О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6.08.2020 г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
На 6.08.2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Г.Вълчанова
Възз.гр. дело № 433 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна
Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София, подадена от юр.к. Т. С. против Решение № 294/18.06.2020 г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 4526/2019 г., с което ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да
заплати на Н.В.И. *** сумата от 1715,93 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 215 часа за
периода 27.12.2016 г. –
27.12.2019 г., получен в резултат на
трансформиране на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за
забава за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, обезщетение за забава
върху горепосочената главница в размер на 201,63 лв. за периода – от първо число на месеца, следващ
тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата
молба – 27.12.2019 г. и направените по делото разноски от ищеца,
както и ДТ и разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з. при неприложение на разпоредбата на чл.312,ал.1т.1 ГПК, тъй като предмет
на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310, ал.2 и ал.3 ГПК
делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от ГПК - Бързо
производство, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад
на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода,
че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и
при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по
реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи
въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.
Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд,
но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от
1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното
време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният
съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто
предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че
ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната
норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018 г.
- 17.07.2018 г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице фактическа и правна
сложност по делото.
Въззиваемият не е подал писмен
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.10.2020 г. от 10.30 ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.