Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………15.10.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…седемнадесети
септември…………………….…………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1936……по описа за 2019…………….…………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът твърди, че е потребител на
ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва
със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството ищец
трафопост на ниво ниско напрежение { НН.
Ищецът
заплащал на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по силата на чл.42
от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2003г., изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
Ищецът твърди, че през периода от 01.05.2014г. до
31.05.2014.Г. е заплатил на ответното дружество сумата 2256,40лв. по фактура
№**********/31.05.2014 г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, намираща се в Община Тополовград.
Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“,
като ищецът твърди, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20
kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до
ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.
Във с мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до ответника с искане
за промяна на мястото и нивото на измерване и на други електропроводи, като
единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било променено мястото на
измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. №
2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки
за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ
№ 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник
-ИТ
2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради
това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на
ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването
в капитала на дружеството било по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството
ни.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати следните
суми – сумата от 1 700лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща недължимо
платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода
23.04.2014г. - 22.05.2014г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
фактура №**********/31.05.2014 г., от общо платена сума за цена пренос в размер
на 2256,40лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 827,47 лв.
/осемстотин двадесет и седем лева и 47 стотинки/, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената
сума в размер на 1700 лв. по фактура №**********-17.06.2014г., до датата на
предявяване на молбата в съда - 02.04.2019 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба и заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца като по силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№
********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които било процесното
ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия
ответникът е доставил в обекта на ищеца за периода от 23.04.2014 г. до
22.05.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като
за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е
издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността
на част от която съставлява исковата сума.
Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД /електроразпределително
дружество/. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/. Между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН
България Електроразпределение4 ЕАД, било притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД на ниво ниско напрежение.
Признава, че след присъединяването на обектите /чието
проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е
извършено като за мерене на ниво ниско напрежение/ ищецът е подал искане за
промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно
напрежение, но оспорва, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост е на
Община Тополовград, а не на ищеца. Исканите от ответника доказателства за
собственост били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015
г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените
извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове /така писмо
изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС
проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738
М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г./. Ищецът не
бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
/за ниво ниско напрежение/ не били налице. Едва с посоченото писмо изх.№ ЦУ -
14 от 21.01.2015 г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и
едва тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било
сменено на 14.01.2016 г.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно
на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава
обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР
цени. Процесните суми били дължими тъй като обектите на ищеца били присъединени
на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Ответникът оспорва исковата претенция и по размер,
защото дори да се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия
за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде
единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.
Оспорва основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на сумата от 827,47 лв., тъй като се касаело Правни и фактически
съображения по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за задължение, което е без точно
определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
длъжникът по него изпада в забава от датата на поканата. По делото липсвали
доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради
което и не може да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е
бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото са обявени за безспорни между
страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения по договор за продажба на ел. енергия и заплащането на
сумата 2256,40 лв. по фактура № **********/31.05.2014 г. от ищеца на ответника.
Ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939032
- ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода“, Община Тополовград, присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, а
измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво
ниско напрежение до 14.01.2016 г., когато е променено меренето на ниво средно
напрежение /така констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговски измерване № 249661 от 14.01.2016 г., л. 56 от делото/.
От представените писмени доказателства - заповед
№135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост
„Орешник“, акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция
„Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода“, разрешение
за ползване се установява, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
По делото е представена и кореспонденцията между
страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. /л. 16 от делото/ уведомява „ВиК“ ЕООД
Стара Загора, че съгласно решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г. /л. 20 от делото/ относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмото до „ЕВН България Електроразпределение“
АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле
мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват
от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.
№1784/23.10.2008 г. /л.18 и 19 от делото/ са представени всички необходими
документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009 г. /л. 21 от делото/ ЕВН
ЕР отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и
сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на
мерене от ниско напрежение на средно напрежение. Следва писмо от 24.11.2014г.
на „ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с искане за отпадане на такса пренос за
процесния обект /л. 48 от делото/, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря
/писмо, л. 50 от делото/, че помпени станции с. Орешник и с. Капитан Петко
Войвода се захранват от собствена въздушна линия извод Венеция, като средствата
за търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на
ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса
пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно
напрежение, затова „Вик“ ЕООД Стара Загора следва да подаде заявление в офис на
ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014 г.
подава такова заявление /л. 51 от делото/ и след още неколкократна размяна на
писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на
допълнителни документи за собственост /л. 52-л. 55 от делото/, на 14.01.2016 г.
е променено меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от
същата дата.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през периода 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В
останалата част – т. 3, заключението съдържа правни изводи относно недължимостта
на такса пренос от ищеца, които не обвързват съда.
От т. 4 от заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН
2939033 количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво
средно напрежение за процесния период е 1705,31 лв.
По делото е изслушан свидетелят А.О. от чийто
показания се установява провежданата между страните кореспонденция, датираща от
2008г., по повод доказване притежаваното от ищеца право на собственост върху ПС
„Капитан Петко Войвода”, като според свидетеля това право на собственост до
момента не е признато официално. През 2014 г. ищецът получил писмо от ЕВН ЕС
във връзка с европейски проект, от което писмо ставало ясно, че се признава
правото на собственост на ищеца върху процесната помпена станция. Свидетелят
изяснява, че раходите по поддръжката за техническата инфраструктура са били
винаги за сметка на ищеца.
1/ по иска за главница - Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С уреждане на
института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата
забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен
субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т.
е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този
смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага
от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на
виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия
състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или
на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения
комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество и след като се установи това
неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.
Възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/
процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в
имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание,
т.е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение
за заплащане на цена в размер на сумата от 1705,31 лв. представляваща такса
пренос на ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение за периода от
23.04.2014 г. – 22.05.2014 г. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
/факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи,
че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за
задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума,
като позовавайки се на нормативната уредба сочи, че нивото на напрежение и
мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, което в случая е
станало през 1995г. Не оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на меренето
на ел.енергия на ниво средно напрежение, но счита, че едва след представяне
пълния пакет документи, установяващи правото на собственост и в частност
представянето с писмо изх. №ЦУ-14/21.01.2015 г. на запис на трафопостовете е
стартирала процедурата по смяна на меренето, което е сменено на 14.01.2016 г.,
като от този момент е налице основание за промяна на меренето на ел.енергия на
ниво средно напрежение.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско
напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на
същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена
за пренос. Съгласно решение № 75/25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г., І г.о. на
ВКС „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на
чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия. Към момента на изграждането
си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към
същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места
на измерване на доставяната електрическа енергия. Впоследствие съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./,
е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно,
от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
Следователно в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на
вещото вещо лице по съдебно-техническата експертиза, според което границата на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. Тъй като средството за
търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за
пренос, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на
електрическата енергия. В този смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също
така и определение № 622/02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на
ниско напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016 г.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от 1281,64 лв., представляваща разликата между
стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво
ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на
енергия на ниво средно напрежение по ел. разпределителната мрежа до обект
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.04.2014 г.
до 22.05.2014 г. следва да бъде уважен за сумата от 1700,00 лв. – чл. 6 ГПК in fine, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
2/ по иска за лихва за забава - тъй като предявеното
парично притезание не е срочно и за да бъде поставен длъжникът /обогатилият се
без правно основание/ в забава, той трябва да бъде поканен – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За задължението за връщане на
парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок.
Следователно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен /така
решение № 176/13.06.2012г. на
ВКС по
т. д. № 1078/2010г., І т.о. решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г.
о./. Действително към сегашния момент е
налице образувано тълкувателно дело №5/2017 г. ОСГТК по правния въпрос „При
връщане на дадено при начална липса на основание, от кой момент се дължи
обезщетението за забава?“, но предвид липсата на произнасяне от Върховната
съдебна инстанция до момента настоящият съд приема, че е необходима покана за
изпълнение при това безспорно безсрочно задължение. Ако се приеме другата теза
за липса от необходимост от покана за изпълнение като предпоставка за
основателна претенция за обезщетение за забава ще се заличи разликата между
правните понятия „изискуемост“ и „забава“, а това са правни понятия от различен
порядък и с различни правни последици за длъжника по едно облигационно
задължение.
По правилата за
разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на
правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този
положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване.
Всяка страна в процеса трябва да установи чрез пълно и главно доказване
фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като прилагането
на неизгодните процесуални последици от недоказването в процеса на определен
правнорелевантен факт не е обусловено от установяването на друго правнозначимо
обстоятелство, процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на
ответната страна. В тази насока настоящият съд при разпределяне на
доказателствената тежест в доклада по делото е дал точни указания на ищеца, че
нему принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за
установяване на правнорелевантното обстоятелство, че е отправил покана до ответника да му заплати исковата
сума преди подаване на исковата молба в съда. Изрично е указано на ищеца, че
на основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи доказателства за това негово фактическо
твърдение, но въпреки това ищецът не
ангажира нито едно доказателство в тази връзка. Поради това искат с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забава в размер на 827,47 лв. за периода
17.06.2014 г. – 02.04.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Изцяло в смисъла на настоящия съдебен акт е практиката
на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение от 11.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1207/2019 г., решение от 11.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1208/2019 г., решение от 19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1240/2019 г., решение от 30.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1253/2019 г.
Предвид изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 743,24 лв. за адвокатско
възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и държавна такса съразмерно с
уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 32,74 лв. за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е
посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД,
по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото
решение на основание чл. 236, ал. 1, т.
7 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. ”Христо Ботев” № 62, представлявано от Румен
Тенев Райков, сумата от 1700,00 лв.
/хиляда и седемстотин лева/, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена
станция „Капитан Петко Войвода, ИТ №2939033, за периода 23.04.2014 г. до
22.05.2014 г., която недължимо платена сума представлява разликата между
стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 02.04.2019
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, за заплащане на сумата от 827,47 лв. /осемстотин двадесет и седем
лева и метиридесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
17.06.2014 г. до 02.04.2019 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 743,24
лв. /седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр.
Г. Данов” № 37, сумата от 32,74 лв.
/тридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
На
основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: