Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 03. 05. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет
и втори април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното от
съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4398 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба
от Т.П. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, против Л.З.С.,
ЕГН **********,с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 618, 61 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
1752 / 2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се,
че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта
писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден
на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
адв. А. – ПлАК, в който се оспорва
исковата претенция.
ИЩЕЦЪТ Т.П. ЕАД –
редовно призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Л.З.С., не
се явява, представлява от особен
представител адв. С.А. ***.
ТРЕТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ***- редовно призован, не се явява представител.
ВЕЩО
ЛИЦЕ П.Х.В. – явява се лично.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице
е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 1752 /
2018 г. по описа на ПлРС – изискано и
приложено към делото. От Препис - извлечение от Сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия,
представена от счетоводството на Т.П. ЕАД, ***, неплатеното
задължение на абонатния номер с потребител Л.З.С. е в размер на 618, 61 лв.
Съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в гр. Плевен /Д.В. бр. 239
от 13.12.2007 г/, месечните дължими вноски за ТЕ
се заплащат в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, /чл. 31, ал. 1/, месечните дължими суми за услугата дялово разпределение на ТЕ се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са начислени, /чл. 33, ал.1/
Безспорно е поделото, че съдът е разпоредил Л.З.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата 579, 12 лв, представляваща главница за
периода от 01. 07. 2016 г. до 31. 01. 2018 г, сумата 39, 49 лв, представляваща
лихва за забава за периода от 02. 09. 2016 г. до 02. 03. 2018 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 75 лв.
разноски по делото, от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 31.01.2018
г.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен
едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението
на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно
доказване на твърдяните от него факти. Ответникът следва да докаже плащанe или други
правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото
задължение, което не е направил. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата
от общо 618, 61 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати деловодните разноски, съобразно представения
списък по реда на чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на Л.З.С., ЕГН **********,***, че
дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 579, 12 лв, представляваща главница
за периода от 01.07.2016 г. до 31.01.2018 г, сумата 39, 49 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.09.2016 г. до 02.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 75, лв. разноски по делото, от които 25 лв. внесена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за която е издадена Заповед № 1127 / 13. 03. 2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1752 / 2018 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Л.З.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от общо 675 лв, представляваща направените
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: