О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V-77
гр.Бургас, 15.01.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в закрито заседание, на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1903 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С Определение
№ 9088 от 10.12.2018 г. по
гр.д. № 9025/2018
г. по описа на Бургаски
районен съд, съдът
е повдигнал спор за подсъдност пред Окръжен съд Бургас за определяне на местно компетентен
съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на С.Г.Т., с
адрес: ***, срещу ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ със седалище в гр. София, с която се
претендира установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 14647.33 лв., съгласно изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. №94/2010г. по описа на РС Казанлък, за събирането, на която е
образувано изпълнително дело №679/2016г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,
която е депозирана пред РС Варна, като по нея е образувано гр.д. №11458/2018г.
по описа на Варненски районен съд.
Производството по процесната искова молба е започнало пред Районен съд – Варна. В срока за отговор на исковата молба,
ответното дружество е направило възражение за местна подсъдност, предвид
седалището и адресът на управление на ответника, като е направено искане
производството пред Варненски районен съд да бъде прекратено и делото да се
изпрати по подсъдност на Софийски районен съд. С уточнителна молба от
05.11.2018г. ищцата е посочила, че се позовава на качеството си на потребител
при определяне местната подсъдност на спора, посочила е, че предявява иска пред
Районен съд Варна, тъй като в момента живее там, а алтернативно моли съда да
изпрати делото на Районен съд Бургас, по подсъдност. След служебно направена
справка в НБД „Население“, Варненският районен съд е констатирал, че настоящият
и постоянният адрес на ищцата е в гр. Бургас и е приел, че делото следва да
бъде изпратено по компетентност на Районен съд Бургас. С Определение № 12817/06.11.2018 г. по
гр.д. № 11458/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е
оставено без уважение
искането на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ за прекратяване на делото и изпращането му
на Софийски районен съд, прекратено е
производството пред Районен
съд Варна и е изпратено делото по компетентност на Районен
съд – Бургас.
Бургаският
районен съд не е приел за разглеждане по местна подсъдност исковата молба на С.Г.Т., като е посочил, че така извършените действия
не намират опора в закона, поради което е повдигнал спор за подсъдност. В
мотивната част на определението е посочено, че в конкретния случай, ищцата не
търси защита на свои права срещу ответника въз основа на специалния закон – Закон
за защита на потребителите, а отрича наличието на изпълняемо срещу нея негово
право, черпейки доводи от общия закон ЗЗД, т.е в случая не се касае до иск на потребител за да е приложима нормата на
чл. 113 от ГПК. Посочено е още, че липсва и съответно възражение на ответника
за изпращането на делото по подсъдност на Бургаски районен съд, за да се приеме
евентуално, че на това основание делото е изпратено на същия.
Бургаският окръжен съд като съобрази, че спорещите съдилища са по-ниски
по степен съдилища и са
от районите на различни по-горни съдилища, както и това, че съдът, който
последен е отказал
да разгледа делото е
Бургаският районен съд, то спорът следва да се разреши от Окръжен съд Бургас,
на основание чл. 122 от ГПК.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото
на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на
чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото
пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 от ГПК указва, че
всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички
видове подсъдност, а
единствено по отношение на тези
видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални
предпоставки за упражняване на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи
подсъдността, в чл. 119, ал. 3 от ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност
на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В останалите
хипотези, извън визираните,
за местната подсъдност не се следи служебно, а възражение за неподсъдност
може да бъде направено единствено от ответника и то само до изтичане на срока
за отговор на исковата молба.
Поради гореизложеното,
извършените служебно действия от Варненския районен съд, по установяване на
постоянен и настоящ адрес на ищцата са правилни. Още повече, че в конкретния
случай има изрично позоваване от нейна страна на качеството й „потребител“.
Възражението за местна
подсъдност, направено от ответника по чл.119 от ГПК е извършено своевременно, а
именно в срока за отговор по чл.131 от ГПК, но е неоснователно в настоящия
случай.
Действително общото правило
на чл.108, ал.1 от ГПК разпорежда, че исковете срещу юридически лица се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.
В случая обаче са налице основания за приложението на алтернативната местна подсъдност
по чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по
неговия настоящ или постоянен адрес.
Като страна по сключен договор
за кредит, ищцата има качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на
§13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. С предявеният иск, основан на твърдения
за недължимост на главница, договорни лихви и такси по договора за кредит за
текущо потребление се търси защита на правата на ищцата като потребител на
финансовата услуга, от което следва, че същият носи белезите на иск на потребител
по смисъла на чл.113 от ГПК.
Ответникът е конституиран,
като такъв по предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК поради това, че
същият се легитимира спрямо ищеца, като кредитор, придобил това си качество вследствие
на сключен договор за цесия, по силата, на който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила
вземанията по договора за кредит за текущо потребление. Прехвърлянето обаче на
вземането не заличава качеството на потребител у ищцата, защото не се променя
основанието, от което то е възникнало. Цесионерът встъпва в правоотношението,
такова каквото то е било между първоначалния кредитор и длъжника и спрямо него,
длъжникът може да прави всички възражения за недължимост, в това число и да
защитава своите потребителски права.
Ето защо съдът намира, че тъй
като постоянният и настоящият адрес на
ищцата е в гр. Бургас, както и в резултат на направения избор в уточнителната
молба, е дерогирана общата местна подсъдност
по чл.108, ал.1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски
районен съд като съд по седалище на ответника.
По тези съображения делото
следва да бъде изпратено на Бургаски районен съд за разглеждане на предявеният иск.
С оглед на гореизложеното и
на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд Бургас
като компетентен да разгледа предявения от С.Г.Т., ЕГН: **********, иск срещу
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“, №19, ет.2, представлявано от Илка Г. Димова.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд Бургас за разглеждане и произнасяне по предявения
иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.