О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 05.05.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на пети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от съдия Таня Димитрова молба по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
С молба директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, се прави искане съдът да допълни Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските. Изтъква се, че в мотивите на определението на съда е прието, че ответникът има право на разноски по делото, но с диспозитива на съдебния акт не са присъдени такива в полза на ответника. Настоява се, че доколкото в производствата по ДОПК се прилага специалната разпоредба на чл. 161 от този кодекс, следва на ответника да се присъдят разноски, не както е приел съда – 100 лв., а в размер на 500 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Тоест молбата
На Б.Т.А. е изпратен препис от молбата на ответника по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна, и е дадена възможност за писмен отговор, като такъв е постъпил във вид на становище, с обективирано възражение срещу искането за допълване на съдебния акт, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 500 лв. В условията на евентуалност се поддържа, че размерът на възнаграждението следва да е както го е посочил съдът в мотивите на определението – 100 лв. Сочи се, че доколкото не става въпрос за оспорване на ревизионен акт, поради което е неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. , но в определения срок, отговор не е постъпил в съда.
По своята същност подадената от ответника по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна молба е и за допълване, и за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските.
С Определение № 2955 от 15.11.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. съдът е допълнил Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като е осъдил Б.Т.А., ЕГН ********** да заплати на НАП сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение и е оставил без разглеждане молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските с присъждане в полза на молителя на сумата над 100 лв. до 500 лв.
С Определение № 3897 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. дело № 3248/2022 г. е отменено Определение № 2955 от 15.11.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. в частта, с която е оставено без разглеждане искането за изменение на на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските.
Настоящото произнасяне е по искането на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските с присъждане в полза на молителя на сумата над 100 лв. до 500 лв.
Молбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението, което не подлежи на обжалване, е съобщено на 22.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, а молбата е подадена на 01.11.2021 г., т.е. в едномесечния срок.
С Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна е отхвърлена жалбата на Б.Т.А., ЕГН **********, против Заповед № 215 от 17.09.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна, с която е спряно производството по административно обжалване на Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., образувано по жалба с вх. № 563/10.08.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ Варна, заведена с вх. № Ф-215/10.08.2021 г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при Дирекция „ОДОП“ Варна, подадена от Б.Т.А., считано от датата на издаване на заповедта до получаване на отговор по приключилото производство за извършване на обмен на информация с италианската администрация по искане с референтен № ***, но не повече от 8 месеца.
Съдът намира, че не са
налице основания за изменение/ревизиране на посочения в мотивите на Определение № 2629 от 18.10.2021
г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна и присъдения с Определение
№ 2955 от 15.11.2021 г. по адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна размер на
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Според разпоредбата на чл.
144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и
другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго, респ. препращането е за неуредените в кодекса случаи и само
към реда за обжалване на ревизионен акт. В случая с разпоредбите на чл. 34, ал.
5, ал. 6 и ал. 7 ДОПК е регламентиран редът за обжалване на актовете за спиране
на ревизионното производство. От друга страна, само разпоредбите на Глава седемнадесета ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ се прилагат в производствата
по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено
друго – чл. 144, ал. 2 ДОПК. Нормата на чл. 161 ДОПК, наименована Разноски и държавни такси, е в Глава деветнадесета СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ.
В случая Б.Т.А. е
осъдена да заплати на НАП сумата 100 (сто) лева на основание § 2 ДР ДОПК, във
връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочено е, че в
случая не става въпрос за оспорване на ревизионен акт, поради което е
неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и не следва да се уважава искането
на ответника за сумата над 100 лв. до 500 лв.
Спецификата на
производството по реда на чл. 34, ал. 5 ДОПК, което е различно от
производството по оспорване на ревизионен акт, обуславя присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 ДОПК
вр. чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а не на основание чл.
161 ДОПК, във вр. с чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. (В този смисъл са и Определение № 1134 от 22.07.2021 г. на АдмС - Пловдив
по ч. а. д. № 1829/2021 г.,Определение № 932 от 22.06.2021 г. на АдмС - Пловдив
по ч. а. д. № 1541/2021 г., Определение № 798 от 2.06.2021 г. на АдмС - Пловдив
по ч. а. д. № 1163/2021 г., Определение № 133 от 22.03.2021 г. на АдмС - Стара
Загора по адм. д. № 138/2021 г., Определение № 723 от 29.05.2020 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. №
408/2020 г., Определение № 2400 от 27.11.2019 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. №
3572/2019 г., Определение № 1073 от 27.05.2019 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д.
№ 1342/2019 г., Определение № 2558 от 14.12.2018 г. на АдмС - Пловдив по ч. а.
д. № 3712/2018 г., Определение № 2414 от 28.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по ч.
а. д. № 3592/2018 г., Определение № 2280 от 15.11.2017 г. на АдмС - Пловдив по
ч. адм. д. № 2981/2017 г. и др.) Още повече, че съдът е констатирал, че
постановеното спиране на административното производство е от 17.09.2021 г. за
не повече от 8 месеца, а искането до италианската администрация е направено
края на 2020 г. и не е направено повторно запитване или друг опит, за да се
осигури отговор по него.
Предвид изложеното не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските с присъждане в полза на молителя на сумата над 100 лв. до 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: