РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Бургас , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120104940 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Л. Д. Д., ЕГН – **********,
против ТД на НАП – Бургас. Предявени са два иска, както следва: да бъде прието по
отношение на ответника, че Д. не дължи сумата от 8048 лева, представляваща вземане по
изпълнителен лист № 11/09.01.2013 г., издаден от съдия при АдмС – Бургас по адм. дело №
1758/2010 г. по описа на АдмС – Бургас, изразяващо се в съдебно-деловодни разноски, за
събирането на което е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ T. M. – иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК; да бъде осъден ответникът да заплати на Д. сумата от
1171,80 лева, получена без основание – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
В проведеното на 13.01.2021 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214,
ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от
1171,80 лева на 1233 лева, която сума да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2013 г. съдия при Административен съд – Бургас издава изпълнителен лист
№ 11 по административно дело № 1758/2010 г. по описа на АдмС – Бургас, с който ищцата е
осъдена да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас
1
при ЦУ на НАП сумата от 8048 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Върху изпълнителния лист има отбелязване, че за събиране на тази сума е образувано
изпълнително дело № 693/2013 г., по което поканата за доброволно изпълнение е изпратена
на 10.12.2013 г., а производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
считано от 17.12.2018 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ T. M.. По искане на Д. от 05.03.2020 г. с постановление от 06.03.2020 г. ЧСИ
отказва да прекрати изпълнителното дело поради погасяване на вземането по давност, тъй
като това е правомощие на съда. Впоследствие ищцата подава молба до ЧСИ да й издаде
удостоверение за актуален размер на дълга. На 09.07.2020 г. ЧСИ издава такова
удостоверение, от което е видно, че към същата дата задължението е в общ размер от
7892,81 лева, от които неолихвяеми вземания в размер на 7182,17 лева и такси по Тарифата
към ЗЧСИ – 710,64 лева.
Установява се по делото, че на 26.02.2020 г. по „новото“ изпълнително дело постъпва
сума от 1233 лева, изтеглена от банкова сметка на ищцата, поради наложен „запор“.
Производството по това изпълнително дело е спряно с определение №
5956/26.08.2020 г. по настоящото дело като обезпечение на предявения от ищцата иск по
чл.439, ал.1 от ГПК.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.439, ал.1 от ГПК:
На основание чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК вземането на НАП е частно. Вземането
за разноски поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не
попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл. 119
ЗЗД. За него е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД – в този
смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през
2013 г. и връчването на покана за доброволно изпълнение по това дело не спират давността.
В настоящото производство не се събраха доказателства какви действия по изпълнението са
извършени в хода на това изпълнително дело, като то е прекратено на 17.12.2018 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доказателствената тежест на ответника е, като това му
е указано с определението по чл.140 от ГПК, да сочи доказателства за факти, които
прекъсват или спират течението на давността за вземането. Такива доказателства не бяха
представени.
Актът на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение има
декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която се
отчита началото на давностния срок за вземането. Новата давност започва да тече от датата,
на която е предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Тъй
2
като такова не се доказа да е предприемано по „старото“ изпълнително дело, то давността е
започнала да тече от влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителният лист,
а именно 19.12.2012 г. (аргумент от т.10 от цитираното тълкувателно решение), и е изтекла
към 19.12.2017 г., когато вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. „Новото“
изпълнително дело е образувано през 2019 г. Ето защо ищцата не дължи сума за разноски.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
Установи се, че на 26.02.2020 г. от банкова сметка на ищцата по изпълнителното
дело, след погасяване по давност на вземането на взискателя за разноски, е събрана
принудително сума в размер на 1233 лева – „издаден директен превод за плащане по запор“.
Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника
връщането им – в този смисъл Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г.
о., Решение № 139/28.08.2013 г. по т. дело № 98/2012 г. по описа на ВКС, II т.о. и др.
За да събере своето вземане, длъжникът, в случая ищцата, следва да предяви
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – в този смисъл Решение №
93 от 24.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3221/2018 г., III г. о. Такъв Д. е предявила, той е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото само ищцата има право на разноски в размер на 1228,66
лева, съобразно списък с разноски по чл.80 от ГПК, от които 373,66 лева заплатена държавна
такса и 855 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Л. Д. Д., ЕГН – **********, не дължи
на ТД на НАП – Бургас, ЕИК – 1310631880024, като погасена по давност сумата от 8048
(осем хиляди и четиридесет и осем) лева, представляваща вземане за разноски по
изпълнителен лист № 11/09.01.2013 г. по адм. дело № 1758/2010 г. по описа на
Административен съд – Бургас, за събирането на което е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ T. M..
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, ЕИК – 1310631880024, да заплати на Л. Д. Д., ЕГН –
**********, основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1233 (хиляда двеста тридесет и
три) лева, събрана без основание от Д. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ T. M.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 25.08.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, ЕИК – 1310631880024, да заплати на Л. Д. Д., ЕГН –
**********, сумата от 1228,66 лева (хиляда двеста двадесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_________
3
Вярно с оригинала!
ММ
4