РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100501083 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от
изпълнителния директор Ганчо Тенев, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Д. Златева против решение № 104 от 16.03.2023 г., постановено
по гр. дело № 879/2022 г. по описа на РС- Несебър, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете му за осъждане на ответницата Л. Ф. Д., родена на **********г., гражданин на
Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България: ******, основание чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата в размер на 51.20 лв.- главница, представляваща 90% от
стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 56.89 лв. с включен ДДС – за
доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
23.03.2019г. до 25.09.2019г., за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг запад,
комплекс „ТАРСИС НОВА“, вход Б, етаж 5, ап.Б602, с идентификатор 51500.507.660.3.46, за
които е издадена фактура № ********** / 28.10.2019г. и сумата в размер на 14.12 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.11.2019г. до 16.08.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022г. до изплащане на
вземането, както и в частта, с която съдът е отказал присъждане на разноски в полза на
ищеца над уважената част от 120 лв. до сумата от 1000 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, в
обжалваната му част като се твърди, че е неправилно и законосъобразно. Излагат се
съображения за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд,
че ответницата Д. не следва да отговаря за ползваните в имота ВиК услуги съобразно
1
притежаваните от нея идеални части, тъй като процесните фактури били издадени на името
на другия съсобственик, който бил титуляр на партидата. Навеждат се доводи, че тези
изводи на съда противоречат на материалния закон – нормата на чл. 3 от Наредба №
4/2004г., която установява задължението на собственика/ползвателя да заплаща потребената
в имота си вода, съобразно притежаваните права в имота, независимо на чие име е заведена
партидата. Счита, че обстоятелството на чие име са издадени фактурите за потребените ВиК
услуги няма правно значение, тъй като не това е юридическия факт, от който възниква
задължението. Твърди се, че районният съд се е позовал на несъставомерни по спора данни,
въз основа на които е достигнал до неправилния извод относно възникването на качеството
на потребител на ВиК услуги. Позовава се на съдебна практика, в която е прието, че
записването на единия съсобственик като титуляр на партидата не води до отпадане на
другия на качеството потребител на ВиК услуги съобразно квотите му в съсобствеността.
По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което исковете срещи ответницата Д. да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което поддържа въззивната си жалба и моли
за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата чрез назначения й особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК не е представила писмен отговор по въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез назначения й особен представител – адв. К., който
моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици при квоти – 10 % за
първата от тях /К./ и 90% за втората от тях /Д./ на водоснабден имот, находящ се град
Несебър, к.к. Слънчев бряг запад, комплекс „ТАРСИС НОВА“, вход Б, етаж 5, ап.Б602, с
идентификатор 51500.507.660.3.46, който е придобит от тях чрез наследяване по закон.
Сочи се, че като съсобственици, всеки от тях има качеството на потребител на
предоставените от ищеца услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за
процесния недвижим имот, като за горепосочения отчетен период, никой от тях не е
изпълнил задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния срок,
предвиден в Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид това ищцовото
дружество претендира осъждането на всеки от ответниците му дължи при съобразно квотите
им в съсобствеността заплащане на дължимите суми за ползвани В и К услуги /доставена,
отведена и пречистена вода/ от общо 72.58 лв. –главница /по 5.68 за първата ответницата и
56.89 лв.- за втората ответница/ и мораторна лихва в общ размер от 15.69лв. за забавено
плащане на главницата /от която сумата от 1.56 лв. за първата ответница и 14.12 лв. за
втората ответница, която сума е осчетоводена от ищеца за които е издадена фактура №
********** / 28.10.2019г. с отчетен период от 23.03.2019г. до 25.09.2019г., ведно със
законната лихва върху неизплатената главница от подаване на исковата молба -
18.08.2022г. до окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответниците, чрез назначения
им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител са изложили съображения за
неоснователност на исковете по основание и размер. Не са ангажирани доказателства.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил исковете само
2
против първата ответницата като титуляр на партидата на имота, водена при ищеца, като е
отхвърлил исковете против втората ответницата, по съображения, че въпреки, че последната
да има качеството на потребител според съда тя не се явява задължено лице към ищеца за
плащане на претендираните от нея суми.
Предмет на обжалване е решението в отхвърлнителните му части, като в останалата
част същото не е обжалвало и е влязло в законна сила.
При служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269
от ГПК в атакуваната в жалбата част съдът не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, поради което намира,
че то е валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Районният съд е сезиран с предявен от ищеца срещу всяка от ответниците
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на всяка от тях да му заплати сумата в размер на 51.20 лв.- главница,
представляваща 90% от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 56.89 лв. с
включен ДДС – за доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 23.03.2019г. до 25.09.2019г., за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев
бряг запад, комплекс „ТАРСИС НОВА“, вход Б, етаж 5, ап.Б602, с идентификатор
51500.507.660.3.46, за които е издадена фактура № ********** / 28.10.2019г., както и сумата
в размер на 14.12 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
28.11.2019г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2022г. до изплащане на вземането,
По делото е безспорно установено, че за исковия период въззиваемата –ответница е
собственик на 90% ид.ч. от правото на собственост върху процесния водоснабден имот, като
същата е придобила същия на 14.07.2017г. в съсобственост с първата ответницата К.,
притежаваща 10% ид.ч. от имота.
Не се спори също, че партидата за имота се води при ищеца на името на единия
съсобственик – Келаровa съгласно заявление от 13.08.2018г., подадено от нея, чрез
пълномощник, както и, че процесната фактура за плащане на посочената като дължима за
отчетния период имота сума от 56.89лв. е издадена само на името на лицето, на което се
води партидата – Келарова.
Представена е по делото справка –извлечение на извършените отчети по партидата на
абонат №750310 за процесния обект, от която е видно, че в него отчетено потребление от 19
куб. вода показанията основно са начислени чрез реален отчет.
От експертното заключение по извършената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза се установява, че за исковия период в процесния имот, който
е сезонен е налице твърдяното от ищеца потребено количество вода, като са начислени
19куб.м.. Вещото лице е посочило, че начислените количества са извършени чрез реален
отчет, извършван на шестмесечен период, предвид сезонния характер на имота. От
експертизата е установено също, че водомера в имота има изискуемите пломби и баркод,
като данните от отчитането са нанесени от служител на ищеца ръчно в електронен карнет по
партидата на имота, като отразеното количество от 19 куб.м. е действително изразходвано
като същото е фактурирано по одобрените от КЕВР цени. Вещото лице е посочило,че за
процесния период за имота не е начислявано количество вода от разпределение.
3
За отчетеното за процесния период количество вода ищецът е издал фактура №
********** / 28.10.2019г. на стойност 56.89 лв., като няма данни посоченото задължение да
е заплатени.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че
въззивната жалба е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.3 т.2 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите ВиК са собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти,
които в това си качество са и задължените за плащане на ползваните за съответния имот
количества вода, съобразно вещните права, които притежават в него.
От горното следва извода, че записването на единия от съсобствениците като титуляр
на ВиК партидата и издаване на негово име на фактурата за заплащане на отчетеното
количество вода не води до възникване само в негова тежест на задълженията за плащане на
ползваната в имота вода, респ. отпадане на задълженията на останалите съсобственици,
както неправилно е приел районния съд. Този извод следва както от горецитираната норма
на чл.3 т.2 от Наредба № 14/04.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, така и от
разпоредбата на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ , съгласно които потребители на
ВиК услугите са именно собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти във
водоснабдена сграда в режим на ЕС. В случая това означава, че в качеството си на
съсобственик всеки от ответниците има качеството на „потребител” по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, от което следва, че в настоящия случай въззиваемата
– ответница като собственик на 90% ид.ч. от правото на собственост в имота е задълженото
спряно ищеца лице, което следва да му заплати съобразно притежаваните от нея в имота
права стойността на потребената в него за исковия период вода. В тази връзка следва да се
отбележи, че оглед данните по делото – ангажираните писмени доказателства и експертно
заключение се налага извода, че начислената за имота вода за процесния период е реално
отчетена и правилно калкулирана от ищеца по цени, утвърдени от КЕВР.
От гореизложеното се налага извода, че като съсобственик в процесния водоснабден
имот и въззиваемата ответницата, независимо, че не е посочена като титуляр на партидата
при ищеца отговаря към него за задълженията за заплащане на потребеното него
количество вода.
По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за потребената в имота
вода за процесния период, съгласно издадената от ищеца фактура да е платена или погасена
по друг начин.
Затова поради неизпълнение на главното задължение за заплащане на дължимите за
ползваните ВиК услуги суми, съразмерно с правата на въззиваемата –ответница в имота
исковата претенция срещу нея се явява основателна и следва да се уважи в претендирания
размер от 51.20лв, явяващ се 90% от общо дължимата сума от 56.89лв.
Поради неизпълнение от въззиваемата- ответница на главното задължение в
посочения в чл.30, ал. 2 от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на
фактуриране, основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна
лихва по чл. 42 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата, считано от датата на забавата, която в случая е 29.11.2015г. до 16.08.2023г.
След извършени изчисления по чл. 162 от ГПК съдът намира, че същата възлиза в исковия
размер – 14.12лв., поради което тази претенция също се явява основателна и следва да се
уважи изцяло в претендирания исков размер.
4
С оглед дължимостта на главницата, върху нея следва да се начисли и
претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за обезщетение за забавеното й
плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение, в атакуваната му в жалбата част следва да бъде отменено, в
т.ч. и в частта, с която е отказано присъждане на разноски за ищеца над уважения размер от
120 лв. до размера от 800лв. /включващ 100лв. д.такса, 300 лв.- разноски за особен
представител, 300 лв.- разноски за експертно заключение и 100 лв. юрисконсулстко
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП/, като вместо него следва да се постанови ново, с
което исковете срещу въззиваемата ответница следва да бъдат за изцяло уважени, като на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ищеца следва да
се присъдят и останалата част от направените от него в първата инстанция разноски в
размер на 680лв.
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата –ответница следва да бъдат
възложени и направените от въззивника в настоящото производство разноски за платена
държавна такса, възнаграждение за въззивното производство по чл. 47, ал. 6 от
ГПК,възлизащи в общ размер от 250 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 104 от 16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 879/2022г.
по описа на РС- Несебър, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представляван от изпълнителния директор Ганчо Тенев за осъждане на ответницата Л. Ф.
Д., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в
Република България: *****, основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата в
размер на 51.20 лв.- главница, представляваща 90% от стойността на ползваните В и К
услуги в общ размер на 56.89 лв. с включен ДДС – за доставена питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 23.03.2019г. до 25.09.2019г., за обект, находящ се
в град Несебър, к.к. Слънчев бряг запад, комплекс „ТАРСИС НОВА“, вход Б, етаж 5,
ап.Б602, с идентификатор 51500.507.660.3.46, за които е издадена фактура № ********** /
28.10.2019г., както и сумата в размер на 14.12 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 28.11.2019г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.08.2022г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която е
оставено без уважение искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД за
присъждане на направените в първата инстанция разноски над уважения размер от 120 лв.
до сумата от 800лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Ф. Д., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република България: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс
„Тарсис Нова“, вход Б, ап.Б602, Код по Булсат ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“
№ 3, сумата в размер на 51.20 лв.- главница, представляваща 90% от стойността на
ползваните В и К услуги в общ размер на 56.89 лв. с включен ДДС – за доставена питейна
вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 23.03.2019г. до 25.09.2019г.,
за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг запад, комплекс „ТАРСИС НОВА“,
вход Б, етаж 5, ап.Б602, с идентификатор 51500.507.660.3.46, за които е издадена фактура №
5
********** / 28.10.2019г., както и сумата в размер на 14.12 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 28.11.2019г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.08.2022г. до изплащане на вземането, както и на основание
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП останалата част от направените в първата
инстанция разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в сумата от 680 лв., съразмерно
с притежаваните от ответницата Д. права в имота, явяваща се разликата над присъдената в
тежест на Ю. К. сума за разноски от 120 лв. до общия размер от 800 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 16.03.2023 г., постановено по гр. дело №
879/2022г. по описа на РС- Несебър, в останалата му обжалвана отхвърлителна част
досежно разноските.
ОСЪЖДА Л. Ф. Д., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република България: ******, Код по Булсат ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, на основание 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП
направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса и
възнаграждение за особен представител за настоящата инстанция в общ размер от 250 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер от 100 лв.
На основание чл. 280,ал. 3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6