№ 98
гр. Ловеч , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Подадено е възражение № 260292/18.01.2021 г. от В. Р. М. на основание чл. 423,ал.1,т.1 и
т.2 от ГПК ,в което е поискано спиране на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1644/2012 г. на Ловешки районен съд. Излага, че не е
узнал за издадената заповед за изпълнение от заповедния съд, тъй като не му е била
връчвана лично или по какъвто и да е начин от момента на издаването и 15.10.2012 г.
Посочва,че за времето от 2009 до 2019 година е бил извън страната,тъй като работил в
чужбина и поради това не е знаел за заповедното производство.Прави възражение за изтекла
погасителна петгодишна давност и моли възражението му да бъде уважено изцяло.
При анализ на представените доказателства Ловешки окръжен съд намира,че
възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Подадено е заявление от „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД-София против В. Р. М. ,
за сумата 514.65 лева –главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем
№142744 от 10.06.2008 г. ,ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението 25.09.2012 г. до изплащане на вземането и сумата 25 лева-разноски
по делото. Издадена е заповед 1179/15.10.2012 година от ЛРС по ч.гр.д. №1644/2012 г. на
ЛРС,с която е уважено заявлението. При условията на чл. 47 от ГПК заповедният съд е
указал да се залепи уведомление, като това действие е извършено на 19.11.2012 година. С
разпореждане №25/02.01.2013 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист на заявителя против длъжника. Подадено е възражение
№260036/06.01.2021 година от В.М. по чл. 414 от ГПК до ЛРС ,в което направил
1
изявление,че не дължи вземането поради необявяване на предсрочна изискуемост и изтекъл
давностен срок.
Възражението по чл. 423,ал.1т.1 и т. 2 от ГПК,направено от В.М. е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение. Съдът счита,че производството по чл. 423 от ГПК е
извънинстанционно,развива се след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и цели отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на съда. Предвид вида на
производството, в него съдът контролира единствено основанията, въведени в чл. 423 от
ГПК. Този извод обосновава и позицията, че това производство има общи белези с отмяната
по чл. 303 от ГПК, тъй като актът на съда по чл. 423 от ГПК не подлежи на обжалване. При
приемане на възражението по чл. 423,ал.1,т.1 или т.2 от ГПК се постигат целите на
възражението по чл. 414 от ГПК, доколкото длъжникът-жалбоподател е бил лишен от това
правомощие поради ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение. В настоящият
казус гр.№1644/2012 г. на ЛРС е архивирано под арх. №1195/13 на ЛРС. В цитираното гр.д.
№1644/2012 г. на ЛРСД са включени като запазени документи заповедта за изпълнение на
парично задължение №1179/15.10.2012 г. ,съобщение до Вл. Митев,уведомление по чл. 47
от ГПК до В.М. ,разпореждане за издаване на изп.лист №25/02.01.2013 г. и съобщение до
заявителя от 03.01.2013 г. Възражението по чл. 414 от В.М. е подадено през 2021 г. и с
писмен отговор №260292/18.01.2021 г. е отстранил нередовности по указания на ЛРС. С
разпореждане от 19.01.2021 г. ЛРС е изплатил отговора от 18.01.2013 г. по компетентност на
ЛОС,считайки го за възражение по чл. 423 от ГПК. С определение №63/05.02.2021 година
ЛОС е дал указания на В.М. да отстрани нередовности на заявлението по чл. 423 от ГПК,
като внесе държавна такса от 25 лева, конкретизира твърдения кога е узнал за заповедта за
изпълнение, конкретизира искането си и посочи компетентен съд. С писмено възражение №
6946/26.06.2017г. В. Р. М. е изпълнил указанията. Настоящият състав приема, че не са
представени каквито и да са доказателства по твърдението на В.М., че се е намирал извън
страната за периода от 2009 г. до 2019 г. и не е могъл да узнае за издадената заповед за
изпълнение. Двете хипотези по чл. 423,ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК относно не връчване
надлежно-т.1 или невръчване лично,поради обичайно местопребиваване извън територията
на Република България-т.2 се установяват по конкретни писмени документи, които
длъжникът следва да представи в производството. Такива писмени документи не са
приложени от В.М., а твърдените от него факти не могат единствено да се предполагат от
съда.
Следва да се посочи, че позицията на длъжника относно изтекъл петгодишен давностен срок
и погасяване на вземането, не може да се обсъжда в производството по чл. 423 от ГПК, а той
следва да защити правата си по друг ред.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на В.М. по чл. 423,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На основание изложените съображения съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение № 260292/18.01.2021 г. от В. Р. М. на основание
чл. 423,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК ,в което е поискано спиране на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1644/2012 г. на Ловешки районен
съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3