Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
13.04.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1340 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.П.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0254-000287/15.11.2019г. на полицейски инспектор към
ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и издадена
при допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда доводи, че същата е
издадена от некомпетентно лице. Сочи, че не е мотивирана. Излага съображения,
че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда
дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен
акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за
законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл.168 ал.1
във вр. с чл.146 т.5 от АПК. Сочи се, че заповедта не съответства на издадения
акт за установяване на административно нарушение. Оспорващият твърди, че не
извършил вмененото му административно нарушение. Сочи, че не му е издаван талон
за медицинско изследване и не му е осигурена възможност да даде проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Моли за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, полицейски инспектор при РУ Димитровград
към ОДМВР Хасково /А.А./, оспорва жалбата. Счита издадената заповед за
законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2019г. срещу жалбоподателя Н.П.Б. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия АA № ******, за това че
на същата дата около 14:50 часа в гр. Димитровград по бул. „Д. Б.“ до №** в
посока на движение запад – изток управлява л.а. „Ауди А4“ с рег. №*****, като в
РУ – Димитровград водачът отказва да бъде тестван с орален тест за установяване
употребата на наркотично вещество Drager Drug Test 5000 STK7. Издаден талон за
медицинско изследване №0027714 и 8 бр. стикери с №А008716. Отбелязано е, че са иззети
като доказателства СУМПС №********; КТ №******. Посочено е, че с това Н.П.Б. виновно
е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от двамата
свидетели по акта и от нарушителя, който е вписал, че няма възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0254-000287/15.11.2019г., полицейски инспектор към
ОДМВР Хасково, РУ Димитровград /А. Т. А./, на основание чл.22 от ЗАНН е наложил
на Н.П.Б. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована
с това, че А. Т. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград е съставил АУАН №АA187406/15.11.2019г. против Н.П.Б. за това, че
на 15.11.2019 г., около 14:50 часа, в гр. Димитровград, на бул. „Д.Б.“, като
водач на МПС - „Ауди А 4 Авант“ с рег. №*******, по бул. „Д. Б.“ до №** в
посока на движение запад-изток управлява лек автомобил Ауди А-4 с рег. №*******,
като в РУ Димитровград водачът Б. отказва да бъде тестван с орален тест за
установяване употребата на наркотично вещество с Drager Drug Test 5000 STK7.
Издаден талон за медицинско изследване №0027714 и 8 бр. стикери с №А008716. Посочено
е, че с това е извършил следното: отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е
нарушил чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 15.11.2019г., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 29.11.2019г.
директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед
№272з-906/20.03.2019г., Директорът на ОДМВР Хасково е оправомощил (т.10) държавните
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Съгласно
нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42,
ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция
на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна
дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни
административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), а видно от приложената Заповед
№272з-696/22.04.2015г., издателят на акта – полицейски инспектор при РУ
Димитровград към ОДМВР Хасково от 22.04.2015г. заема изпълнителска длъжност
полицейски инспектор V ст., със специфично наименование на длъжността инспектор,
поради което е налице материалната и териториална компетентност на издателя на
акта.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави
надлежно мотивирана, поради което не се споделят възраженията на жалбоподателя
в тази насока.
Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа
на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се
посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния
акт имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от
тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да
доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно
наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на процесния
акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно
производствените правила.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща, в приложимата ѝ към датата на
издаване на заповедта редакция, временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174,
ал.4 установените стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно
основание е и отказ да бъде проверен с тест,
без изискуема кумулативност с което и да било друго основание по същият
законов текст. Административният орган е приел за осъществена именно тази
хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че
на конкретната дата и място, Н.П.Б., като водач на лек автомобил „Ауди А 4
Авант“ с рег.№ Х3538КК, отказва да бъде проверен с тест за установяване
употребата на наркотично вещество. Това описание от фактическа страна изцяло
кореспондира с посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма на чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението
на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно
нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от
службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК
и обвързва съда с материална
доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Предвид
последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на
жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, на цитирания АУАН, същият обвързва съда
да приеме за доказани фактите,
удостоверени в него, а именно, че на 15.11.2019г., в гр. Димитровград, жалбоподателят е бил
водач на описаното в същия акт моторно превозно средство, и че на същата дата в
това му качество е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, годни да опровергаят, както доказателствената
стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации и да доведат
до различен извод относно установеното с АУАН управление на МПС и отразения в
същия отказ на водача да бъде проверен с тест.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по
делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на
чл.171 т.1 б. „б‘“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в
настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната
ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Б. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0254-000287/15.11.2019г. на полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: