№ 11256
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110136480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с ал. 5 от ГПК.
Производството е образувано по молба с вх. № 98537 от 30.11.2021 г. , от длъжника по
делото "фирма" чрез адв. И.Т. с искане за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК от 01.07.2021 г. издадена
по ч.гр. дело № 20211110136480/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, въз основа на която е
образувано изп. дело № 20218380412292 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ с
район на действие СГС, с която молителят е направил искане по чл. 420, ал. 2 от ГПК за
спиране на изпълнението по изпълнително дело.
В искането се твърди, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове,
сключен на 07.06.2018 г., с нотариална заверка на подписите, който е послужил като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е прекратен поради неплащане
на втората и третата вноска, което било основание за прекратяване на договора по право на
основание чл. 3 от договора без страните да си дължат предизвестие. Ето защо, тъй като
"фирма" не е заплатило на заявителя М.Ж.С.-Т. втората и третата вноска, договорът е
прекратен и вземането за цената на дружествените дялове не съществува. Прави искане
изпълнението да бъде спряно.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, прие от фактическа и правна
страна следното:
Искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК е подадено от легитимирано лице и пред
компетентния съгласно чл. 420, ал. 5 от ГПК съд, като с оглед редакцията на текста, изм. и
доп. с ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., не е предвиден срок, в който същото да се направи,
поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно
по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения
за предаване на определени вещи. В настоящия случай към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е представен договор за продажба на дружествени дялове от
07.06.2018 г., сключен между заявителя и още седем лица като продавачи, от една страна и
"фирма" като купувач, от друга. Според договора, "фирма" се е задължило да заплати на
М.Ж.С.-Т. сумата от 12423,00 лева, представляващи продажна цена на собствените й
дружествени дялове от "фирма". Договорът е в предвидената чл. 129, ал. 2 от ТЗ писмена
1
форма с нотариална заверка на подписите.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 10, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. С нормата на чл. 420, ал. 2 ГПК е регламентирано правото на
длъжника в заповедното производство да иска спиране на изпълнението, като е посочено, че
постановеното незабавно изпълнение може да се спре и без да е необходимо обезпечение по
чл. 180 и 181 от ЗЗД, когато направеното искане за спиране, е подкрепено с писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; или 3. размерът на вземането по договор, сключен
с потребител е изчислен неправилно.
В настоящия случай, събраните на този етап от делото доказателства, не обосновават
извод, че вземането, обективирано в заповедта за изпълнение, не съществува в сочения и
претендиран от заявителя размер. Не е представено и надлежно обезпечение, поради което
не са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението. Що се
отнася до довода на молителя за прекратяване на договора по право, същият би бил
евентуално относим в производство по чл. 419, ал. 1 от ГПК, но не и в това по чл. 420 от
ГПК.
С оглед изложеното, молбата за спиране на изпълнението на този етап от
производството е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 98537 от 30.11.2021 г., от длъжника по
делото "фирма", ЕИК ЕИК чрез адв. И.Т. с искане за спиране на изпълнението на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК от
01.07.2021 г. издадена по ч.гр. дело № 20211110136480/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, въз
основа на която е образувано изп. дело № 20218380412292 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №
838 на КЧСИ с район на действие СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2