№ 48588
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110169777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. Г. А. е поискал с молба от 21.07.2025 г. изменение на решение № 13575 от
11.07.2025 г. по гр.д. № 69777/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на разноските. Твърди, че
неправилно съдът не е присъдил разноски за адвокат в размер на 960 лева (800 лв. без ДДС)
и неправилно не е отчел и начисляване и на ДДС. Неправилно съдът приел, че адвокатският
хонорар е прекомерен, като определеният от съда размер на възнаграждението за адвокат не
отчитало характера на адвокатската професия като свободна професия с множество разходи
и подценявал адвокатския труд. Ето защо моли за присъждане на разноски над 327,50 лв. до
580 лв. (от които за адвокат – над 227,50 лв. до 480 лв.) или алтернативно да се начисли ДДС
върху присъдените разноски за адвокат.
Ответникът „********“ ООД оспорва молбата като неоснователна. Счита, че съдът
има правото да присъжда разноски за адвокат под минимумите по Наредба № 1/2004 г.
Излага подробни съображения.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
След постановяване на преюдициално запитване, с Решение на СЕС, първи състав, от
23.10.2025 г., по дело C-744/2023 г., производството по делото, спряно за изчакването на
такова тълкуване, следва да бъде възобновено.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима, тъй като е
представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е уважил изцяло
предявените от ищеца искове и е присъдил разноски за адвокат и държавна такса, но е
1
разгледал и уважил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие хонорарите са съобразени
с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са установени в национална правна
норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което е с
примат над националното. При това да го прилага служебно, а не по възражение, каквото
напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6500 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
2
година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
Съдът намира, че общото време труд по делото на адвоката се измерва с 2,5 часа,
общо 2,5х91=227,50 лв. Това е така, защото същият ищец, представляван безплатно от
същия адвокат, е подал множество – повече от 5 – еднотипни искови молби, времето за
работа по които е минимално; липсва явяване в съдебно заседание; липсва правна и
фактическа сложност на спора.
Молителят не убеждава съда, че неговият алгоритъм принципно е грешен. Всяко
позоваване на Наредба № 1/2004 г. – в която и да е нейна редакция, вкл. най-новата, е
забранено от т. 3 на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022
г. на СЕС – защото тази Наредба е издадена и продължава да се изменя от Висшия
адвокатски съвет – в нарушение на конкурентното право.
Същевременно, съгласно отговора на преюдициално запитване, даден с Решение на
СЕС, първи състав, от 23.10.2025 г., по дело C-744/2023 г., член 2, § 1, буква в) от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на
страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази
разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на
съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати
съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от
посоченото законодателство размер.
В конкретиката на казуса на ищеца следва да се присъдят още 20% върху горната
сума заради ДДС-о, т.е. още 45,50 лв. С този размер следва да се уважи молбата (над 327,50
лв. общо разноски до 373 лв.), а за разликата – да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по чл. 248 ГПК.
ИЗМЕНЯ по молба от 21.07.2025 г. на А. Г. А. с правно основание чл. 248 ГПК
решение № 13575 от 11.07.2025 г. по гр.д. № 69777/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, като
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *********, да заплати на А. Г. А., ЕГН
**********, разноски, сторени по делото, над 327,50 лв. до 373 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 ГПК от 21.07.2025 г.
в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4