Решение по дело №3159/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1706
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20197050703159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /19.11.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3159 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Елдом-Микс“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***срещу Решение № 316 от 31.10.2019 година на заместник-директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция по приходите, с което е оставена без уважение жалба вх. № 47898/24.10.2019 година срещу Постановление № С190003-091-0000839/17.10.2019 година, постановено по изпълнително дело № **********/2014 година, с което публичен изпълнител при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция по приходи е възложил недвижим имот, находящ се в гр. Провадия, Северна промишлена зона, парцел V-71, кв. 2 по плана на гр. Провадия на „Бе Ге Реал Консулт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна.

Жалбоподателят твърди, че публичният изпълнител е извършил публична продан на имот, който не е самостоятелен. Твърди, че описаните постройки не са в достатъчна степен индивидуализирани и не съответстват на действително находящите се в имота такива. Твърди, че е налице несъответствие между описанието на имота в постановлението за налагане възбрана, протокола за опис и постановлението за възлагане. Твърди, че е собственик на УПИ V от кв. 2, с площ от 37 852 кв.м., съобразно влязлото в сила Решение № 1200/08.07.2009 година, постановено по адм.д. № 173/2009 година по описа на Административен съд – Варна (40 700 кв.м. по Скица № 70/29.01.1997 година), а обект на публичната продажба, респективно постановлението за възлагане е имот V-71, с площ от 18 650 кв.м. Твърди, че върху собствения му имот - УПИ V от кв. 2 не е наложена обезпечителна мярка – възбрана. Твърди, че в протокола за опис от 28.09.2016 година недвижимият имот е описан, по начин, който предметът на публичната продан не може да бъде индивидуализиран. Твърди, че в протокола имотът е описан като имот № 71, парцел 5 с площ от 18 000 кв.м., а в съобщението за провеждане на търга – с площ от 18 650 кв.м. Твърди, че в описа фигурират два имота – един с площ от 18 000 кв.м. и един с площ от 400 кв.м., като вторият не е оценен, което съставлява процесуално нарушение по аргумент от Тълкувателно решение 5/2015 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2015 година на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия. Твърди, че публичният изпълнител не е извършил задълбочена проверка на правото на собственост върху имота, каквото е изискването на чл. 233, ал. 1 от ДОПК, което е довело до несъответствие между описанието в протокола за опис и постановлението за възлагане на недвижимия имот и действителното положение. Твърди, че описаните в протокола за опис и възлагателното постановление постройки не са в достатъчна степен индивидуализирани. Твърди, че е наложена обезпечителна мярка върху друг имот, а именно УПИ – ІV с площ от 8 820 кв.м., собственост на трето лице. Твърди, че оценката на имота не е извършена съобразно действащите разпоредби. Твърди, че не е уведомен за нито едно от извършените действия по изпълнението, с което е нарушено правото му на защита Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да отмени потвърдените с него действия по изпълнението.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанциите съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 03.08.2020 година  излага подробните си съображения.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмено становище от 09.01.2020 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа и правна страна следното :

С Постановление № С190003-091-0000839/17.10.2019 година недвижим имот - Поземлен имот, парцел V-71 в кв. 2 с площ от 18 761 кв.м. и сгради, както следва : 1. Производствен цех на един етаж с площ от 600 кв.м.; 2. Бояджиен цех на един етаж с площ от 434 кв.м.; 3. Цех пластмаси на един етаж с площ от 583 кв.м.; 4. Битовка на един етаж с площ от 368 кв.м.; 5. Сграда заслон  площ от 1 110 кв.м.; 6. Трафопост с площ от 120 кв.м.; 7. Инструментална с площ от 80 кв.м.; 8. Спомагателен корпус с площ от 486 кв.м.; 9. Пропуск с площ от 34 кв.м.; 10. Търговски обект – магазин с площ от 71 кв.м.; 11. Склад 1 с площ от 384 кв.м.; 12. Склад 2 с площ от 420 кв.м.; 13. Склад 3 с площ от 300 кв.м.; 14. Производствен обект с площ от 100 кв.м.; 15. Административна сграда, построена през 1993 година с площ от 280 кв.м. и 16. Хранителен блок – сграда, построена през 1993 година с площ от 450 кв.м. е възложен на „Бе Ге Реал Консулт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна.

Постановлението е връчено на жалбоподателя на 23.10.20219 година по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. Обжалвано е пред директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите с Жалба вх. № 47898/24.10.2019 година.

С Решение № 316/31.10.2019 година заместник-директорът на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е отхвърли жалбата. За да постанови този резултат органът е приел, че постановлението е издадено от компетентен орган, при спазване административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК (оспореното решение не е връчено на жалбоподателя), жалбата е входирана на 15.11.2019 година, поради което е допустима.

Решението е постановено от компетентен орган, арг. чл. 266, ал. 1 от ДОПК и Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017 година.

В Протокол № С190003-102-0002891/11.10.2019 година на публичен изпълнител от Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е обективирана извършената публична продан на недвижим имот, подробно описан в постановлението, като за купувач на имота е обявен „Бе Ге Реал Консулт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна.

С Решение № 303/23.10.2019 година директорът на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е отхвърлил жалбата на „Елдом-Микс“ АД със седалище и адрес на управление гр. Провадия срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Протокол № С190003-102-0002891/11.10.2019 година.

С Определение № 1650/31.07.2020 година, постановено по адм.д. № 3059/2019 година по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Определение № 12211/02.10.2020 година, постановено по ч.к.д. № 9975/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България, жалбата на „Елдом-Микс“ АД гр. Провадия срещу Решение 303/23.10.2019 година на директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е оставена без разглеждане, като недопустима.

С прекратяване на производството по оспорване на решението на директора на Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, с което е отхвърлена жалбата на „Елдом – Микс“ АД гр. Провадия срещу действията на публичния изпълнител по проведения търг с тайно наддаване на 11.10.2019 година, обективирани в Протокол № С190003-102-0002891/11.10.2019 година, извършената публична продан е стабилизирана.

От заключението на Съдебно-техническата експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че описаният в постановлението като имот УПИ V-71 в кв. 2 е идентичен с имот пл. № 71. Вещото лице е посочило, че част от описаните в постановлението сгради са съборени (сграда № 10), част от сградите са описани по предназначението им, без посочване на квадратура, като към момента на извършване на огледа в тях не са налични машини и съоръжения, поради което не могат да се определят като такива. Вещото лице е посочило, че сгради № 6, 15 и 16 са идентични с описаните в постановлението.

Съдът намира, че след влизане в сила на постановлението, с което „Бе Ге Реал Консулт“ ЕООД – Варна за обявен купувач на недвижимия имот и плащане на цената с платежни нареждания от 07.10. и 15.10.2019 година са изпълнени изискванията на чл. 253 от ДОПК за издаване на постановление за възлагане на имота.

Установените от вещото лице несъответствия в описанието на недвижимия имот не са съществени и са отстранени с извършения въвод във владение на третото лице.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата срещу Решение № 316/31.10.2019 година на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, с което е потвърдено Постановление за възлагане на недвижим имот № С190003-091-0000839 от 17.10.2019 година на публичен изпълнител е неоснователна.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елдом-Микс“ АД със седалище и адрес на управление гр. Провадия, Промишлена зона, ЕИК ********* срещу Решение № 316 от 31.10.2019 година на заместник-директора на Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалба вх. № 47898 от 24.10.2019 година срещу Постановление за възлагане на недвижим имот № С190003-091-0000839 от 17.10.2019 година на публичен изпълнител по изпълнително дело № **********/2014 година.

ОСЪЖДА „Елдом-Микс“ АД със седалище и адрес на управление гр. Провадия, Промишлена зона, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: