М О Т И В И към присъда, постановена по н.о.х.д. №225/2018г. по описа на РС
гр. Левски
Срещу подсъдимата М.З.П. е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 24.01.2017 г. в с.Обнова, община Левски,
област Плевен, в частен дом, находящ се на ул.„Вит” №3, в съучастие като
съизвършител с В.Д.П. държала и продавала акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни
напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно
съдържание, превишаващо 15 % vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя
бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с
размер на невнесен акциз 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен
бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1,
във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните
складове, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка
с чл. 20 ал.2 от НК.
Срещу
подсъдимия В.Д.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 24.01.2017
г. в с.Обнова, община Левски, област Плевен, в частен дом, находящ се на
ул.„Вит” №3, в съучастие като съизвършител с М.З.П. държал и продавал акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни
напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно
съдържание, превишаващо 15 % vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя
бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с
размер на невнесен акциз 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен
бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1,
във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните
складове, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка с
чл. 20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу двамата
подсъдими и моли съда да постанови присъда, с която да ги признае за виновни и
да им наложи съответно наказание.
Защитникът на подсъдимата
М.З.П. изразява становище, че същата не е виновна по повдигнатото и предявено
обвинение и прави искане П. да бъде оправдана.
Защитникът на
подсъдимия В.Д.П. изразява становище, че същия не е виновен по повдигнатото и
предявено обвинение и прави искане П. да бъде оправдан.
Подсъдимите не се признават за виновни и молят съда да ги оправдае.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Подсъдимата П. заедно със съпруга си притежавали имот в с.
О., в който имот живеела св. Н.Ц.П., като двамата подсъдими живеели в гр. П.
През месец януари 2017г. до знанието на В.С.Д. стигнало
наличие на обява в интернет за продажба на ракия. В обявата било посочено
местоположение на продавача – с. О., име на продавача **** и телефон за връзка *********,
както и подробности относно ракията, като било отбелязано, че ракията е
произведена 2012 г.
и била различни видове.
След извършен съответен доклад пред ръководството на
митническия отдел, било взето решение за извършване на проверка по случая. За
целта св. А. на 23.01.2017 г. позвънила на телефона за контакти в обявата и се
представила за купувач. При проведения разговор с лице от мъжки пол, била
постигната уговорка да й бъдат продадени 30 литра ракия на цена от
по 6 лв. за литър, като следвало да се чуят на следващия ден, за да се
доуточнят. На следващия ден при позвъняванията на А. никой не отговорил на
телефона. В резултат било взето решение
митническите органи да отидат на място и да извършат проверка. Св. Л.А.,
съвместно с колегите си св. Н. и Т. посетили полицейското управление на МВР Л.,
установили адреса на продавача /такъв не бил посочен в обявата/ и със служители
от РУ на МВР Л. посетили имота, находящ се в ***************. Там на място в
имота била св. Н.П., която потвърдила, че живее в имота, че имотът се посещава
и от нейната снаха – подсъдимата М.П. и от сина на последната /внук на свидетелката/ - подсъдимия В.П..
Свидетелката
заявява в показанията си, че полицаите искали да проверят ракията, при което П.
заявила, че не притежава нищо и ще им покаже, след като дойдат „младите”.
Свидетелката
разяснява, че ракията, която притежават е не само от с. О., а и си я носят от …..,
С., където са живели преди преместването в с. О. Свидетелката заявява,че не е
присъствала на проверката, нито са й давали да подписва нищо.
От избеното
помещение, в което митническите служители установили наличието на около 23 бр. туби
от по 10 л.
и 11 л. и 14 броя по-малки бутилки от 2,5 л. и 1 л. След пристигане на група
от РУ на МВР Л. било извършено претърсване и изземване, за което бил съставен
протокол /приложен на л. 23-26 от досъдебното производство/. Намерените при
претърсването туби и бутилки, съдържали течност с вид и мирис на алкохол,
същите били запечатани със стикери и били иззети като веществени доказателства.
От приложения към досъдебното производство протокол за оглед на веществени доказателства
се установява, че същите са: 14 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с
мирис на алкохол с вместимост 11
литра; 8 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с
мирис на алкохол с вместимост 10
литра, 1 пластмасова туба, съдържаща прозрачна течност с
мирис на алкохол с вместимост 8
литра; 3 пластмасови туби, съдържащи прозрачна течност с
мирис на алкохол с вместимост 2,5
литра; 1
пластмасова туба, съдържаща прозрачна течност с мирис на алкохол с
вместимост 3 литра;
10 стъклени бутилки, съдържащи прозрачна течност с мирис на алкохол с
вместимост 1 литър.
От иззетите веществени доказателства от произволно избрани от поемните лица
пластмасови туби били взети представителни проби с номера от 1 до 8, които били
предадени за експертиза.
От заключението по назначената в хода на досъдебното
производство съдебна физико-химична експертиза се установява, че изследваните
представителни проби представляват дестилатни алкохолни продукти – други
спиртни напитки, с действително алкохолно съдържание над 1,2% vol.
Действителното алкохолно съдържание по обем при 20 градуса по Целзий е
различно, като за всяка една от пробите е отразено, а именно – проба 1 /взета
от обект 5/ е с 53,8 действително алкохолно съдържание, на проба 2 /взета от
обект 11/ - 53,4, на проба 3 /взета от обект 16/ - 51,7, на проба 4 /взета от
обект 20/ - 41,2. При извършената химична идентификация и определеният състав
на летливите компоненти на изпитните проби, е установено, че представените за
изследване обекти се съдържа основно етилов алкохол, както и примеси от
характерни за дестилатните алкохолни продукти – висши алкохоли, етери и метилов
алкохол в допустими количества. Установено е, че анализираните продукти не
съдържат денатуриращи и опасни за здравето вещества и са годни за консумация.
Заключението на вещото лице се поддържа и в съдебно заседание. Същото е прието
от съда и не е оспорено от страните по делото.
От
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна експертиза, която следва
да се произнесе каква е цената на 30
л. плодова ракия и нейният акциз, произведена през
2012г., към дата 24.01.2017г.
Установява
се от заключението, че цената на плодовата ракия към 24.01.2017г. е 187.50 лв.,
а стойността на акциза към същата дата на ракия с произход „специализиран малък
обект за дестилиране” – 79,20 лв.; за ракия с произход от Неспециализиран малък
обект за дестилиране” – 158.40 лв.
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза се установява какво е количеството ракия,
преизчислено съобразно действителното алкохолно съдържание на иззетата течност,
а именно – 236 литра
ракия. Установява се също така, че пазарната стойност на 236 литра ракия е 1475
лв., а стойността на акциза за 236 литра ракия е 1245,31 лв. И това заключение
е поддържано в съдебно заседание и е прието от съда, без да е оспорено от
страните по делото.
В качеството на свидетели показания дават и с. П.П. и А.П.
участвали в наказателното производство
като поемни лица.
В
показанията си свидетелят П. разяснява, че когато е пристигнал, полицаите са
били в мазата и са замервали ракията и тъй като е било студено, свидетелят
често е излизал. Накрая му предоставили протокола, за да го подпише.
Свидетелката
А.П. след пристигането си се видяла отвън със св. П.. Според показанията й тя е
слизала в мазата, нито не се е задържала, тъй като е било студено. Когато й бил
предоставен за подпис протокола, свидетелката заявила, че не е съгласна, ако я
пишат за свидетел, на което служителката на митницата й обещала, че няма да се
стигне до там.
На
двамата свидетели не са били разяснени правата и задълженията на поемни лица.
По
отношение на репликата на представителя на РП – Л. във връзка с оспорване на
процесуално – следственото действие претърсване и изземване от защитниците на
подсъдимите, че поемните лица са поканени
от двамата подсъдими, следва да се отбележи, че не е спазена разпоредбата на
чл. 137, ал.2 от НПК, според която поемните лица се избират от органа,
извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго
процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.
Свидетелката
А. *** заявява в показанията си, че позвънила на телефона, посочен за контакт
на публикуваната обява за продажба на ракия. На следващия ден никой не
отговорил и сформирали екип и съвместно с полицаи от РУ – Л. сформирали екип, установили
адреса и извършили проверка.
Показанията на свидетелката са прочетени на осн. чл. 281,
ал.1т.2 от НПК, тъй като свидетелката заяви, че не си спомня.
Свидетелят В. твърди в показанията си, че са разяснени
правата на възрастната жена (св. П.).
Свидетелят
Д. заявява, че преди да дойде разследващ полицай са влизали в мазата, като били
поканени доброволно от жената да влязат. Сочи, че през по – голямата част от времето поемните лица
са били там и лично свидетелят не ги е виждал да напускат мястото.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните
по делото свидетели, изслушаните вещи лица по изготвените експертизи, от
приложените към досъдебното производство – разпечатка на обява за продажба на
домашна ракия, протокол за претърсване и изземване от 24.01.2017 г. с приложен
към него снимков материал – л. 23 - 36 от досъдебното производство, одобрен с
разпореждане на съдия от РС Левски на 25.01.2017 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 21.02.2017 г.
С обвинителния акт РП е повдигнала обвинение на подсъдимите
по чл. 234 ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК за това, че в съучастие
като съизвършители държали и продавали акцизни стоки общо 236 литра алкохолни
напитки, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна
стойност в размер на 1475 лева, с размер на невнесен акциз 1245,31 лв. –
всичките без поставен български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2 т.1 във връзка с
чл. 9 т.1 във връзка с чл. 64 ал.1 и чл. 100 ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, като случаят не е маловажен.
Обект на престъплението по чл.
234, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране
на финансовата и кредитната система. Това следва от систематичното място на
правната норма в глава VІ от НК – Престъпления против стопанството, раздел ІІ –
Престъпления в отделни стопански отрасли. С това деяние се увреждат
обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и
събирането на определен налог от акцизни стоки, изброени в чл. 1 от Закона за
акцизни е и данъчните складове. Съгласно чл. 2 от ЗАДС, тези стоки подлежат на
облагане с акциз (налог), внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях
бандерол – държавна ценна книга, която се закупува от Министерство на финансите.
Заплащането на съответния акциз се установява именно чрез
поставения върху изделието бандерол, което означава, че дължимата парична стока
е постъпила в държавата. За охраняването на държавния интерес, свързан с
постъпването на приходи от акциза, законодателят е криминализирал освен
продажбата и самото държане на акцизни стоки. В този смисъл с криминализирането
на деянието по чл. 234 НК държавата своето право да събере определен
/еднократен, косвен и специфичен/ данък – акциз, което се удостоверява чрез
залепения върху съответната стока бандерол. Последният се изисква съгласно чл.
64 от Закона за акцизите и данъчните складове, предвиждащ задължение за
производителите на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание, надвишаващо 15% vol да поставят бандерол върху потребителската му
опаковка, когато е предназначен за реализация на вътрешния пазар.
В случая обвинението по чл. 234, ал. 1 от НК срещу двамата
подсъдими е несъставомерно и недоказано. За да е осъществен състава на
престъплението, за което са обвинени подсъдимите, следва да е налице един от
основните елементи – бандеролът на акцизните стоки. Задължението за поставяне
на бандерол е уредено в чл. 64 от ЗАДС, където е уточнено, че производителите
на бутилиран алкохол, предназначен
за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху
опаковката, като поставянето на бандерола са извършва в данъчен склад на
производителя.
Според дефиниция за „данъчен склад” такъв е мястото, където
се произвеждат, складиран, получават и изпращат акцизни стоки под режим
отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с
разпоредбите на ЗАДС.
В чл. 4, т.2 от същия закон е определено кой може да бъде
лецинзиран складодържател – това е лице, което в съответствие с разпоредбите на
този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и
изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
В
конкретния случай нито подсъдимата П., нито подсъдимият П. имат качеството на
лицензирани складодържатели, с оглед на което и по отношение на същите не важи
задължението да облепят с бандерол съдовете, в които съхраняват алкохол.
По
делото са налични доказателства, че алкохолът, намерен в дома в с. О. е
произведен от плодове, собствено производство през годините. Предвид изложеното съдът приема, че липсват
съставомерните признаци от обективната страна на извършено престъпление по чл.
234, ал.1 от НК.
По делото не се представиха доказателства подсъдимите да са
осъществили и продажба на алкохолни напитки. Видно от показанията на св. А. –
митнически служител е че същата е провела разговор за уговаряне продажба, но до
такава така и не се е стигнало.
Самата
свидетелка заявява, че е следвало да се доуточнят на следващия ден, както и че
на следващия ден разговор не е проведен, нито пък е са пристъпили към продажба.
Предвид
изложеното и на събраните в хода на съдебното дирене и в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и изследвайки същите в тяхната
съвкупност, съдът приема, че обвинението срещу двамата подсъдими за извършено
от тях престъпление по чл. 234 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, тъй
като по делото не са събрани годни доказателства по смисъла на НПК, от които би
могло да се направи категоричен извод, че двамата подсъдими са извършили
инкриминираното деяние, за което са привлечени като обвиняеми и са предадени на
съд, поради което предвид разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК, съгласно която
присъдата не може да почива на предположения, съдът ги е оправдал изцяло по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 234 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.
При
този изход на делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК разноските по делото
остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: