№ 213
гр. Ловеч, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500472 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл. 259 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба №2719/13.04.2025 г. от „Банка ДСК“АД-
София чрез юрисконсулт П. Д. против съдебно решение № 67/24.03.2025 г. по
гр.д. №481/2024 година на Районен съд - Тетевен, което посочва, че е
неправилно необосновано и изцяло противоречащо на закона в частта, в която
е уважен иска по чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Излага се, че съдът неправилно е
възприел, че договорът за кредит е нищожен, като нищожност на една клауза
не води до недействителност на цялата сделка. Разсъждава се по начина на
определяне на ГПР и БЛП.Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да
бъде отхвърлен иска.
Постъпил е писмен отговор № 3779/21.03.2025 г. от С. Й., в който е
посочено, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Обсъдено е , че съдът служебно следи за наличието на нищожни
потребителски договори и клаузи по тях. Разсъждава се относно определянето
на БЛП по кредита и неговите елементи.
„Банка ДСК“АД-София е атакувала съдебно определение
№453/22.05.2025 г. по гр.д. №481/2024 г. на ТРС като
незаконосъобразно,поради не е съобразил относимостта на разноските към
1
предявените искове и е присъдил прекомерно адв. възнаграждение от 1000
лева. Моли съдебният акт да бъде отменен и разноските да бъдат редуцирани,
съобразно уважената част от иска.
С писмен отговор №5207/09.07.2025 г. от Ст.Й. е заявено, че
допълнителната въззивна жалба е неоснователна, тъй като банката е станала
причина за завеждане на делото и съдът правилно е възложил всички
разноски на банката.
Й. е подала частна жалба №2646/14.04.2025 г. чрез адв. В. против
съдебно решение № 67/24.03.2025 г. по гр.д. №481/2024 година на Районен съд
- Тетевен,в частта в която е прекратено производството и е оставен без
разглеждане иск по чл. 124 от ГПК, че Й. не дължи на ДСК-София сума в общ
размер на 9702.01 лева. Изтъква,че е предявен с исковата молба и
многократно в делото е възразявано, че правната квалификация на иска по
петитум е чл. 439 от ГПК. Посочва се, че съдът не бил сезиран с отрицателен
установителен иск по чл.1 24 от ГПК и липсата на изричен диспозитив за
недължимост на сумата лишава Й. от защита в изпълнителното производство
против нея.
В отговор на частната жалба № 3465/13.05.2025 г. ДСК-АД-София е
заявила, че частната жалба е неоснователна и съдебното решение в тази част е
правилно и моли да бъде потвърдено. Обсъжда се, че правилно е дадена
правната квалификация на иска, доколкото не са били налице нови факти след
влизане на заповедта за изпълнение в сила.
В съдебно заседание ДСК-АД-София, редовно призовано, се
представлява от юрисконсулт П.. Заявява, че поддържа възивната жалба и
моли да бъде уважена.
Ст.Й. участва във въззивна фаза чрез адв. В.. Излага, че поддържа
частната си жалба и моли да бъде уважена.- Посочва, че въззивната жалба и
допълнителната въззивна жалба са неоснователни и моли да бъдат оставени
без уважение.
От представените доказателства по гр.д. 18262/2024 г. на СРС, гр.д.
№481/2024 г. на ТРС, от становището на страните, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Произнесено е съдебно решение № 67/24.03.2025 г. по гр.д. №481/2024
година на Районен съд - Тетевен,с което съдът:
-ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание 26, ал. 1 предл. първо от
ЗЗД, клаузата на чл. 6 от Договор за кредит за текущо потребление от
28.09.2007 г., сключен между В. П. К., ЕГН **********, б.ж. на *** и „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 по иска предявен от наследник на задълженото лице - С. В.
Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
- ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството по
2
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, че С. В. Й., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, не дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616 сума
в размер на 9 702.01 лева (½ от 19 404.01 лева, от които главница в размер на 8
055.82 лева, със законна лихва в размер на 6 365.85 лева за периода 09.08.2016
г. - 14.02.2024 г., 3 399.61 лева, неолихвяеми вземания, такси по ТЧСИ в
размер на 484.20 лева, такса за изпълнение на парично вземане в размер на 1
557.53 лева, дължими към 14.02.2024г.), претендирани от нея в хода на ИД №
20168800400536 по описа на ЧСИ Р. Д., рег. № 880, район на действие ОС
Ловеч.
-ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на С. В. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски в общ
размер на 1 838.08 лева.
Тетевенски районен съд е постановил по реда на чл. 248 от ГПК,с което е
оставил без уважение искането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез
юрк. П., за изменение на Решение № 67 от 24.03.2025 г. по гр. дело 481/2024 г.
по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.
Атакуваното съдебно решение е валидно, но при проверка на неговата
допустимост, настоящата въззивна инстанция установи, че е постановено по
непредявен иск при условията на чл.270,ал. 3,пр. Трето от ГПК.
Съдът е сезиран с исковата молба №106128/01.04.2024 г. С. В. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. К. В. - САК срещу „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, с цена на предявения иск в размер на 1000 /хиляда лева/ -
частичен иск от иск в пълен размер на 9 702.01 лева. Посочва, че на
28.09.2007г. майката на ищцата — В. П. К., сключила Договор за кредит за
текущо потребление/обезпечен с поръчителство/, по силата на който
изтеглила кредит в размер на 7 800 лева със срок - 84 месеца. Изтъква , че по
т. 6 от договора е уговорен лихвен размер, като за първите 6 месеца
кредитополучателят заплаща първоначална лихва в размер на 6.69% , а за
останалия срок на кредита да се заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Твърди се, че към
датата на сключване на договора БЛП е 5.19%, стандартната надбавка е в
размер на 7.51% или лихвеният процент е общо 12.70%. Позовава се на т.. 7 от
договора определяла ГПР по кредита, а именно: 14.26%, като може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Изтъква, че майката на
ищцата е погасявала задълженията си към банката, като последната
погасителна вноска е била на 01.08.2010 г. Заявява, че на основание чл. 19.2 от
ОУ банката отнесла остатъка от кредита в просрочие и започнала да го
3
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от
10 процентни пункта. Обсъжда заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по ч.г.д.№ 1431/2011 г. на Районен съд -
Ловеч срещу майката на ищцата и поръчителя за сумата от 8 055.82 лева,
договорна лихва в размер на 1 219.14 лева за периода от 01.08.2010 г. до
07.08.2011 г., 611.84 лева - мораторна лихва за периода 08.08.2010 г. до
07.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда — 08.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,
заемни такси в размер на 35 лева, както и разноски по делото: държавна такса
- 198.44 лева, юрисконсултско възнаграждение - 473 лева. Заявява,че по
договор за цесия от 02.07.2012 г. банката е прехвърлила вземането си по
изпълнителния лист на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Проследява образуването и развитие на изпълнително производство
по молба с № 592/08.08.2016 г. за образуване на ИД № 20168800400536 по
описа на ЧСИ Р. Д., рег. № 880, район на действие: ОС-Ловеч. Твърди, че има
плащания в изпълнителното дело, а след смъртта на В. П. К. Й. получила
Съобщение № 1485/24.01.2024 г., за сливането на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „БАНКА ДСК“ АД и размера на дълга. Посочва, че е
получила покана за доброволно изпълнение № 2699/14.02.2024г. като по
длъжник и отговаря за дълга до размера на наследствения й дял, а именно за
1/2 идеална част от 19 404.01 лева, от които главница - 8 055.82 лева, законна
лихва - 6 365.85 лева за периода 09.08.2016 г. - 14.02.2024 г., 3 399.61 лева-
неолихвяеми вземания, такси по ТЧСИ - 484.20 лева, такса за изпълнение на
парично вземане - 1 557.53 лева, дължими към 14.02.2024 г. Позовава се на
нищожност на договора за кредит, тъй като в т. 6 от договора е посочен
лихвеният размер, като за първите 6 месеца кредитополучателят заплаща
първоначална лихва в размер на 6.69% , а за останалия срок на кредита -
лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка. Акцентира, че към датата на сключване на договора
БЛП е 5.19%, стандартната надбавка е в размер на 7.51% или лихвеният
процент е общо 12.70%. в т. 7 от договора било уговорено ГПР по кредита, а
именно: 14.26 %, като може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в ОУ. Тълкува разпоредбата в смисъл, че след изтичането на 6
месечния първоначален срок кредитополучателят ще заплаща променлива
лихва, която е формирана от Базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка. Счита, че при фиксирана
надбавка кредитополучателят няма яснота относно размера на БЛП, доколкото
същият се определя периодично едностранно от банката. Твърди, че още при
подписване на договора, за кредитополучателят остава неясен размера на
лихвеният процент, който ще заплаща и начина на формирането му след
изтичане на първоначалния шест месечен срок. Намира, че в договора няма
4
ясна методология за начина на определяне на лихвения процент, което от своя
страна прави същия нищожен. Позовава се на нищожност на договора и
предвид размера на договореното възнаграждение в полза на банката /размера
на дължимите лихви, в това число и наказателни такива/ -накърняващи
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Посочва, че има значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации и се цели обогатяване на
банката , а не само получаване на възнаграждение. Нищожност на чл. 6, второ
и трето изр. и чл. 7 от Договор за кредит за текущо потребление от
28.09.2007г., както и всички клаузи от ОУ към договора се определя и от право
на банката едностранното да увеличава лихвата, да начислява и наказателни
лихви- чл. 19.2 от ОУ,да обявява кредита за предсрочно изискуем -
неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП (противоречие със
задължителните тълкувателни разяснения на общностното право, дадени в
Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 година по дело С-421/14,
респ. съобразно практиката на ВКС - напр. Решение № 82/7.07.2022 г. на ВКС
по т. д. №871/2021 г., I т. о., ТК). В петитум на исковата молба, с което да
признае за установено, че С. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, не дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сума в размер на
1000 /хиляда лева/ - частичен иск от иск в пълен размер на 9 702.01 лева,
претендирали от нея в хода на ИД № 20168800400536 по описа на ЧСИ Р.
Д., рег. № 880, район на действие: ОС - Ловеч, тъй като дългът се базира
на нищожен договор, алтернативно въз основа на нищожни клаузи,
включени в него, алтернативно — вземането е погасено по давност .
При анализа на исковата молба от 01.04.2024 г. , от С. Й. против
„ДСК“АД-София и предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК –
отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума при две
въведени основания поради нищожност на договора за кредит ,алтернативно
поради погасяване по давност. В основанието на иска-обстоятелствата,които
се изтъкват,се съдържат доводи и обстоятелства относно нищожност на
сделката, въведени са и факти относно развитието на изпълнителното
производство. Предвид на това постановяване на диспозитива на съдебния
акт, в който е включено произнасяне на иск по чл. 26 от ЗЗД е плюс петитум,
тъй като такъв иск не е заявяван. Основанието на иска навежда на извод, че
нищожност на договора за кредит се обсъжда в насоката на развитие на
изп.дело. От друга страна липсва въобще петитум за нищожност на сделката.
Служебното произнасяне на съда по нищожност на сделка поради
неравноправна клауза е неприложимо в случая, тъй като в основанието на
иска страната ищец е въвела твърдения за нищожност на сделката.
Включването на диспозитив на иск за прогласяване нищожност на сделката не
е искано от страната предвид надлежно, ясно и конкретно формулирания
5
петитум на исковата молба. Следователно съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 439,ал.1 от ЗЗД за защита на длъжника при прецизно
формулиран петитум на исковата молба. Уважаването на този
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането се
обосновава на факти, възникнали след приключване на производството,
по което е издаден изпълнителния лист. С произнасяне на районния съд по
иска за нищожност на договора за кредит , силата на присъдено нещо, с оглед
съдържанието на диспозитива на решението, би се създала не по въведения от
страната и предявен надлежно иск по чл. 439,ал.1 от ГПК, а по иск с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, какъвто не е предявяван с исковата си молба.
Районният съд се е произнесъл по непредявен иск с оглед посоченото от
ищеца основание и петитум и постановеното решение е недопустимо.
Предвид изложеното не следва да се обсъждат възраженията на
въззивника по основателността на исковата претенция, тъй като контрол за
правилност на съдебния акт не следва да се провежда.
При така посочените съображения съдът намира,че съдебно решение №
67/24.03.2025 г. по гр.д. №481/2024 година на Районен съд – Тетевен, както и
определение №453/22.05.2025 г. по гр.д. №481/2024 г. на ТРС за изменението
му по чл.248 от ГПК, следва да бъдат обезсилени при условията на чл.270,ал.3
пр. Трето от ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Предвид изхода от правния спор съдебно-деловодните разноски ще бъдат
разпредели при приключване на делото от районния съд, тъй като спора не се
решава по същество. определение №453/22.05.2025 г. по гр.д. №481/2024 г. на
ТРС следва да бъде отменено.
Воден от горе изтъкнатите мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, при условията на чл.270,ал.3, пр. Трето от ГПК, като
недопустимо – произнесено по непредявен иск, съдебно решение №
67/24.03.2025 г. по гр.д. №481/2024 година на Районен съд – Тетевен, както и
определение №453/22.05.2025 г. по гр.д. №481/2024 г. на ТРС за изменението
му по чл.248 от ГПК и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7