РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1058
гр. Перник, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500623 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 831 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д. № 04006/2022 г. на
Районен съд – гр. Перник е прекратил брака между брак между Ц. Б. М. и А. И. М., с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга. С
решението на основА.е чл. 56, ал. 5, вр. ал. 1 от СК е предоставено на съпругата Ц. Б.
М. ползването на семейното жилище, находящо се в ***, върху което двамата съпрузи
имат учредено вещно право на ползване. В тежест на ответника са възложени и
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от А. И. М., чрез адв. Н.
Ц., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е
неправилно. Сочи се, че в голямата си част, твърденията на ответната страна в
исковата молба не отговарят на действителността. Твърди се, че отношенията в
семейството били много добри, нямало конфликти и скандали, като М. допълва, че
винаги се е съобразявал с мнението на съпругата си, никога не е имал грубо или
агресивно отношение към нея или към сина им. Намира, че съдът е постановил
атакуваното решение на базата на нелепи твърдения. На следващо място се изразява
несъгласие и с решението на съда в частта, с която А. М. е лишен да ползва жилището
си, като допълва, че същото е закупено с негови пари, получени от продажбата на
наследствен апартамент, който не е бил семейна имуществена общност. В заключение
се сочи, че процесното решение противоречи на всякаква житейска и правна логика,
поради което същото следва да бъде отменено в частта за вината за разтрогване на
брака, както и в частта, с която М. е лишен да ползва жилището си. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ц. Б. М., чрез адв. Л. Н., с
който се оспорва въззивната жалба, а процесното решение се сочи като правилно,
законосъобразно и обосновано. Твърди се, че по делото са събрА. достатъчно писмени
и гласни доказателства, въз основа на които се обосновава правилността на
постановения акт. Намира, че изложените в исковата молба обстоятелства са
подкрепени от свидетелските показА.я на част от свидетелите /А. Н. – сестра на М. и К.
М. – син на М./, докато останалите свидетели – С.А. С. и М. Т. са заявили, че познават
само ответната страна и не могат да предоставят обективна информация, свързана със
семейните отношения между стрА.те. С отговора се навеждат твърдения, че първата
инстанция е постановила своето решение, като се е аргументирала защо смята, че
разстройството на брака е настъпило по вина на съпруга. В заключение се сочи, че
решението е обосновано и правилно и в частта, с която жилището е предоставено за
ползване на Ц. М., като допълва, че същото е собственост на Красимир М. /син на
стрА.те/, а след фактическата раздяла на стрА.те, той е останал да живее в едно
домакинство със своята майка.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изисквА.ята за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора стрА.те не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора стрА.те не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основА.е чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на стрА.те, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
2
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседА.е 18.10.2023 г. от 10.40 часа,
за когато да се призоват стрА.те, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3