Решение по дело №6621/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7448
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110106621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7448
гр. С ..........., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110106621 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК
..........., срещу М. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. С ................- в качеството
й на съсобственик, и Н. Б. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С............, и М. Х.
Я., ЕГН **********, с адрес гр. С ..........., ул. „..............“ (...) № ......- в
качеството им на наследници на Х. А. Я., ЕГН **********- бивш
съсобственик на топлоснабден недвижим имот- Апартамент № 45, находящ се
в гр. С ..........., ж.к. ......., с присъединен абонатен № ..... осъдени да заплатят
при условията на разделност следните суми:
- 10/12 за М. Й. К., ЕГН **********, или сумата от 746,18 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 142,11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г., сумата от 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 5,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г.,
- 1/12 за Н. Б. Я., ЕГН **********, или сумата от 74,62 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 14,21 лв.,
1
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г., сумата от 2,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 0,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г., и
- 1/12 за М. Х. Я., ЕГН **********, или сумата от 74,62 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 14,21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г., сумата от 2,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 0,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г.
В исковата молба ищецът „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., поддържа, че
ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот-
Апартамент № 45, находящ се в гр. С ..........., ж.к. ......., с присъединен
абонатен № ....., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т С” ЕАД
на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими
към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това
срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Д“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от
потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството
топлинен счетоводител. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
2
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
доказателствено искане по чл. 192 ГПК да се изиска от Столична община,
дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи договор за продажба
от 24.04.1975 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТУС- рег. № 44, том 2 за процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил oтговор на исковата молба от
ответника М. Й. К., ЕГН **********, с който счита исковите претенции за
основателни. Излага, че е собственик на 5/6 ид.ч. от топлоснабдения имот,
придобити въз основа на наследствено правоприемство при смъртта на Й А
М. Твърди, че в имота е изключено топлоподаването и са демонтирани
радиаторите, като дължимите суми са начислени за топлоснабдяване на
прилежащите идеални части към апартамента от общите части на сградата.
Поддържа, че с ищеца са подписали извънсъдебно споразумение, като
ответникът е погасил 30 % от дължимата сума в размер на 299,48 лв. Моли за
прекратяване на делото спрямо ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил oтговор на исковата молба от
ответниците Н. Б. Я., ЕГН **********, и М. Х. Я., ЕГН **********, с който
се оспорват исковете по основание. Не оспорват, че са наследници на Х. А. Я..
Оспорват да дължат сумите, тъй като не са живели, респективно позлвали
процесното жилище по време на исковия период. Оспорват да са ползвали
услугите на ищеца. Поддържат, че са правили опити да се снабдят със
справка от ищеца за дължимите главници и лихви за процесния имот. Молят
за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не е взело становище по същество по исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да установи и наличие на
обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Ответницата М. Й. К. не оспорва горепосочения фактически състав, не
3
оспорва качеството си на потребител нито претендираната стойност. Заявява,
че е сключила извънсъдебно споразумение с ищеца във връзка с което е
погасила задължението.
Напротив установява се че след образуването на производството е
постъпило плащане на претендираните суми като са погасени всички
дължими суми.
В тази връзка в проведеното открито съдебно заседание на 15.04.2024г.
процесуалният представител ищеца признава направените плащания и сочи
че всички претендирани суми са погасени.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото
задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството по
отношение на ответницата М. Й. К..
По отношение на останалите ответници съдът намира следното
По делото са представени удостоверения за наследници и нотариални
актове от които е видно, че наследодателят на ответниците Н. Б. Я., ЕГН
**********, и М. Х. Я., ЕГН **********, са наследници на Х. А. Я.. От
представените по делото нотариални актове е видно, че наследодателят на
ответниците е притежавал 1/6 идеална част от собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Към исковия период ответниците са притежавали по 1/12
идеални части от процесния имот.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и .
По делото е представено заявление-декларация, подадено от Й А М.
След смъртта на Й А М, ищеца разкрил служебно партида на името на
М. Й. К. на основание чл.61, ал.3 от общите условия.
При това положение съдът намира, че между ищеца и ответниците Н. Б.
Я., ЕГН **********, и М. Х. Я., ЕГН ********** не са налице облигационни
отношения, но такива са налице между ищеца и ответницата М. Й. К..
В случая ищецът е разкрил партида на името на М. Й. К., и е издал и
адресирал всички фактури на нейно име.
Ответницата не се противопоставя и не оспорва възникналото
облигационно отношение.
Ето защо съдът намира, че са налице договорни отношения между Т С
ЕАД и М. Й. К..
Доколкото е налице договор за доставка на топлинна енергия с един от
съсобствениците то следва, че той дължи цената на топлинната енергия. А
ответниците Н. Б. Я., ЕГН **********, и М. Х. Я., ЕГН ********** нямат
качеството на клиенти на топлинна енергия.
При това положение съдът намира, че исковете срещу Н. Б. Я., ЕГН
**********, и М. Х. Я., ЕГН ********** са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на производството право на разноски има ищецът на
който му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева.
Право на разноски имат и ответниците Н. Б. Я., ЕГН **********, и М.
5
Х. Я., ЕГН ********** но те не са направили искания за присъждане на
разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ..........., срещу М. Й. К., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумата от
746,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 142,11
лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г., сумата от 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 5,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. КАТО ПОГАСЕНИ В ХОДА НА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ........... срещу Н. Б. Я.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 74,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 14,21 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2020 г. до 24.01.2023 г., сумата от 2,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 0,53 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ДР за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ........... срещу М. Х. Я.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 74,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 14,21 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2020 г. до 24.01.2023 г., сумата от 2,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 0,53 лв., представляваща мораторна
6
лихва върху главницата за ДР за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД,
ЕИК ..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50 лева разноски в
производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“
ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7