Решение по адм. дело №821/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. Пр. С., в качеството му на пълномощник на З. П. Х. от гр. Стражица, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0350-000039/25.09.2025г. на младши автоконтрольор от РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново, с която заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на информация за сключване на валидна застраховка „гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, а твърдяното нарушение не е надлежно установено. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Не претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище по нея.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №25-0350-000039/25.09.2025г. на младши автоконтрольор от РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново, е връчена на оспорващия на 25.09.2025г., което се установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването й, стр. 7 от делото. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена чрез РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново на 01.10.2025г., което се установява от поставения на нея вх. №350000-4846/01.10.2025г. по описа на РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорваната Заповед за прилагане на ПАМ №25-0350-000039/25.09.2025г. на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя З. Х. до представяне на информация за сключване на валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, но за не повече от 6 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 25.09.2025г., в 20,30 часа в гр. Стражица жалбоподателят управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег. №[рег. номер], собственост на Г. Х. Д., за което МПС не е имало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на извършване на проверката.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че не е допуснал нарушение на разпоредби на ЗДвП, а такова евентуално бил извършил собственикът на МПС, поради което няма основание да му бъде налагана ПАМ. Отделно посочва, че за процесният томварен автомобил е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ като представя доказателства за това.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 9 и сл. от делото/, т. 2.2 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и служители на длъжност "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, за територията, обслужвана от дирекцията. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 4360910/25.09.2025г./стр. 8 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него. Било е издадено и наказателно постановление №25-0350-000467/17.10.2025г., съгласно което на оспорващия за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено наказания „глоба“ в размер на 400 лв.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото не са изрично оспорени, а следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН за съставянето му.

Не води до друг извод обстоятелството, че след извършването на проверката и съставянето на АУАН е бил сключен и представен валиден договор за застраховка. Видно от разпечатката, представена с жалбата на полица на „Лев Инс“ за сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите/стр. 5 от делото/, договорът има действие от 30.09.2025г., което потвърждава релевантното за спора, а именно, че към 25.09.2025г. такъв договор не е бил сключен. Вярно е, че след сключването на договора и представянето му отпада основанието за налагане на ПАМ и действието на наложената мярка с оспорваната заповед следва да се счита прекратено по силата на закона. Но съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. След като валиден договор за застраховка не е бил сключен към момента на извършване на проверката и съответно налагането на ПАМ, то налице са били основанията за издаването на оспорваната заповед.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон, и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП. Видно от съдържанието посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач на пътно превозно средство, за което няма сключена валидна застраховка. В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от жалбоподателя, за който в заповедта се сочи, че е управлявал МПС без задължителна застраховка гражданска отговорност. Административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1 б. е от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа в условията на задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката до представяне на валидна застраховка.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на З. П. Х. от [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0350-000039/25.09.2025г. на младши автоконтрольор от РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.