№ 661
гр. В., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100797 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от З. А. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Е.Й.“ № 69, против „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Т.М“ № 83.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022 г. между ищеца и ответника бил
сключен договор за паричен заем № **. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 1 000,00 лв., а размерът на погасителната вноска – 100,25 лв., вноската била
двуседмична, а всички вноски били 11 бр. Размерът на общата сума, която следвало да върне
ищецът, бил 1 102,75 лв. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т. 1 и т. 2 на
чл. 4. В чл. 4, ал. 2 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението
си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в
размер на 393,25 лв. Неустойката се заплащала от кредитополучателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски. Така на ищеца била начислена неустойка в общ размер на
393,25 лв., тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска станала 136,00 лв. вместо
100,25 лв., а общата сума, която следвало да върне станала 1496,00 лв., вместо 1 102,75 лв.
Поддържа се, че към датата на завеждане на исковата молба З. Л. е изплатил изцяло
задълженията по процесния договор за заем. Твърди се, че така уговорената клауза за
неустойка в чл. 4 от договора за паричен заем, спрямо която ищецът трябвало да заплати
неустойка в размер на 393,25 лв., била нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл,
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.
19, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Излагат се съображения, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Поддържа се, че клаузата за
неустойка е нищожна, тъй като чрез уговорката, че ако заемателят не предостави при
сключването на договора обезпечение, дългът му нараства, се увеличава опасността от
свръхзадлъжнялост, като кредиторът не следва да предоставя кредити без предварителна
1
оценка на кредитоспособността на длъжника.
Навеждат се доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди за кредитора, е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна. функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо.
Сочи се, че може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално
намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.
71 ЗЗД, при непредставено обезпечение, като дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то
това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие.
Поддържа се и, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е и индивидуално
уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Излагат се съображения, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност. Сочи се, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като в случая е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Според ищеца са налице основания целият Договор за
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до
недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли за произнасяне относно
действителността на договора само в мотивите на решението.
Изтъква се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и
непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на
ЗПК, следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
Иска се от съда да обяви клаузата на чл. 4 от процесния договор за недействителна
поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона и да осъди
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50.00 лв. частичен иск от общо 393,25 лв.,
представляваща недължимо платени суми при начална липса на основание по неустоечна
клауза, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
изразява становище, че предявените искова са допустими, но неоснователни.
Поддържа се, че преценката за противоречието на договорната неустойка с добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на
договора, като в случая конкретните обстоятелства не обуславят извод за противоречие на
договорката за заплащане на неустойка с принципите на добросъвестността. Сочи се, че с
оглед размера на неустойката, същата не може да бъде определена като прекомерна, защото
е под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв
вид облигационни отношения. Изтъква се, че в договора е предвидено, че неустойката ще
2
бъде заплатена разсрочено за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите
двуседмични вноски, а не еднократно, като нейният общ абсолютен размер е функция
основно от срока на действие на договора, в който ищецът е пожелал да ползва
предоставената му в заем сума. Твърди се, че този размер е функция и е съответен на
неизпълнението на ищеца като длъжник по договора, тъй като в момента, в който ищецът би
изпълнил задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и би предоставил
допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било
преустановено и същата би се дължала в много по-малък размер. Сочи се, че
несъразмерността между главницата и неустойката, констатирана към момента на
неизпълнението и неудържимото й нарастване в резултат на евентуално продължителен
период на забава не са основания за обявяването й за нищожна, тъй като тези критерии са
изключени при преценката за нейната нищожност.
Изтъква се, че становището на ищеца, че размерът на договорената между страните
неустойка е определен в противоречие с правилата на добрите нрави, не държи сметка за
вида и характера на сключения между тях договор за паричен заем, с оглед на предмета му и
качеството на страните по него, като се сочи, ответното дружество е сключило договора за
заем с ищеца именно в кръга на предмета си на дейност, което определя сделката като
търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и договорната свобода лежи в основата на
установяване на търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето
на размера на дължимата неустойка при тях. Твърди се, че е налице и съгласието на
страните по договора за този начин на формиране на неустойката,
Посочва се, че в чл. 7, ал. 2 от договора за заем е предвидено, че кредитополучателят
винаги може да погаси изцяло или частично задължението си предсрочно, като в тази
хипотеза той има право на намаляване на общите разходи по кредита, което води до
недължимост и на оставащата до края на действие на договора неизплатена част от
неустойката.
Изтъква се, че поемането на акцесорното задължение, така и обезпечаващата
изпълнението му неустойка не са наложени и поставени от заемодателя като условие за
сключването на договора. Сочи се, че акцесорното задължение на заемателя, обезпечено с
оспорената неустойка, в действителност е насрещно такова, което е инкорпорирано в
индивидуалния му договор, защото същият е пожелал да се ползва от преференциални
допълнителни условия по договора, които пък от своя страна заемодателят се е задължил да
му предостави срещу допълнително обезпечение.
Поддържа се, че неустоечната клауза не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй
като е индивидуално уговорена и освен, че не нарушава принципа на добросъвестността,
същата не създава и значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията, нито пък е сключена във вреда на потребителя.
Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй
като същата касае неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне
заетата сума, а неустойката се отнася до неизпълнението на акцесорното задължение за
предоставяне на допълнително обезпечение.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане съединени при условията на евентуалност
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1, хип. 1 ЗЗД, чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 2 ЗЗД и чл. 124, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за установяване нищожността на клаузата,
уговорена в чл. 4 от Договор за паричен заем № **, сключен между З. А. Л. и „А.К.Б.“
3
ЕООД, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение,
поради противоречието й със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и
евентуалтно поради противоречието й с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50,00 лв., претендирана като
част от сумата 393,25 лв., представляваща даденото от ищеца без основание по неустоечната
клауза, уговорена в чл. 4 от Договор за паричен заем № **, сключен между З. А. Л. и
„А.К.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба. Ето защо именно съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е
обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и
Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. По отношение на начина на
съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна
практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според
тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от
начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д.
№ 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV
г. о. на ВКС и др./. В исковата молба ищецът поддържа на самостоятелни основания и трите
въведени твърдения за нищожност на оспорваната клауза – противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като съдът приема, че е сезиран с
три отделни иска – по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 1 ЗЗД, по чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 2 ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1,
хип. 2 ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 1
ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем №
**/24.06.2022 г., по силата на което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на
неустойка в сочения размер, както и че клаузата за нестойка, уговорена в чл. 4 от сключения
между ищеца и ответното дружество договор, противоречи на закона.
С доклада е указано на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест – а именно, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № **/24.06.2022 г.
На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал
качеството заемател, а ответното дружество – заемодател.
По делото обаче не са представени никакви доказателства за съдържанието на
договора и в частност за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена.
За да прецени дали една клауза е нищожна, съдът следва да разполага с възможността
да се запознае с нейното съдържание – какво гласи уговорката, какво е нейното съдържание,
какви условия са уговорени между страните. Едва след като съдът се запознае с нейното
4
съдържание, би могъл да определи на първо място вида на уговорената неустойка, на второ
място условията, при настъпването на които същата става дължима, и накрая – дали същата
има неравноправен характер, респ. дали искът на ищеца е основателен.
Няма как съдът да прецени дали клаузата е неравноправна без да бъде представен
договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в невъзможност да се
произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания, поради които счита клаузата за
нищожна, така и възраженията на ответника, заявени в писмения отговор. След като съдът
не е запознат с текста на самата клауза, по никакъв начин не може да установи дали
спорната клауза противоречи на закона, заобикаля закона или противоречи на добрите
нрави, каквито доводи се изтъкват в исковата молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на които
основава своите искови претенции, както и му е указано, че не сочи доказателства за тези
факти. Въпреки така дадените му указания ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Представено е единствено копие от погасителен план, който не е подписан от ищеца,
а предвид липсата на самия договор, чието приложение се явява погасителният план, е
невъзможно да се установи дали той съответства точно на този договор. Но дори и това да
се установи, погасителният план дава данни само за размера на дължимите суми, размера и
падежа на всяка погасителна вноска. В погасителния план не се съдържа текста на
неустоечната клауза.
С исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното дружество да
представи сключения между страните договор за кредит, което искане е оставено без
уважение с Определение № 1074/07.07.2023 г. Ищецът е страна по договора за заем и
доколкото в исковата молба не са изложени твърдения същият да е изгубен или унищожен
не по негова вина, ищецът е следвало да го представи в заверено от него копие, в случай че
е желаел да бъде приет като писмено доказателство по делото. В гражданския процес всяка
от страните следва да ангажира чрез съответното доказателствено искане доказателствата,
чрез които да установи обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си последици.
Задължаване на насрещната страна или на трето неучастващо по делото лице да представи
намиращ се у него документ предполага, освен че такъв документ съществува и се намира в
държане на това лице, още и че ищецът не разполага с този документ, поради което е в
невъзможност да го представи по делото и доколкото насрещната страна или третото лице
нямат интерес да го представят, то задължаването им да го представят, скрепено със
санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната страна или отговорност за вреди за третото лице, е
единствената възможност за ищеца този документ да бъде приет по делото и да се ползва от
него.
Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е
предвиден, за да бъде улеснена страна по делото, като вместо нея насрещната страна бъде
задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. По този начин се
подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК
се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи
доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване
относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. От
установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в
процесния договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради
което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи
съответния договор.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за
неустойка, чието обявяване за нищожна претендира, поради което искът се явява недоказан
5
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявените
евентуални искове, тъй като се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за тяхното
разглеждане.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1,
хип. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № **/24.06.2022 г., по силата на
което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на неустойка в сочения размер, както
и че клаузата за нестойка, уговорена в чл. 4 от сключения между ищеца и ответното
дружество договор, заобикаля закона.
На ищеца е указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по
гореизложените съображения, чието преповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем № **/24.06.2022 г., по силата на което за
ищеца е възникнало задължение за заплащане на неустойка в сочения размер, както и че
клаузата за нестойка, уговорена в чл. 4 от сключения между ищеца и ответното дружество
договор, накърнява добрите нрави.
На ищеца е указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по
гореизложените съображения, чието преповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД възникването на спорното
материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки 1) процесната сума –
393,25 лв., да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществената
комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищците в
патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на неустойка в
уговорения размер.
В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото
благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното
основание за това имуществено разместване от патримониума на ищеца в неговия
имуществен комплекс.
С Определение № 1074/07.07.2023 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че сумата от 393,25 лв. е излязла от патримониума му и е постъпила в
имуществения комплекс на ответника. До приключване на съдебното дирене от ищеца не
бяха ангажирани доказателства за установяване на това обстоятелство. С протоколно
определение от 08.11.2023 г. съдът е отменил определението си, с което е допуснато
изготвянето на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, доколкото ищецът не е
предоставил за целите на изготвянето й на вещото лице договор за паричен заем №
**/24.06.2022 г., без представянето на който експертът е в невъзможност да изготви
заключението си. Именно на ищеца е принадлежало процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване фактът, че сумата
от 393,25 лв. е излязла от патримониума му и е постъпила в имуществения комплекс на
ответника. Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК,
който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената
6
тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. В този смисъл, крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото,
и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тези
правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема за недоказани фактическите
твърдения, че ответникът е получил от ищеца процесната сума, предвид което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответното дружество, но
същото не е заявило такова искане в депозирания писмен отговор, поради което и не следва
да му се присъждат такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„Е.Й.“ № 69, против „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
бул. „Т.М“ № 83, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1, хип. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в Договор за паричен заем
№ **/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л. и „А.К.Б.“ ЕООД, поради противоречието й със
закона, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, хип. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността
на неустоечна клауза в Договор за паричен заем № **/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л.
и „А.К.Б.“ ЕООД, поради заобикаляне на закона и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в
Договор за паричен заем № **/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л. и „А.К.Б.“ ЕООД,
поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„Е.Й.“ № 69, против „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
бул. „Т.М“ № 83, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50,00 лв., претендирана като част от сумата 393,25 лв., представляваща даденото от
ищеца без основание по неустоечната клауза, уговорена в чл. 4 от Договор за паричен заем
№ **/24.06.2022 г., сключен между З. А. Л. и „А.К.Б.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7