№ 3122
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20251110203585 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на И. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. К., срещу
законността на задържането и Заповед за задържане на лице №
464зз-74/13.02.2025 година, издадена от Ц.В.И. на длъжност КО при ОСПС -
СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат К., която поддържа искането за отмяна по
съображенията изложени в жалбата. Сочи, че от съдържанието на заповедта не
могат да се изведат нито правните, нито фактическите параметри на деянието,
провокирало задържането, като последното е необходимо както за
обосноваване на същото, така и за преценка надлежното упражняване на
правомощията на органа осъществил задържането. На следващо място в
жалбата се излагат аргументи за нецелесъобразност на задържането като
форма на принудителна административна мярка. Сочи, че издателят на
заповедта не разполага с компетентност. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се явява, като оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 464зз-74/13.02.2025 г., издадена
от Ц.В.И. – КО в ОСПС - СДВР, по отношение на И. Т. С. била приложена
принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа". Като
правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл.
1
72, ал. 1, ал. 1 ЗМВР, а като фактическо – „във връзка с чл. 195 от НК и чл.
354а, ал. 1 от НК. На 12.02.2025 г. в гр. София, ул. „Брод“ и ул. „Брацигово“,
при кражба на кабел от БДЖ; притежание на НВ – саморъчно свита цигара“.
И. С. бил задържан в 23.00 часа на 12.02.2025 г. След задържането му на
лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който не били
намерени вещи. С. бил задържана в помещение на 05 РУ - СДВР и бил
освободен в 16.40 часа на 13.02.2025 г.
Към административната преписка са приложени, заповед за задържане на
лице рег. № 464зз-74/13.02.2025 г., протокол за личен обиск на И. С. от
12.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа
на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната
заповед за задържане и осъществените спрямо И. С. действия за времето на
задържането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен
контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя
от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал
заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя С., полицай Ц.И., е
служител на ОСПС СДВР, и заема длъжност командир на отделение. С оглед
на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга
е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което
го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата
си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.
Съдът намира, че заповедта въз основа, на която е извършено задържането
е издадена в предвидената от закона писмена форма като съдържа правните
основания за постановяването й, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Що се
отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са формулирани по
следния начин „във връзка с чл. 195 от НК и чл. 354а, ал. 1 от НК. На
12.02.2025 г. в гр. София, ул. „Брод“ и ул. „Брацигово“, при кражба на кабел от
БДЖ; притежание на НВ – саморъчно свита цигара“, което е достатъчно
конкретно и ясно изложение на обстоятелствата – съответно по време, място
конкретика на обстоятелствата. В случая фактическите основания за
задържането отразени в заповедта съдържат конкретен престъпен състав,
включително словесно описание, което в достатъчна степен удовлетворява
изискванията на закона, като тези данни носят достатъчно информация.
За осъществяване на задържане до 24 часа, законът изисква единствено
"данни за извършено престъпление", т. е. стандарт значително по-нисък от
2
заложения в НПК за привличане към наказателна отговорност или осъждане.
В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с
фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са
били изпълнени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно за
задържаното лице – И. С. са били налични данни за съпричастност към
разследвано престъпление.
С оглед изложеното, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват
стандарта заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу
България, и възприет в съдебната практика. В този смисъл и константната
съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от 20.03.2019 г. по адм. д. №
764/2018 г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания, мотивиращи
заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за
предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му
уличаване в извършването на такова."
На следващо място съдът намира, че задържането на жалбоподателя И. С.
съответства на целта на закона, преценена съобразно установения в чл. 6, ал. 2
АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за
съразмерност. Задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от
случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на
противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и
отстраняване на неговите вредоносни последици. Наред с това същото може
да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с участие на
задържания, насочени към разследване на извършеното престъплението (в
този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д. №
829/2015 г.; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. №
9763/2018 г. и много други). В настоящия случай, доколкото е видно от
заповедта, че са деянията извършени на 12.02.2025 г. и жалбоподателят е
задържан на същата дата, непосредствено при осъществяването им, е осуетена
възможността му да върши противоправно деяние. С оглед изложеното се
установява легитимна цел за ограничаване правото на свободно придвижване
на лицето.
Ето защо съдът намира, че извършеното задържане се явява
законосъобразно и жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СРС, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от на И. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. К.,
против Заповед за задържане на лице № 464зз-74/13.02.2025 година, издадена
от Ц.В.И. на длъжност КО при ОСПС - СДВР, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР по отношение на И. С. е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа"
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. София с
касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от
3
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4