№ 9658
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110177787 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Г. Д., с която срещу "К.Й." ООД е
предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *****/***** г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 3000 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГЛП 39,96% и ГПР 47,94 % . Уговорено е било заемът да се върне
на 17 месечни вноски. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение
задълженията на кредитоплучателя – ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна
книга. В случай че обезпечение не бъде представено, е било уговорено да се дължи
неустойка. Бил е сключен договор за поръчителство с поръчител ФЛ, но въпреки това
кредиторът начислил неустойка, като същата фигурирала в погасителния план към
договора за кредит. Така размерът на дълга нараснал до сумата 6749 лева при срок на
действие от 1 г. и 5 м., от които неустойка в размер на 2771.81 лева. Доколкото
процесната неустойка не е била включена като разход по кредита, съответно не е
участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит е нищожен поради
противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо
освен чистата стойност на получената по кредита сума. Моли за уважаване на иска и
за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявения иск. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, както и да е била начислена неустойка за
неосигуряване на обезпечение по кредита. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че клаузата, с която е
уговорена процесната неустойка, е валидна и отговаря на всички изисквания на
действащото законодателство. Излага подробни съображения относно същността,
1
функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер
на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни между страните с доклада по делото, приет без възражения от
страните, са отделени обстоятелствата, че във връзка с процесния договор за кредит
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, която последният се е
задължил да му върне в 17-месечен срок, както и че е била начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните
вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора
ГПР.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит №
*****/***** г. Съгласно клаузата на чл. 8 се предвижда, че ако заемателят не
представи договореното съгласно клаузата на чл. 6 от договора обезпечение в
тридневен срок, или представеното обезпечение не отговаря не предвидените
изисквания, се дължи неустойка в размер на 2771,81 лева, платима разсрочено
съгласно погасителния план към договора.
По делото е приет също договор за поръчителство от ***** г. по силата на който
трето а спора физическо лице е поело пред кредитора задължение да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
Установява се от представените от страна на ответника с отговора на исковата
молба доказателства, че договор за поръчителство кредиторът е сключил с общо две
физически лица, които са поели солидарно задължение да отговарят за изпълнението
на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит. Въпреки това с декларация
от ***** г. ищецът е декларирал пред кредитора, че му е известно обстоятелството, че
осигурените от него поръчители не отговаряли на изискванията по договора и ОУ, с
оглед което и ако не било представено обезпечение, което да удовлетворява тези
изисквания, ще бъде начислена неустойката съгласно чл. 8 от договора.
Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се
установява, че сумата по кредита е дължима на 17 погасителни месечни вноски с
падеж 28-о число при размер на погасителната вноска 397 лева с включена неустойка
по чл. 8 от договора.
Съгласно посоченото в договора ГПР възлиза на 47,94 %.
Както се посочи и по-горе между страните не е спорно, че процесната
неустойка е била начислена във връзка с непредставянето на обезпечение от страна на
ищеца като потребител по договора за кредит, както и че същата не е включена като
компонент, формиращ посочения в договора ГПР. Чрез използване на общодостъпен
кредитен калкулатор съдът установява, че ако същата бъде включена, то в този случай
ГПР би възлизал на сумата 249,18 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
2
а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Относно клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при
неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя, съдът намира
следното:
Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на
неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява договорка за заплащане
на скрито възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение
по избор на заемателя съдът намира, че създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението на задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
с възможност да осигури изискуемите по силата на договора обезпечения, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 3000 лева, който
следва да върне в 17-месечен срок. С други думи, поставяйки изначално изисквания,
за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът несъмнено е целял да
се обогати. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че на кредитора са
представени двама поръчители, с които последният е сключил договори за
поръчителство, макар да не са отговаряли на изискванията съгласно ОУ и договора, но
въпреки това е била начислена процесната неустойка.
Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди
сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя,
като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на
парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие със закона. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за
неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и чрез него
потребителят е задължен да заплати необосновано висок размер поради
неизпълнението на едно неизпълнимо на практика задължение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
3
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде
включено, то несъмнено процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа
реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на
разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен
реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо
към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск
е основателен на главното заявено от ищеца основание, а именно нищожност поради
противоречие с императивни норми на ЗПК и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Сторените разноски са в размер на сумата 269,96 лева – заплатена държавна
такса и сумата 660 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Следва
да се присъди сумата от общо 929,96 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес: ***** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на
договор за паричен заем № *****/***** г., сключен между страните, поради
противоречие на същия с императивни норми на закона.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес: ***** да заплати на
4
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****
сумата 929,96 лева, представляваща разноски в производството.
Присъдените с решението в полза на ищеца разноски мога да бъдат заплатени
по следната банкова сметка: *****.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5