Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИНА
ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Вълчева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 4792 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Ю.Д.С. твърди, че Д.И.Ж., ЕГН **********
и С.Р.Ж., ЕГН ********** били солидарно отговорни длъжници по отношение на Г.Д.П.
ЕГН **********, като вземането му срещу тях произтичало от сключен между тях договор
за заем от ***г, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека ***/***г. на Нотариус Денчо Недялков, рег.№ 181 на Нотариалната камара,
с район на действие – района на PC гр. Стара Загора. Съгласно този договор
заемополучателите Д.И.Ж., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН ********** били получили
заем в размер 9 500лева (в текста на договора се съдържало изрично изявление от
двамата заемополучатели в този смисъл), която сума се били задължили да върнат
на заемодателя в срок до 21.02.2015г. При просрочване на крайния срок за
издължаване на заема, заемателите били дължали и неустойка за неизпълнение в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Тъй като заетата сума не
била върната от длъжниците в уговорения в договора срок,
заемодателят се бил снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 5992/2017г. по описа на PC – гр. Стара Загора, за сумата от 9 500лева - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за сумата от 5 000лева - неустойка, както и за
разноските по
заповедното производство. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано от ищеца изпълнително дело (изп. д. № 375/2020 г. по описа на ЧСИ
Румяна Манджурова, peг. № 868 на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – гр.
Стара Загора) против ответниците, по което до настоящия момент не били събрани
суми. С Договор за прехвърляне на вземане от ***г. (с нотариална заверка на
подписите на страните, peг. № ***/***г. на Нотариус Денчо Недялков, peг. № 181 на
Нотариалната камара, договорът вписан в Служба по вписванията – гр. Стара
Загора с вх. Peг. № ***) предишният кредитор Г.Д.П., ЕГН **********, бил
прехвърлил на Ю.Д.С., ЕГН **********, вземането си срещу съдлъжниците,
произтичащо от договор за заем от ***г., инкорпориран в Нотариален Акт за
учредяване на договорна ипотека № ***г. на Нотариус Денчо Недялков, рег.№ 181
на Нотариалната камара, с район на действие – района на PC гр. Стара Загора. Длъжниците били уведомени (чрез ЧСИ Румяна
Манджурова, peг. № 868 в КЧСИ) за извършеното прехвърляне на горепосоченото
вземане. По горепосоченото частно гражданско дело било постъпило възражение от
солидарните длъжници, което обуславило правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на солидарните длъжници Д.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, че Ю.Д.С.
ЕГН **********,***, има вземане към горепосочените солидарни длъжници в размер
на 9 500лева - за дължима главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с 5
000лева - неустойка, съгласно договор за заем от ***г., обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ***/ ***г. на Нотариус Денчо
Недялков, рег.№ 181 на Нотариалната камара, с район на действие – района на PC
гр. Стара Загора. Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответниците Д.И.Ж. и С.Р.Ж., с който оспорват предявените искове
изцяло, както по основание, така и по размер по следните съображения: Твърдят,
че отделен договор за заем по силата, на който да е била предадена сума от 9 500 лева не бил подписван от
тях и от Г.П.. По повод на договора, който бил обективиран в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека били разпитвани като свидетели по НОХД №
94/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, образувано по обвинение срещу Г.П.
по чл.252,ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК — извършване на банкови, застрахователни
и финансови сделки без разрешение (Протокол от проведено открито съдебно
заседание на 15.06.2020 г.). Предвид наличието на висящото наказателно дело, по
което процесната сделка била включена като елемент от съставомерността на
деянието, молят съда да извърши служебна справка във връзка с това
обстоятелство и ако намери, че били налице основания за спиране на настоящото
производство, същото да бъде спряно. В случай, че обвинението бъдело доказано, то процесният договор за заем
се явявал нищожен. Всички финансови отношения с Г.П. били уредени, за което последният подписал
споразумение от 03.04.2015г. По отношение на договора за цесия, същият бил недействителен. В
конкретния договор вземането било определено в приблизителен размер и не било
ясно какво точно включвало, предвид което цесията била нищожна поради липса на
предмет. Не било налице и валидно уведомяване за извършена цесия. ЧСИ не бил
компетентен да уведомява длъжник за извършена цесия на вземането, предвид което
съобщаването не било процесуално допустимо извършено, не било достигнало като
уведомление на цедента до длъжника, поради което и не било породило своето
действие.
В съдебно заседание
ищеца не се явява, представлява се от адв. З., ответницата Д.И.Ж. се
представлява от адв. М. С., а ответника С.Р.Ж. не се явява, не се представлява.
От фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5992/2017г. по описа
на РС Ст. Загора образувано по подадено от заявител Г.Д.П. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, със същото от ответниците се
претендират следните суми 9500лв, 2347,91лв лихва за забава от 22.05.2015г. до
24.10.2017г., неустойка в размер на 5000лв. Издадена е Заповед
4012/07.11.2017г. и изпълнителен лист от
07.11.2017г. срещу ответниците, които да заплатят разделно на кредитора Г.Д.П.
сумата от 9500лв-главница и 5000лв неустойка въз основа на нотариален акт за
ипотека върху недвижим имот №***/***г. на нотариус Д. Недялков. С молба Вх.
№263542/06.10.2020г. се уведомява от страна на Ю.Д.С., че вземането по издадения изпълнителен лист е прехвърлено
от Г.Д.П. на С. по силата на договор за цесия от ***г. Приложени са Уведомления
до С.Р.Ж. и Д.И.Ж. за договора за цесия, които са връчени на 23.09.2020г.
Приложен по делото е нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №***/***г. на нотариус Д. Недялков, видно
от същия е, че Г.Д.П. отпуска на ответниците безлихвен заем в размер на 9500лв,
която те заявили, че са получили изцяло и в брой и се задължават да изплатят на
заемодателя в срок до 21.02.2015г., при неплащане същите дължали неустойка в
размер на 5000лв.
Приложен по делото е Договор за прехвърляне на
вземания от ***г.
Приложено по делото е Споразумение от 03.04.2015г.
между Г.Д.П. и С.Р.Ж., от което е видно, че длъжника Ж. заплатил на кредитора П.
сумата от 10 000лв, а кредитора заявява, че е получил сумата напълно и в брой, страните приемали за
установено по между си, че длъжника е изплатил изцяло и в брой всички свои
задължения към кредитора, които са възникнали и/или са станали дължими и
изискуеми към датата на това споразумение, кредитора нямал претенции към
длъжника за плащане на парични задължения и/или изпълнение на други задължения които
са възникнали или са станали дължими или изискуеми към датата на споразумението.
Приложено по делото в оригинал е обратно писмо от
03.04.2015г., видно от съдържанието на което долуподписания С.Р.Ж. с настоящото
обратно писмо заявява, че споразумението от днешна дата подписано между него
като длъжник и Г.Д.П. като кредитор е симулативно в условия на пълна симулация,
като същото било съставено и подписано между тях с уговорката, че ще го ползва
единствено за пред съпругата му Д.И.Ж. и за всички останали трети лица, същото
споразумение не отговаряло на действителните взаимоотношения между Ж. и
кредитора Г.Д.П.. С подписването на обратното писмо Ж. декларира, че не е
заплатил посочената в споразумението сума в размер на 10 000лв на П.,
както и, че финансовите им отношения не са уредени и, че същото споразумение не
се счита за разписка между тях.
Приложено по делото е НОХД №94/2000г. по описа на ОС
Ст. Загора.
Приложени по делото са в копие Разпределение по ИД №20198680400221/30.01.2020г. и копие от
част от постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2022г.
Видно от заключението по съдебно-почеркова експертиза,
е че ръкописния подпис обект на изследване положен срещу реквизита: „длъжник“
от името на С.Р.Ж. в Обратно писмо от 03.04.2015г. е изпълнен от С.Р.Ж..
От правна страна:
Настоящият правен спор е по реда на чл.422
от ГПК, образуван след развило се заповедно производство и подадени възражения
от ответниците.
Не се спори по делото относно това, че по
силата на нотариален акт от ***г. е била предоставена сума като заем в размер на 9500лв от страна на Г.Д.П. на
ответниците, уговорена е и неустойка при
неиздължаване до 21.02.2015г. в размер на 5000лв. Липсват данни сумата да е
била заплатена според договореното от страна на длъжниците спрямо кредитора.
Действително представено по делото е Споразумение от 03.04.2015г., но видно от
съдържанието на същото от една страна то е със дата следваща уговорената дата
за изпълнение на задължение-21.02.2015г., от друга страна касае и е подписано
само от длъжника Ж.. Освен това и не на последно място по делото е представено
и прието като доказателство Обратно писмо, за което е установено, че е
подписано от ответника Ж., което всъщност дискредитира по-горе описаното
споразумение между последния и П..
Видно от приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания от ***г. е, че по
силата на същия предишния кредитор на ответниците-Г.Д.П. е прехвърлил
вземанията си срещу тях по договор за заем инкорпориран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №150, в полза на настоящия ищец. За случилата се
цесия ответниците са надлежно уведомени, както се установява от Разписки от
23.09.2020г.
От представения по делото документ в копия:
Разпределение по ИД
№20198680400221/30.01.2020г. е видно, че на разпределение подлежала сума от
достигната продажна цена от публична продан на идеални части от описан обект принадлежащи
на ответниците, видно също така взискателя с вписани тежести Г.Д.П. е с вземане
съгл. ИЛ по ч.гр.д.5992/2017г. и определения за купувач Р.П.П.следвало да внесе
в пълен размер предложената от него цена, като от постъпилата сума щяла да бъде
разпределена такава в размер на 15854,11лв за Г.Д.П., но данни за такава
постъпила сума в полза на последния по делото липсват. Що се касае до копие от част
от постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2022г. е видно, че
същото не е представено в цялост.
Въз основа на всичко гореизложено съдът приема, че
договорения заем е факт между страните. Съгласно
чл.121 ЗЗД освен по силата на закона, пасивната солидарност възниква само
когато е договорена. С Разпореждане №14378/07.11.2017г. е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. №5992/2017г. по
описа на РС Ст. Загора, по отношение искането за солидарно осъждане на
длъжниците С.Р.Ж. и Д.И.Ж.. Липсват данни същото да е било обжалвано в указания
срок, предвид което съдът намира, че Разпореждане №14378 е влязло в сила и отговорността
на длъжниците е разделна.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.
Със становище ответника Ж. възразява
срещу уговорената между страните неустойка. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора. Автономията
на волята им да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност на
договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.Както се посочва по-горе, преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай. В
настоящия случай неустойката е уговорена в размер на над 50 % върху цялата
получена сума. При това положение уговорената неустойка надхвърля многократно
очакваните вреди от неизпълнението. Така че договореният размер на неустойката
не е насочен към проявление на нейните функции (обезщетителна и наказателна), а
по-скоро към несправедливо по съдържание съглашение поради обективната
неравностойност на насрещните задължения, която води до облагодетелстване на
един правен субект за сметка на друг.
Предвид на изложеното, съдът приема, че
е договорен неморално висок размер на неустойката по договорения заем, като
това договаряне е в противоречие с добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този размер на
неустойката, е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя. По изложените съображения, съдът намира, че
неустоечната клауза по договорения между страните заем материализиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ***г.,
според която, при неплащане на заема в срок заемополучателите дължат неустойка
5000лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави и като такава, не е
породила действие още към датата на сключване на договора.
С оглед на горното съдът приема, че предявеният установителен иск
за установяване съществуването на вземането за сумата от 5000лв.,
представляваща неустойка по процесния договор за заем, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Не се представиха доказателства, а и няма
такива твърдения, ответниците да са заплатили претендираната с ИМ сума като
главница поради което ответниците дължат нейното връщане, което обуславя
основателността на иска за установяване на дължимост на главницата, който
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На осн. чл.78 ал.1 ГПК на
ищцовата страна се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска, следва
да им бъдат присъдени разноски и по ч.
гр. д. №5992/2017г. по описа на РС Ст. Загора.
Ответницата също претендира
разноски-адв. възнаграждение, такива следва да бъдат присъдени съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ищеца Ю.Д.С. ЕГН: ********** с адрес ***,
че ответниците Д.И.Ж. ЕГН:********** с адрес *** и С.Р.Ж. ЕГН:********** с
адрес ***, разделно му дължат следната сума: 9500лв главница пр произтичаща от
договор за заем от ***г. обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № ***г. на нотариус Денчо Недялков рег. №181 на
Нотариалната камара с район на действие район на РС Ст. Загора, ведно със законна лихва от
25.10.2017г. до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена. заповед №4012 от
07.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело
№5992/2017г. по описа на РС Стара Загора, като отхвърля иска за следната сума: 5000 лв., представляваща
неустойка,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.Ж. ЕГН:********** с адрес *** и С.Р.Ж. ЕГН:**********
с адрес *** да заплатят на Ю.Д.С. ЕГН: **********
с адрес ***. Княз Борис №119ет.2 ап.2, сумата от 1984,60лв държавна такса и адв.
възнаграждение –съразмерно определени разноски по заповедно производство по
ч.гр.д. №5992/2017г. по описа на РС Ст. Загора и 818,97лв съразмерно определени разноски съобразно
уважената част от иска по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ю.Д.С. ЕГН: ********** с адрес ***.
Княз Борис №119ет.2 ап.2, да заплати на Д.И.Ж. ЕГН:********** с адрес ***, сумата от 327,59лв адв. възнаграждение –съразмерно
определено съобразно отхвърлената част от иска по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: