№ 50986
гр. София, 13.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110114865 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 321117 от 02.10.2025г. и молба с вх. 321085 от
02.10.2025г., подадени от ответника Н. С. Д. чрез адв. А. с искане за допълване на
постановеното по делото определение № 36113 от 29.08.2025г., с което е прекратено
производството по делото, чрез обезсилване на издадената по ч.гр.д. № 40339/2024г. на СРС,
145 състав заповед за изпълнение от 04.11.2024г. и за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв. Е. А. за оказаната на длъжника Н. С. Д. безплатна правна помощ в
заповедното производство в претендиран размер от 548,76 лв. с ДДС. Ответникът поддържа,
че след завеждане на заповедното производство е платил на ищеца сумата от 1335,67 лв.,
която не е била достатъчна за погасяване на всички претендирани със заявлението вземания,
за които е издадена заповедта, с оглед на което задълженията са се погасили по правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗ – най-напред разноските, след това лихвите и накрая главниците, поради
което към момента на подаване на исковата молба вземанията за лихви са били погасени
изцяло и ищецът неправилно е предявил установителни искове за тях, а не за останалите
неплатени главници. Поддържа, че с оглед оттегляне на исковете за лихви по собствена
подбуда на ищеца се дължат на адв. А. разноски за оказаната безплатна правна помощ.
Ответникът по молбата . е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с
който оспорва същата. Намира, че на процесуалния представител на длъжника не следва да
се присъждат поисканите разноски, тъй като длъжникът е станал повод за завеждане на
делото, като е платил след завеждане на заповедното производство сумата от 1335,67 лв.,
представляваща сбор от претендираните главници по заповедта. Евентуално прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, по направеното искане намира следното:
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване на
1
определението за прекратяване на делото (чл. 248, ал. 1 ГПК). Тъй като молбата касае
допълване на постановеното определение в частта за разноските представянето на списък по
чл. 80 ГПК не е условие за нейната допустимост.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, респ. процесуалният му представител има право на възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ с оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2
ГПК. Компетентен да се произнесе по разноските, включително за тези по заповедното
производство, е именно исковият съд на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В случая с определение от 29.08.2025г., постановено по гр.д. № 14865/2025г. на СРС,
145 състав, производството по делото е прекратено с оглед заявеното от ищеца оттегляне на
предявените искове за мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40339/2024г. на СРС, 145 състав. С посоченото определение съдът
не се е произнесъл по искането за присъждане на възнаграждение на процесуалния
представител на ответника адв. А. за заповедното производство, за която са представени
доказателства, че е оказала безплатна правна помощ на длъжника по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА – договор за правна защита и съдействие от 25.11.2024г. В случая, доколкото оттеглянето
на исковете за лихви не е било мотивирано от ищеца с твърдения за осъществено плащане
на посочената сума след завеждане на производството (твърденията му са единствено за
заплащане на главниците, които не са предмет на исковото производство), на процесуалния
представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА за заповедното производство с оглед прекратяване на делото за съответната част от
вземанията. Ирелевантно в случая е, а и липсват представени от страните доказателства, за
това на какво основание е преведена от ответника сумата от 1335,67 лв. (плащането на която
не е спорно по делото), нито за погасяване на какви задължения е отнесена тази сума от
ищеца, тъй като в случая дължимостта на разноските следва от прекратяването на
производството с оглед оттегляне на исковете за съответната част от вземанията, а не от вида
на вземанията, за които са предявени исковете, като съдът с оглед десезирането му не дължи
да изследва и дали тези вземания са били погасени към датата на предявяване на исковата
молба, нито това променя извода за дължимост на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на длъжника с оглед прекратената част от производството.
В случая, съдът определя възнаграждението на адв. А. за заповедното производство
на сумата от 200 лв., като използва за ориентир предвиденото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, възнаграждение за извършеното
действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена
от материалния интерес. Върху посоченото възнаграждение се дължи ДДС (в този смисъл
решение на СЕС по дело C-744/23) предвид представените доказателства за регистриране на
адвоката по ЗДДС или възнаграждението за оказаната безплатна помощ по делото се
равнява на сумата от 240 лв. Съразмерно на прекратената част от производството на адв. А.
2
се дължи възнаграждение в размер на 36,21 лв., което следва да й бъде присъдено, като
определението от 29.08.2025г. бъде допълнено в посочения смисъл, а в останалата част
искането за допълване да се остави без уважение.
С оглед липсата на доказателства на какво основание е извършено плащане на част от
вземанията, респ. кои вземания са погасени чрез частичното плащане, понастоящем съдът не
следва да се произнася дали и в коя част следва да се обезсили издадената по ч.гр.д. №
40339/2024г. по описа на СРС, 145 състав заповед за изпълнение от 04.11.2024г.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 36113 от 29.08.2025г.,
постановено по гр.д. № 14865/2025г. на СРС, 145 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......... да заплати на
адв. Е. И. А. от ., със служебен адрес: гр. ., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 36,21 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на длъжника Н. С. Д. безплатна
правна помощ в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3