№
56 от 04.03.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 367 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
„******” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С. Р.– управител, чрез процесуалния представител по
пълномощие адвокат Л.В.,***, срещу Решение № 370/08.11.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело №979/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
30-0000318/24.06.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация”
– Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” (от 01.02.2020 г. – областен отдел в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”) при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация”
към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„******” ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебно заседание
по делото. В представените писмени бележки адвокат В. поддържа жалбата.
Ответният областен отдел не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.
1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000318/24.06.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на
„******” ЕООД, с ЕИК *********, на
основание чл. 93г, ал. 2, пр.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал.
1, т. 1 от Наредба № H-3
от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета (Наредба № H-3/07.04.2009
г.), а именно – за това, че като превозвач,
притежващ лиценз на Общността № 18914/02.03.2018 г. за
международен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, за периода от 02.06.2018 г. до 02.06.2019 г. не извлича данните
от паметта на дигиталния тахограф „Siemens 1381.2” с фабричен № 0012А381, монтиран в седлови влекач марка „Мерцедес” от
кат. № 3, с рег. № ******, най-малко един път на 90 дни. Нарушението
е установено при извършена на 04.06.2019
г. комплексна проверка на дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол рег. №
30-19-17-523/04.06.2019 г. За установеното нарушение срещу дружеството е
съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 263984/04.06.2019
г., като същото е квалифицирано в акта по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3/07.04.2009
г. Въз основа на съставения акт е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта. В производството пред районния съд са
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си
потвърждават констатациите в същия относно
обстоятелствата на релевираното нарушение. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание
настоящият касационен състав намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон –
правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и
НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Видно от доказателствата по
административната преписка, нарушението е открито при извършване на комплексна
проверка на 04.06.2019 г., резултатите от която са обективирани в Констативен
протокол рег. № 30-19-17-523/04.06.2019 г. Процесният АУАН е съставен на датата
на извършване на проверката – 04.06.2019 г., поради което изискването на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН не е
нарушено.
Касационната
инстанция споделя извода на районния съд относно безспорната установеност на
приписаното на превозвача неизпълнение. Съгласно приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл.
93г, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП превозвач, който не осигури
извличането на всички данни от тахографа, се налага имуществена санкция 3000,00
лева. В чл.
38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3/07.04.2009
г. е регламентирано задължението на превозвачите да извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни. Именно това свое
задължение не е изпълнило санкционираното дружество – факт, който се установява
с категоричност от наличните писмени и гласни доказателства. Правилно районният
съд е приел, че дружеството е нарушило нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Наредба № H-3/07.04.2009 г., във връзка с което законосъобразно е ангажирана
отговорността му по чл.
93г, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП. Наложената имуществена санкция
е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма. Неоснователно е възражението на
дружеството за приложимост в случая на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
По
изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/08.11.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.