Р Е Ш Е Н И Е
№ 3436/24.07.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 17219 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявена искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, срещу А.И.А., ЕГН **********,***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна по Договор за кредит номер 370523 от 13.04.2016г. във вр. с Договор за гаранция от 13.04.2016г., сумата от 700,00 лв. – главница, 161,00 лв. – договорна лихва за периода от 13.05.2016г. до 08.04.2017г., 100,00 лв. – такса за събиране на вземането, 539,00 лв. – такса гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7969/2018г. по описа на ВРС
Сочи се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е подписан Договор за кредит с номер 370523 от 13.04.2016г. между ***, като кредитор и А.И.А., като кредитополучател. Съгласно сключения договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора за кредит на ответника е отпуснат такъв в размер на 700,00 лв., който следвало да бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва от 161,00 лв., за срок от 360 дни. На 13.04.2016г. между А.И.А. и ***, е сключен Договор за гаранция с номер 370523, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението от страна на кредитополучателя. Съгласно този договор ответникът се съгласил да заплати в полза на гаранта сумата от 539,00 лв. Ответникът не изпълнил задължението си да върне отпуснатия кредит в срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от гаранта. В резултат на това гарантът е погасил задължението на кредитополучателя, с което е встъпил в правата на кредитор. На 01.12.2017г. е сключен договор за цесия, по силата на който *** прехвърля вземането си прямо ответника на ищеца. Ответникът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Излага се, че исковата молба е недопустима. Исковете са неоснователни. Сочи се нищожност на договорите с първоначалните двама кредитори на ответника. Излага се, че липсва съгласие от А.А. за сключване на договора, доколкото не са подписани ръчно, нито чрез КЕП, нито при условията на действително създаден от двете страни ел. документ по смисъла на ЗЕДЕП. Нарушени са изискванията на чл. 5 и 6 ЗПК. Освен това договорът не е в изискуемата от закона форма. Навежда се, че договорът за цесия от 01.12.2017г. е нищожен поради липса на съгласие и липса на предмет. Оспорва се лицето *** да е имало представителна власт по отношение на *** към датата на подписване на договора. Сочи се, че пълномощното към ю.к. Александрова е недействително, поради липса на представителна власт. Оспорва се представителната власт и на ***.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен препис извлечение от ел. документ, видно от което е постъпила заявка за отпускане на кредит с номер 370513 от А.И.А. за сумата от 700,00 лв. В същата заявка е посочено, че срокът на кредита е 360 дни, лихвата по кредита – 161,00 лв., а гаранцията по кредита – 539,00 лв. Представен е и заверен препис на самия договор за кредит с номер 370523, сключен между *** и А.И.А.. За лицето А.А. не е положен подпис, но е посочен номер на кредитополучател 2771.
Представени са Общи Условия на ***.
Видно от договор за придобиване *** и „А.з.к.н.п.з.“ ООД сключили договор за прехвърляне на вземането на А.И.А. спрямо *** в размер на 700,00 лв. – главница, 161,00 лв. – възнаградителна лихва и 539,00 лв. – гаранция.
Към представените по делото книжа е подадено и уведомление до А.И.А. на осн. чл. 99 ЗЗД, с което ищецът се уведомява за сключения
договор за цесия между *** и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
От изготвеното заключение по
допуснатата ССЧЕ се установява следното: На 13.04.2016г. в каса на „ePay” е
била предоставена в брой сумата от 700,00 лв. на А.И.А.. Преводът е бил нареден
от ***, чрез „***“ в полза на А.А. по договор с номер
370523. Кредитър е бил осчетоводен от
кредитополучателя. Задължението по изготвения погасителен план било в размер на
общо 1400,00 лв. – 700,00 лв. главница, 161,00 лв. – лихва и 539,00 лв. –
гаранция. По този договор за кредит липсват каквито и да било плащания.
Видно от изпратения документ от
третото неучастващо в спора лице „***“ сумата от 700,00 лв. е била преведена на
13.04.2016г. от *** за получател А.И.А.. Кредитополучателят е положил своя
подпис под документа на оператора.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между *** и ответника по договор за кредит с номер 370523, валидно сключен договор за гаранция между ответника и ***, прехвърляне на вземанията от страна на гаранта в полза на ищеца, както и настъпването на изискуемостта на задълженията.
Установи се по
делото, че в действителност между *** и А.И.А. е бил сключен договор за кредит
с номер 370523, по силата на който кредитодателят е наредил в полза на кредитополучателя
сумата от 700,00 лв. по каса на „***“. Сумата е била усвоена от касата на „***“,
за което ответникът е положил своя подпис. Следователно с полагането на подписа
си ответникът е признал наличието на облигационно правоотношение с ***.
По делото липсват доказателства за сключен между ответника А.И.А. и ***
договор за гаранция. Освен това ищецът не представи доказателства за настъпване
на изискуемост на задълженията на ответника. Това е така, защото не се
представиха доказателства, че гарантът *** е встъпил в правата на кредитора ***,
изплащайки задължението на ответника А.А..
Доколкото липсват такива
данни, то за съда сключеният Договор за прехвърляне на вземане не може да
породи каквато и да било сила, доколкото не се установи по делото, че *** е
имало правата на кредитор по сключения Договор за кредит с А.А., следователно е прехвърлил на настоящия ищец изискуемо
вземане.
Изложеното е достатъчно да се
приеме, че исковете останаха недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Разноски на ищеца не се
дължат.
Следва да се издаде РКО за възнаграждението за назначения особен представител на А.И.А..
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, срещу А.И.А., ЕГН **********,***, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът А.И.А. дължи на ищцовата страна „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД по сключен между *** и А.И.А. Договор за кредит номер 370523 от 13.04.2016г. във вр. с Договор за гаранция от 13.04.2016г., сумата от 700,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7969/2018г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, срещу А.И.А., ЕГН **********,***, иск
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.И.А. дължи на ищцовата страна „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД по сключен между *** и А.И.А. Договор за кредит номер 370523 от
13.04.2016г. във вр. с Договор за гаранция от
13.04.2016г., сумата от 161,00 лв. – договорна лихва за периода от 13.05.2016г.
до 08.04.2017г., за която има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. номер
7969/2018г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, срещу А.И.А., ЕГН **********,***, иск
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.И.А. дължи на ищцовата страна „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД по сключен между *** и А.И.А. Договор за кредит номер 370523 от
13.04.2016г. във вр. с Договор за гаранция от
13.04.2016г., сумата от 100,00 лв. – такса за събиране на вземането, за която
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7969/2018г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, срещу А.И.А., ЕГН **********,***, иск
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.И.А. дължи на ищцовата страна „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД по сключен между *** и А.И.А. Договор за кредит номер 370523 от
13.04.2016г. във вр. с Договор за гаранция от
13.04.2016г., сумата от 539,00 лв. – такса гаранция, за която има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7969/2018г. по описа на ВРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
РКО в полза на особения представител на ответника – адв.
З.Л..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................