултско възнаграждение, в минимално регламентирания размер от 80.00 лева, следва да се присъди за осъщественото процесуално представителство и защита по всяко едно от производствата, пред всички съдебни инстанции – 80.00 лева за производството по АНД №42/2024 год. по описа на РС – Мадан; 80.00 лева за производството по КАНД №352/2024 год. по описа на АдмС – Смолян; 80.00 лева за производството по АНД №105/2024 год. по описа на РС – Мадан и 80.00 лева – за производството по настоящото КАНД №373/2025 год. по описа на АдмС – Кърджали, или, в полза на касационния жалбоподател, на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 320.00/триста и двадесет/ лева.

Доколкото издателят на процесното наказателно постановление се намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/, със седалище: [населено място], именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, следва да бъдат присъдени разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.ІІ /второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №11 от 04.04.2025 год., постановено по АНД №105/2024 год. по описа на Районен съд - Мадан, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1 от 25.04.2024 год., издадено от ВрИД началник на Дирекция за национален строителен контрол – град Смолян, с което, на арх.Е. Д. М., с адрес – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], в качеството й на [длъжност] на община Мадан, на основание чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000/хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.9, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.9, ал.1 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Е. Д. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/, със седалище и адрес: [населено място], [улица], [ЕИК], разноски по делото, в размер на 320.00/триста и двадесет/ лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение, за производствата пред всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.