№ 24095
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110123063 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 23063/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „.........“ АД срещу Столична община, като се твърди,
че на 06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8-ми декември“ било настъпило ПТП, като лек
автомобил „Ауди А8“ рег. № ......., при ляв завой бил попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка. Поддържа, че органите на МВР не били намерили нарушения на
ЗДвП, като било установено, че по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че
към момента на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ...., с период на застрахователно покритие от
08.07.2016 г. до 07.07.2017 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ....... – по която било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на 02.05.2017 г. с
платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 10,00
лева. Излага съображения, че ответникът имал за задължение да поддържа пътя където било
настъпило ПТП-то. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетението е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
дължимото застрахователно обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума,
поради което бил изпаднал в забава и дължал сумата от 123,61 лева – мораторна лихва за
периода от 02.04.2019 г. до 02.04.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства, както и за допускане събиранието гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване, както и за
1
допускане изслушването на заключението на САТЕ по въпроси поставени в исковата молба.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че механизма на ПТП-то твърдян в исковата молба
не бил изяснен изцяло и не се доказвал. Сочи, че не било установено да са спазени
правилата на ЗДвП, съответно деянието на водача не можело да се трети като невиновно,
съответно същото било и противоправно. Навежда доводи, че констатациите на на
служителите на СДВР не можело да се ползват, тъй като същите отразявали данни от водача,
като протоколът и не отговаря на нормативните изисквания. Излага съображения, че
застрахователят не бил отчел при определяне на застрахователното обезщетение
овехтяването на автомобила, поради което счита, че размера на обезщетението е в друг
размер. Твърди, че не са налице елементите от фактически състав, които обуславят
претенцията на ищеца. Поддържа, че претенцията следало да бъде предявена срещу друго
лице, което поддържало пътя. Прави искане за привличане на трето лице-помагач, както и
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Направено е
искане за отвод на в. л. Й.Й. с довод, че не бил безпристрастен и обективен. Иска
отхвърляне на претенцията, като претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е направено искане за привличане на трето
лице-помагач „ГБС-..........“ АД, като е предявен обратен иск. Поддържа, че страните се
намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно
задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП –
въз основа на Договор № ........... г. Твърди, че съобразно уговореното в договора, ако било
причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на неизпълнение или некачествено
изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за
причинените вреди. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства. Иска ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата
от 529,24 лева в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати същата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск,
като се твърди, че претенцията е неоснователна. Поддържа, че страните се намирали в
договорни отношения, като било уговорено извършването на ремонт и поддръжка на
булеварди и улици на територията на Столична община, като една от улиците била и
мястото където било настъпило ПТП-то. Навежда доводи, че е изправна страна по договора,
което аргументира подробно. Излага съображения, че са спазензи нормативните изисквания
за извършването на ремонтни дейности и такива по поддръжка, като обосновава дали е било
необходимо да се потавят пътни знаци, като такова задължение нямало и вменено по силата
на договора между страните, поради което се намирали в обективна невъзможност да
установят, че процесната дупка е била сигнализирана. Твърди, че при неизпълнение имало
органи, които можели да констатират същото и да съставят съответните писмени
доказателствени средства, но протокола за ПТП не бил сред тях, като сочи, че причина за
ПТП-то било поведението на самия водач. Поддържа, че ищецът по обратния иск не бил
изправна страна, тъй като условията по договора, последният имал възможност и следвало
да ораганизира контрола върху извършваните СМР, вкл. и с оглед възможността да се
обезпечат надлежни доказателства, ако се твърди, че изпълнителят не бил изпълнил
задълженията си по договора. Прави извод за недоказаност на материалните предпоставки
на претенцията и липсва на причинно-следствена връзка. Иска отхвърляне на предявените
иск.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
I. По отношение на предявения главен иск:
2
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно
обезщетение, както и възражението си за съпричиняване.
II. По отношение на обратния иск.
Съдът счита, че с оглед правилото на чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е направил
своевременно искане за конституиране на трето лице-помагач, като е налице и основната
предпоставка за това – обоснован е правния интерес, доколкото се твърди наличието на
договорни отношения въз основа на които третото лице отговарят спрямо ответника (ищеца
по обратния иск). Следователно, искането трябва да бъде уважено, като предвид
разпоредбата на чл. 219, ал. 3 ГПК са налице и предпоставките за приемане за съвместно
разглеждане на предявените обратни искове.
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно съединени осъдителни
(обратни) искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
3
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно първата, третата
и четвъртата материална предпоставка, а ответникът следва да установи, че е изпълнил
задълженията си по сключения между страните договор, да обори презумпцията за вина,
като проведе обратно доказване, което по правило е пълно и главно или да докаже, че е
заплатил претендираното от ищеца обезщетение.
III. По отношение на доказателствата:
Настоящият съдебен състав намира, че между страните не се спори, поради което и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) че на
06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8-ми декември“ било настъпило ПТП, като лек автомобил
„Ауди А8“ рег. № ......., при ляв завой бил попаднал в дупка в следствие на което по
автомобила били нанесени вреди; 2) че към момента на ПТП-то за автомобила била
сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ...., с
период на застрахователно покритие от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.; 3) че във връзка с
ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ....... – по която
било изплатено застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на
02.05.2017 г. с платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в
размер на 10,00 лева; 4) че ищецът е поканил ответника да заплати дължимото
застрахователно обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума; 5) че между
ищеца по обратния иск и ответника по обратния иск е налице валидно сключен договор за
ремонт и поддръжка на процесния участък, където е настъпило ПТП-то.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и исковата молба по насрещния иск писмени доказателства, тъй като са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото
искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на
ПТП-то и неговия механизъм. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в
обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и необходимо.
Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите
поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и
относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за
изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.
По отношение искането на ответника за отвод на вещо лице ...., съдът намира, че
следва да се произнесе в откритото съдебно заседание с оглед заключението на вещото лице,
доколкото отводът е бланкетен и не сочи абсолютно никакви факти по отношение
пристрастност или субективизъм в заключенията на експерта.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.10.2022 г. от 11,00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, както и отговора на исковата молба по
обратния иск на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
4
съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ изпрати препис от уточнителната молба с вх. № 191113/14.09.2022 г. на
ответника по обратния иск за становище в срок до откритото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
КОНСТИТУИРА на основание чл. 220 ГПК, във вр. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето
лице-помагач „ГБС-..........“АД на страна на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
ПРИЕМА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК за съвместно разглеждане предявените
обрани искове от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу „ГБС-..........“АД.
ОБЯВЯВЯ ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните,
че: 1) на 06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8-ми декември“ било настъпило ПТП, като лек
автомобил „Ауди А8“ рег. № ......., при ляв завой бил попаднал в дупка в следствие на което
по автомобила били нанесени вреди; 2) към момента на ПТП-то за автомобила била
сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ...., с
период на застрахователно покритие от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.; 3) във връзка с ПТП-то
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ....... – по която било
изплатено застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на
02.05.2017 г. с платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в
размер на 10,00 лева; 4) ищецът е поканил ответника да заплати дължимото застрахователно
обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума; 5) между ищеца по обратния
иск и ответника по обратния иск е налице валидно сключен договор за ремонт и поддръжка
на процесния участък, където е настъпило ПТП-то.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба,
отговора на исковата молба, исковата молба по обратните искове писмени доказателствени
средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на страната на ищеца, при режим на призоваване за обстоятелства свързани с
обсотятелства за настъпването на ПТП-то и механизма на ПТП-то, а именно: Б.Г. с адрес: гр.
София, ул. „........ **********, при депозит в размер на 30,00 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.
ДА СЕ изготвя справки НБД „Население“, НАП и мобилни оператори, като
свидетелят се призове и от адресите по справките и чрез работодателя, както и на посочения
по делото телефон.
ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца
в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер от 250,00 лева,
вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й. който да бъде уведомен да работи по поставените
задачи.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6