Решение по дело №529/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 404
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20201420100529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Враца, 16.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:                  

                                                                      

Районен съдия:  Калин Т.

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 529 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК, преминало в производство за развод по взаимно съгласие, на основание чл.321, ал.5 от ГПК.

В исковата молба ищцата М.М.Т. *** твърди, че с ответника Т.Л.Т. *** са съпрузи, сключили граждански брак през 1992г., като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете - А.Т.Л., родено на *** год. Поддържа, че със съпруга си живеят заедно, но не си говорят лични неща от няколко месеца, а от години си говорят само за децата. Посочва, че не могат да живеят вече заедно, дори и юридически и че физически временно ще останат да живеят заедно, докато един от тях си намери друго място за живеене. Счита, че бракът им с ответника е без чувства и взаимност, че същият е изпразнен от съдържание и не желае същия да продължава. Моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и да прекрати брака им с ответника поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави упражняването на родителските права над детето А.Т.Л. на нея – майката; да определи режим на виждане на бащата с детето съгласно закона - всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 08,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да осъди бащата да заплаща издръжка за детето в размер на минималната за страната 152 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; да предостави за ползване семейното жилище, находящо се в гр.***, ул. „****” № **, ап.***, на нея - съпругата, където ще живее с детето; да постанови след развода съпругата да носи брачното си фамилно име Т.; не претендира присъждане на издръжка от съпруга си, тъй като двамата са в трудоспособна възраст. Моли също съда да присъди съдебните разноски, като такси, на нея-съпругата, а адвокатските хонорари да се поемат от страните, така както са ги направили. Твърди също, че имуществените отношения ще уредят със съпруга си в друг процес.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Т.Л.Т. *** не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете, не е направил възражения и не е посочил и представил доказателства.

В молба вх. № 5005 от 13.03.2020г. страните твърдят, че са постигнали споразумение, съгласно чл.49, ал.4 от СК, което представят и молят съда да разгледа делото като дело за развод по взаимно съгласие.

Страните са представили споразумение, с което уреждат всички въпроси, изискващи се от закона.

С оглед постигнатото между страните споразумение, с определение № 749 от 16.03.2020г., на основание чл.321, ал.5 от ГПК, производството бе преобразувано от исково с правно основание чл.49, ал.1 от СК в производство за развод по взаимно съгласие.

Отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр. Враца в представеното становище считат, че с постигнатото между родителите споразумение относно упражняването на родителските права спрямо детето и определения режим на лични отношения и издръжка, няма да бъдат накърнени неговите права и интереси.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Ищцата М.М.Т. и ответника Т.Л.Т.,*** са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 575 от 13.12.1992 год. на Община Враца, като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете – А.Т.Л., родено на *** год. Установи се по делото, че съпрузите не желаят да живеят заедно. В съдебно заседание страните заявиха, че не могат да се помирят и желаят брака да се прекрати.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие у страните за развод. Представеното от двамата съпрузи споразумение по чл.49, ал.4 от СК е изчерпателно и пълно и е направено в интерес на детето, поради което съдът го одобрява и възпроизвежда в диспозитива на решението си.

Разноските по делото, с оглед на изрична клауза в споразумението, следва да бъдат понесени от съпругата, която е заплатила дължимата за развода държавна такса в пълен размер. Ищцата следва да заплати и следващата се държавната такса за присъдената издръжка.

Водим от изложеното, съдът намира, че следва да утвърди с решението си постигнатото споразумение, поради което, на основание чл.49, ал.5 от СК

 

Р          Е          Ш          И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между М.М.Т. с ЕГН ********** и Т.Л.Т. с ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № 575 от 13.12.1992 год. на Община Враца, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА споразумението между страните по силата на което:

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете А.Т.Л., родено на *** год. с ЕГН **********, се предоставя на бащата Т.Л.Т..

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете А.Т.Л. ще бъде в общия дом на страните на адрес гр.***, ул. ”**** ” № **, ап.**.

Майката М.М.Т. има право на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето А.Т.Л. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване в събота срещу неделя), както и един месец през лятото (юли или август) без прекъсване, когато бащата Т.Л.Т. не е в платен годишен отпуск. При осъществяване на личните контакти с детето, майката се задължава да го взема от дома на бащата и да го връща отново там.

Майката М.М.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, ЩЕ ЗАПЛАЩА на детето А.Т.Л., родено на *** год. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер 152, 50 (сто петдесет и два лева и 50 ст.) лв., считано от датата на влизане в законна сила на бракоразводното решение, ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи или изменящи това задължение.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.****, ул. ”*****” № **, ап.*, се предоставя за ползване на Т.Л.Т., където ще живее заедно с детето. Страните нямат претенции семейното жилище след развода да се ползва и от съпругата М.М.Т..

След прекратяването на брака М.М.Т. ще продължи да носи брачното си фамилно име - Т..

Страните не си дължат издръжка помежду си.

Имуществените си отношения страните ще уредят в друг процес.

ОСЪЖДА М.М.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху присъдената издръжка в размер 109, 80 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                          

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: