№ 8900
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110155236 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът *****, ЕИК ******, чрез упълномощения си процесуален представител
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
по застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 09.08.2023 г.,
в гр. .******, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег.
№ *******, който поради несъобразяване с пътната обстановка предприел маневра с цел
навлизане от лява в дясна пътна лента реализирал ПТП с движещия се до него л.а. марка
„****“, модел „*****“, с рег. № ******, застрахован при ищеца по имуществената
застраховка, с което му причинил щети. Твърди, че щетите са на стойност 5164,71 лв., като
поддържа, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност в полза на доверен сервиз съответно на 16.10.2023 г. и 16.12.2023 г.,
както и че е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 25,00 лв. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е
поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на
12.02.2024 г. покана, дължимата сума не е платена. Прави искане съдът да осъди
ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника *****, ЕИК ******, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва
1
механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Сочи, че вина за ПТП носи
водача на лекия автомобил „****“. Твърди, че обезщетението не съответства на
действителните вреди. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5189,71 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ ведно с 25 лева
ликвидационни разноски по преписка по щета № ****, представляващи имуществена вреда,
вследствие на ПТП, станало на 09.08.2023 г., в гр. .******, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № *******, който поради несъобразяване с
пътната обстановка предприел маневра с цел навлизане от лява в дясна пътна лента
реализирал ПТП с движещия се до него л.а. марка „****“, модел „*****“, с рег. № ******,
застрахован при ищеца и му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 22.01.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „****“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, автомобилът марка
„*****“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“; сумата в размер на 5164,71 лева е платена с преводно нареждан от
2
16.01.2023 г. и 16.12.2023 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на уведения автомобил,
както и че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество с покана, която е получена и ответника на 12.02.2024 г., но плащане не
е постъпило.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на
автомобил модел „*****“, застрахован при ответника, е признал , че ПТП е настъпило в
движение в една посока, но в различни ленти, и след анализ на показанията на
разпитаните свидетели – водачите на двата леки автомобила, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на 09.08.2023 г.
привечер, при ясно сухо време, с посока на движение към село Мокрище, в гр. .******, по
еднопосочен път с две ленти за движение в едната посока и спрели в дясната пътна лента
автомобили, в лявата лента се движел автомобил марка „*****“ модел „****“ управляван от
свидетеля Д. Б.. По същото време в дясната лента, в същата посока, пред паркиралите
автомобили, се движел лек автомобил марка „****“. Водачът на товарният автомобил марка
„*****“ подал светлинен сигнал и предприел от лявата лента за движение, маневра за
отклонение в дясно и престрояване в дясната пътна лента, като не пропуснал попътно
движещия се вдясно лек автомобил марка „****“ вследствие на което реализирал удар с
него. Ударът за водача на товарния автомобил марка „*****“ е в предна дясна броня, а за
лекия автомобил марка „****“ – в лява странична част.
Съдът не възприема показанията на разпитания по делото свидетел Д. Б., водач на
застрахования при ответника автомобил марка „*****“, в частта, в която заявява, че е
предприел маневрата престрояване надясно след като се уверил, че няма движещи се
автомобил в дясната лента, а водача на застрахования при ищеца лек автомобил бил
предприел маневра изпреварване отдясно, тъй като показанията противоречат на писмените
изявления на свидетеля в констативния протокол за ПТП и показанията на свидетеля З., от
които се установява, че двата автомобила са се намирали в двете съседни ленти в движение.
Освен това, видът и местата на настъпилите вреди по дават автомобила – за товарния
автомобил „*****“ щетите са в предната част, а за лекия автомобил „****“ – в цялата лява
част, предполагат, че лекият автомобил „****“ е бил разположен успоредно с цялата си
дължина на товарния автомобил „*****“, като не се установява да е предприемал
престрояване.
Чрез протокол за ПТП на лист 9, показанията на разпитаните свидетели преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на
удара, се установява, че водачът на товарния автомобил марка „*****“ с поведението си е
станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
3
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента. Водачът на процесното МПС „*****“ преди да предприеме
маневрата „навлизане в съседната пътна лента“ не се е съобразил с положението, посоката и
скорост на движение на другият автомобил, каквото задължение има с оглед общите
разпоредби на ЗДвП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарния автомобил
„*****“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „****“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, напротив – установява се, че лекият автомобил марка „****“ е бил изцяло
разположен в лентата, която му осигурява предимство по чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на уведомление на водач на „****“ до ищеца е образувана преписка по
щета № ****, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За
извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и
сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза с
платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
4
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 22.01.2025 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
товарния автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № *******, поради което отговоря
за възстановяване на настъпилите вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой
от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото твърдение
навежда ответника. Според заключението на вещото лице, на което дава вяра като
компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил
„****“ са преден ляв калник, леви врати заден ляв калник и ляво огледало, както всички
вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението
стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП при
влагане на оригинална част (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 11425/2021 г. на
Софийски градски съд), е в размер на 6197,64 лева, а с алтернативни части е 5959,46 лева,
при търсени от ищеца 5164,71 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер
на 25 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
както съдът приема, че сумата от 25 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране
на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 5189,71 лева, която се дължи
на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 207,58 лева (лист 5 по
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 64 по делото), 80 лева – депозит за призоваване
5
на свидетел (л. 64 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско
възнаграждение в размер на 819 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 89) съгласно
представена фактура № 181 от 19.09.2024 г. и извлечение от електронно банкиране,
доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 1306,58 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в *****, да
заплати на *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в *****, на основание
чл. 411 от КЗ, сумата от 5189,71 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ ведно с 25 лева ликвидационни разноски по
преписка по щета № ****, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало
на 09.08.2023 г., в гр. .******, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „*****“, модел
„****“, с рег. № *******, който поради несъобразяване с пътната обстановка предприел
маневра с цел навлизане от лява в дясна пътна лента реализирал ПТП с движещия се до него
л.а. марка „****“, модел „*****“, с рег. № ******, застрахован при ищеца и му нанесъл
вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в *****, да
заплати на *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1306,58 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6