РЕШЕНИЕ № 32

 

гр. Кнежа, 26.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 741 по описа на съда за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 49, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Семейния кодекс.

В исковата си молба против ответника Д.П.Н. ищцата Х.А.Н. твърди, че двамата са съпрузи, като са сключили граждански брак на 13.08.1972 год. в гр. Кнежа, първи по ред, от който брак нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди, че през последните години отношенията помежду им се влошили, не живеят заедно и са фактически разделени от около 4 (четири) години. Посочва се, че имат придобито по време на брака недвижимо имущество. Излагат се твърдения, че е невъзможно помирение между съпрузите и е налице сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака. В заключение, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на молбата, с който ответникът, чрез пълномощника – адв. П.С. ***, изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск.

Страните – редовно призовани, в съдебното заседание се явяват лично. Ищцата и с пълномощника – адв. Г.Х. от  Врачанска АК, с представено по делото пълномощно, а ответникът с адв. П. С.. Поддържат иска за развод. Представят споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК. Молят споразумението да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен с развод.     

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК.

Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд – Кнежа по общите и специалните правила за подсъдност.

Искът е допустим – страните са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че страните са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/, издадено на 03.09.2019 год. от Община Кнежа. От същото е видно, че с Акт № 0065 от дата 13.08.1972 год. Д.П.Н. и Х.А. Накова са сключили граждански брак в гр. Кнежа.

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

При така установеното съдът прие, че сключеният между страните граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от страните споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал.1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода.

Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено. Със споразумението е уреден и въпроса относно разноските.  

При този изход на процеса и на основание чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК съдебно-деловодните разноски следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени до момента.

Видно от приложената към делото разписка за плащане към бюджета, на 15.11.2019 год. при завеждане на исковата молба ищцата е внесла по сметка на съда сумата от 25.00 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, които страните следва да бъдат осъдени да заплатят поравно.

 

При горните доводи и съображения,  Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК сключеният с АКТ № 0065 от дата 13.08.1972 год. на Община Кнежа граждански брак между Д.П.Н. с ЕГН ********** и Х.А.Н. с ЕГН **********, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х.А.Н. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ***, споразумение по чл. 51 във вр. с чл. 49, ал.4 от СК, с което страните се споразумяват за следното:

1.  От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.

2.  Съпрузите са в трудоспособна възраст, поради което нямат претенции за издръжка помежду си.

3.  Недвижимото и движимо имущество, придобито през време на брака, ще бъде разделено след развода по съдебен ред или пред нотариус.

4.  След развода Х.А.Н. с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име – Н..

5.  Окончателната държавна такса ще бъде заплатена от страните поравно.

 

Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени до момента.

 

Осъжда на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Х.А.Н., ЕГН **********,***,  да заплати по приходната сметка на РС – гр. Кнежа окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. (двадесет лева и 0 ст.), както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Осъжда на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д.П.Н., ЕГН **********,***, да заплати по приходната сметка на РС – гр. Кнежа окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. (двадесет лева и 0 ст.), както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: