Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Плевен, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура–Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1337
по описа на Административен съд-Плевен за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
въз основа на искова молба от А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
адв.Л.П. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София
1000, ул. ***, предявен на основание чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 400 лева,
представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди,
заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно
постановление №35-0000202/2.08.2019 год.
на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на А. е била
наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1,
предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от
Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба. Твърди, че е
останал недоволен от издаденото НП, поради което е упълномощил адвокат във
връзка с обжалване на НП, защото няма правни познания, и на същия е заплатил в
брой сумата от 400 лева за процесуално представителство и защита в съдебното
производство, видно от пълномощно №**********/1.10.2019 год. Въз основа на
подадената от упълномощения адвокат жалба против НП, в РС-Плевен е било образувано анд №1749/2019
год., с постановеното решение по което оспореното НП е отменено като
незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 21.11.2019 год. Позовава
се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати
причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно
постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“-гр.Плевен в
размер на 400 лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.
В съдебно заседание ищецът не явява и не се представлява
и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по делото - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ София, е депозирала по делото отговор на л.14-15, в
който сочи, че в мотивите на ТР №1/2017 год. на ВАС по т.д. №2/2016 год. е посочено,
че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не трябва да се
превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от ЗА-да е обоснован и справедлив, т.е. да е в разумен и обичаен
размер, съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причинените й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството
Сочи, че ако в кориците на делото има приложено адвокатско пълномощно ,
в което е вписана платена сума в размер на 400 лева, не възразява да бъдат
изплатени на ищеца, предвид, че това е минималният размер по Наредбата за
адвокатските възнаграждения. Алтернативно моли, ако по делото не е приложен
договор за правна защита и съдействие, исковата молба да бъде отхвърлена.
Претендира, ако в настоящото производство разноските за адвокатско
възнаграждение надвишават минимално определения размер, да бъдат счетени за
прекомерни и намалени до минимално определения размер. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна
и доказана и моли съда да бъде уважена.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019
год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на А.А.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, е била наложена глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с
Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата
Наредба за това, че на 9.07.2019 год около 13:40 часа в гр.Плевен, ул „Гривишко
шосе“ в пункт за ПТП В.Д.В.-Плевен ЕООД, притежаващ Разрешение №455 при
извършване на проверка във връзка с
извършвани съмнителни прегледи на МПС, отразени в НС Прегледи на ИААА е
установено, че А. в качеството си на председател на Комисия за извършване а
периодични технически прегледи е извършил следното нарушение: На 3.01.2019 год.
след започване на технически преглед на товарен автомобил от категория N1 с рег.№ *** марка Мерцедес Спринтер получава резултат
„Има задължения за МДТ“ от автоматичната проверка в информационната система по
чл.11, ал.3 от Наредба Н-32/2011 год. за наличието на платен данък върху превозните
средства и не е прекратил започнатия преглед.
Към датата на проверката 9.07.2019 год. след справка с системата за
платен данък на ИААА е установено, че за
автомобила с рег.№ *** има неплатен
данък съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ. Заключението на Комисията е : „Допуска се
МПС да се движи“ и издава Протокол №18232213. Против горното НП А. ***,
където е образувано анд №1749/2019 год., който се е произнесъл с решение №738/4.11.2019.,
с което е отменено Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен. По делото е
проведено едно редовно съдебно заседание-
на 3.10.2019 год., на което А. не се е явил лично, а е бил представляван от
адв. Л.П.. За осъществяване на процесуално представителство от адв.П. пред РС
на л.24 е било представено адвокатско
пълномощно за защита и процесуално представителство по анд №1749/2019 год. на
РС-Плевен. Видно от приложеното на л.24 от делото на РС адвокатско пълномощно,
между страните е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че
е платено изцяло в брой. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила
на 21.11.2019 год., видно от отбелязването върху същото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
извежда следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на изцяло отменено наказателно
постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 1749 по описа на РС – Плевен за 2019 год. разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая
ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете
хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен , поради
следните съображения:
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е
допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт,
то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните
постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното анд
№1749/2019 год.на РС-Плевен , че с влязло в сила на 21.11.2019 год. решение на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно
постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“-гр.Плевен, с което на на А.А.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, е била наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а,
ал.7, т.1, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1,
б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с Приложение 5, част
II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба. Следователно,
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая към датата на провеждане на съдебното
заседание пред РС-Плевен-3.10.2019 год. и към датата на постановяване на
оспореното решение-4.11.2019 год. не е бил налице специален закон, който да дава
възможност за овъзмездяване на разноски за осъществена адвокатска защита в
рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК е бил предвиден ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая НП,
бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е било постановено
и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Едва понастоящем, с приемането на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) беше предвидено, че в съдебните производства по
обжалване на НП пред РС страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата обаче е влязла в сила след влизане в сила на решението по анд №1749/2019
год., поради коеето към датата на провеждане на съдебното заседание по делото
пред РС страните не са могли да претендират разноски, тъй като присъждането на
такива не се е предвиждало в действащото законодателство и за жалбоподателя не е
съществувал друг правен способ да
претендира същите, освен понастоящем по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са налице, за
да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред,
е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 1749/2019. по описа на РС - Плевен е
представено Пълномощно, приложено на л.24 от делото на РС, като видно от същото договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за производството пред РС е
заплатено изцяло в брой на упълномощения адвокат. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012
г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова
отбелязване в адвокатското пълномощно е
направено, а самото пълномощно и договорът за правна защита и съдействие са
приложени по анд №1749/2019 год., поради което съдът приема, че сумата от 400 лева за прооцесуално представителство в
производството пред РС-Плевен по анд №1749/2019 год. е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият
състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за
производството пред РС-Плевен е изцяло
основателна до пълния претендиран размер от 400 (четиристотин) лева. Делото в РС, по повод на което е било извършено упълномощаването не се
отличават с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно
съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство,
съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 400 лева за представителството
пред РС, който е малко над минимално предвидения такъв в чл.18, ал.2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в случая минималният размер е 335 лева), но
предвид, че ответникът в писменото си становище на л.14-15 е заявил изрично, че
не
възразява на ищеца да се присъди
обезщетение в размер на 400 лева , то на ищеца следва да се присъди обезщетение
в пълния претендиран размер от 400 лева.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от Началник ОО“АА“ Плевен и отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по
образуваното във връзка с обжалването на НП анд 1749/2019 год. по описа на
РС-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Сумата в размер на 400 лева , платена за адвокатско
възнаграждение по анд №1749/2019 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, начиная от
датата на подаване на исковата молба в съда-4.12.2019 год., от която начална
дата е претендирана, до окончателното й изплащане.
Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация, гр.София в качеството й на юридическо лице, издало
незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от
Устройствен правилник на ИААА и чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози.
Следователно, и при наличие на всички елементи,
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №1749/2019 год. по описа на РС-Плевен,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В настоящото производство се претендира и заплащане на
разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на
делото и 350 лева, възнаграждение за един адвокат. Разходът от 10 лева ,
представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно
нареждане на л.5 от делото и следва да
бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възнаграждението за
един адвокат в размер на 350 лева е своевременно поискано-още с исковата молба,
договорено и реално заплатено , видно от приложеното на л.4 от делото адвокатско пълномощно.
Претендираното възнаграждение за един адвокат от 350 лева е над установеното от чл.9 от Наредбата минимално предвидено такова, и тъй като в настоящото
производство упълномощеният адвокат е изготвил единствено исковата молба, не
е осъществил процесуално
представителство на ищеца, а ответникът своевременно-в отговора на исковата
молба е възразил за прекомерност на договореното в настоящото производство
адвокатско възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото
производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300
лева, на основание чл.9 от Наредба №1/2004 год. За разликата над присъдения до
пълния прететндиран размер искането за разноски следва да бъде отхвърлено
Предвид
горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул ***да
заплати на А.А.А. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 400 (четиристотин )
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1749 по описа на Районен
съд – Плевен за 2019 год., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение от 400 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба-4.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София 1000, ул ***да заплати на А.А.А.
с ЕГН ********** с адрес *** разноски по
делото в размер на 10 (десет) лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София 1000, ул ***да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото в размер на 300 (триста ) лева, представляващи платено възнаграждение
за един адвокат за настоящото производство, като за разликата над присъдения
размер от 300 лева до пълния претендиран от ищеца размер от 350 лева ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство като неоснователно.
Решението може да се обжалва от страните в 14 -
дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.