Решение по адм. дело №1508/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.27 от ЗОС.

Образувано е по жалба на Н. К. Б., [ЕГН], гр.Пловдив, [улица], вх.Б, ет.2, против заповед № 25ОА-1217 от 15.04.2025 г. на кмета на община Пловдив в частта за определеното ѝ РПО за притежаваните от нея 1/24 ид.ч. от поцесния имот, една част от който се отчуждава.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед в частта, с която по отношение на жалбоподателката е определено парично обезщетение в размер на 6 998,80 лева за притежаваните от нея 1/24 ид.ч. от недвижим имот [ПИ] по КККР на гр.Пловдив с адрес на имота гр.Пловдив, [улица]целият с площ 23429 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, с НТП за друг вид застрояване.

Заповедта се оспорва касателно определеното равностойно парично обезщетение за притежаваните от жалбоподателката идеални части от имота, което се счита за занижено и несъответстващо на пазарните цени, определено при несъобразяване с предназначението на ПИ и с действителната му пазарна цена.

Иска се отмяна на заповедта, алтернативно нейното изменение в частта ѝ за определения размер на паричното обезщетение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с искане да бъде изменено определеното парично обезщетение в съответствие с приетата по делото СОцЕ с оглед това същото да бъде равностойно и справедливо.

Претендират се разноски.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни доводи, вкл. и в представени по делото писмени бележки, че паричното обезщетение е определено правилно в оспорената заповед съобразно факта, че се отчуждава имот, чието фактическо ползване е саморасла зелена площ.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства (административната преписка и приетата по делото СОцЕ) поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорването е заповед № 25ОА - 1207 от 15.04.2025 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено отчуждаването на част с площ 3421 кв.м. от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ гр.Пловдив, [улица]целият с площ 23429 кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, която част от имота попада в улична регулация.

Определеното равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ е в общ размер на 167 971,10 лева, разпределено между съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч. като на жалбоподателката Н. Б. по т.2.8. от оспорената заповед, в качеството ѝ на собственик на 1,24 ид.ч. от имота, е определено равностойно парично обезщетение в размер на 6 998,80 лева без ДДС.

Предметът на спора е за размера на определеното равностойно парично обезщетение касае този, определен за притежаваните идеални части от отчуждавания имот, собственост на жалбоподателката.

Спорният момент по делото е относно определения размер на обезщетението за отчуждения имот в частта му, определена за жалбоподателката съобразно притежаваните от нея ид.ч., като спорният момент по делото в тази му част се концентрира върху това дали този размер кореспондира с определяне на равностойно парично обезщетение на поземлен имот при отчитане на действителни пазарни аналози за сходни имоти конкретно относно установеният траен начин на фактическото им ползване.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза (СОцЕ), изготвена от вещото лице инж.Р. К., която е определила равностойно парично обезщетение за процесния имот като е посочила изрично в представеното заключение, че то е съобразено със законовите норми на чл.22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС. По констатациите от заключението на ВЛ е посочено, че частта от процесния имот, подлежаща на отчуждаване се намира на територията на Р. З., кв.“Х. С. III“-жилищен квартал в близост до парк „Отдих и култура“, „Гребен канал“, жилищни, търговски и обществени сгради и спирки от МГТ. Частта от процесния имот, подлежаща на отчуждаване с площ от 3421 кв.м. е локализирана в средната част на ПИ и е включена в обхвата на бъдещата улична регулация на [улица], на запад от ул.Р.. Съгласно КККР на гр.Пловдив ПИ е с ПТ урбанизирана и НТП за друг вид застрояване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.

Заповед за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.

По правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост.

Според чл. 22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулиран за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.

За поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия, съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя като за имоти без предвидено застрояване, като се съобразява установеният траен начин на фактическото им ползване.

Именно в последната хипотеза, тази на ал.8, е определено процесното обезщетение.

Според заключението на ВЛ (л.261) данни за фактическото ползване на процесния имот, придружено от снимков материал с дата на огледа 23.11.2025 г., е констатирано изграждане на елементи от техническата инфраструктура (изградени са ревизионни шахти от канализационен колектор) и е оформено трасе за достъп (път за преминаване без трайна настилка).

Именно на тази плоскост относно трайния начин на фактическото ползване на отчуждавания имот е и спорният момент по делото. Според подробно изложените за ответната страна аргументи в хода по същество на спора и в представените писмени бележки, като установен траен начин на фактическото ползване на процесния имот следва да се приеме саморасла зелена площ, а не както е приело ВЛ за движение и транспортни обекти. Съдът счита тези доводи за неоснователни като кредитира заключението на ВЛ както по отношение на установения траен начин на фактическо ползване на процесния ПИ като път за преминаване без трайна настилка с изградени елементи от техническата инфраструктура (изградени са ревизионни шахти от канализационен колектор), така и по отношение на определеното от ВЛ РПО.

Съгласно приетото по делото заключение по СОцЕ равностойното парично обезщетение на отчуждавания поземлен имот е определено именно съобразявайки фактическото му ползване като за ПИ за движение и транспортни обекти при изследване на пазарни аналози, вписани в Службата по вписвания за процесния период, които са посочени като съпоставими, съгласно изискванията на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС. В приетата по делото СОцЕ вещото лице е взело предвид 5 бр. пазарни аналога, описани подробно в аналитичната таблица на л.15 от заключението му. Предвид квалификацията (строителен инженер по транспортно строителство) и оценителската правоспособност на експерта и при липсата на специални знания на съда в тази област, становището му подробно обосновано по приетото заключение и разяснено при разпита в с. з., се приема за меродавно. От обясненията, дадени от вещото лице, за съда не възниква съмнение в обективността и методите за определяне на РПО за частта от отчуждавания имот вкл. касателно трайния начин на фактическото му ползване за движение като оформено трасе за достъп - път за преминаване без трайна настилка, вкл. с изградена част от прилежащата инфраструктура. Последното е показано и в графичен вид в заключението на ВЛ в комбинирана скица на стр.9, придружено е и от снимков материал. Съобразявайки последното, съдът приема, че ВЛ правилно е ползвало за изготвяне на своето заключение сходни 5 броя сделки с недвижими имоти, чието ползване е за второстепенна улица, движение и транспорт, като кредитира изцяло аналитичната таблица на л.15 по заключението. Съдът счита, че правилно ВЛ е използвало посочените в аналитичната таблица аналози, съответно направените в тази връзка оплаквания от ответната страна са неоснователни.

С оглед на това съдът намира, че приетите от вещото лице по СТЕ за пазарни аналози сделки с имоти, като база за определяне на пазарната оценка на отчуждавания имот и съответни на следващото се за отчуждаването равностойно парично обезщетение, отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 8 от ЗОС във вр. с § 1 от ДР на ЗОС. Същите попадат в изследвания период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, имотите – предмет на сделките са в близост до отчуждавания имот и е съобразен установеният траен начин на фактическото им ползване

Процесната заповед в оспорената ѝ част следва да бъде изменена, като се увеличи размера на определеното на жалбоподателката обезщетение за отчуждаващата се част от поземлен имот съобразно притежаваните от нея 1/24 ид.ч. от [ПИ] по КККР на гр.Пловдив на 36 740 лева без ДДС.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на 10 лева ДТ, 885 лева депозит ВЛ, 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ заповед № 25ОА-1217 от 15.04.2025 г. на кмета на община Пловдив в частта й по т. 2.8. за определеното равностойно парично обезщетение за 1/24 ид.ч. от отчуждаваната част с площ 3421 кв.м. от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ гр.Пловдив, [улица], целият с площ 23429 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, собственост на Н. К. Б., [ЕГН], като УВЕЛИЧАВА определеното ѝ равностойно парично обезщетение от 6 998,80 лева без ДДС на 36 740 лева без ДДС.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н. К. Б., [ЕГН], сумата от 2 485 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.