№ 232
гр. Карнобат, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Х.ва
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20222130100435 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
"УниКредит Булбанк" АД-София, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл."Св.Неделя" № 7, ЕИК *********, чрез пълномощник
Адвокатско дружество "А. и Иванов" ЕИК147131388, чрез адв.С. А., адрес на
кантора: *** против Х. С. С., ЕГН: **********, ***. С исковата си молба
ищецът е предявил положителен установителен иск за приемане за
установено, че ответникът му дължи сумата от 467,91 лева - главница, по
договор за кредитна карта № CCIR -411-00149-2017 от 11.08.2017г., сумата
от 127,29 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2018г. до 22.09.2020г.,
72.00 лева - разход за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.09.2021г. – датата на входиране на заявлението по чл.417
ГПК до окончателното плащане на задължението, за което в полза на ищеца
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 761/2020 година на КбРС.
Препис от исковата молба е връчена на ответника Х. С. С., който в
срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор, не е изразил становище
по предявения иск, не е направил възражения. Видно от съобщението, с което
е връчена исковата молба, към същото е приложен препис от разпореждането
на съда, в което изрично са указани последиците от не подаването на отговор.
1
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не е депозирано искане делото да се разгледа в негово
отсъствие.
От представените доказателства се установява, че между ищеца и
ответника е бил сключен договор № CCIR -411-00149-2017 за предоставяне на
платежни услуги. Банката открила на името и за сметка на оправомощения
държател Х. С. на 11.08.2017 г. картова сметка издавайки му една основна и
една допълнителна кредитна карта. Кредитът бил надлежно усвоен от
ответника чрез клиентски плащания. Месечният лихвен процент върху
усвоената сума бил в размер на 1,00%. Съгласно договора т.3.1, минималната
погасителна вноска била сумата, която следвало да се осигури от
оправомощения държател по картова и/или разплащателна сметка в
определените срокове за да ползва свободния кредитен лимит. Минималната
погасителна вноска била в размер на 15,00 лева, увеличена с изискуеми
невнесени суми от предходни периоди и непогасени лихвени плащания.
Крайният срок за ползване на разрешения кредитен лимит бил до 31.08.2019г.
Считано от 17.07.2018г. кредитополучател изпаднал в просрочие, поради
което банката начислила лихва върху редовна главница за периода 17.07.2018
г. - 26.09.2018 г., в размер на 17,49 лева, и лихва за просрочена главница, в
общ размер на 109,80 лева, начислена от 26.09.2018 г. до 22.09.2020 г. До
ответника била изпратена чрез ЧСИ Д.Николов покана за доброволно
изпълнение, връчена на лице, с което ответникът съжителствал на семейна
начала. След като била връчена поканата за доброволно изпълнение и
задълоенията по договора не били погасени, банката се снабдила със заповед
за незабавно изпълнение № 260015 от 24.09.2020г. и ИЛ № 260080/24.09.2020
по ч.гр.дело №761/2020г. на КРС. Въз основа на заповедта и ИЛ, банката
образувала изпълнително дело №20218040400705 по описа на ЧСИ Делян
Николов, рег.№804 в КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта
за незабавно изпълнение са връчени на Х. С. С. в хипотезата на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което заповедният съд с определение № 260011 от 05.04.2022г. е
спрял изпълнителното производство и дал указания на ищеца/заявител по
заповедното производство/ да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК.
Предвид представените доказателства съдът приема, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен
договор за кредитна карта за физически лица № CCIR -411-00149-2017 от
2
20.10.2017г. за сумата от 500,00 лева. Ответникът не изпълнявал условията по
договора и не погасявал сумите. От извлечението по кредитна карта за
периода 20.10.2017г. до 18.04.2020г. се установява дължимостта на
претендираните суми, за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Предявените искове са допустими. Процесуалната легитимация на
страните съответства на изложеното в исковата молба, спазен е
преклузивният едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на
установителния иск.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа претенцията и моли за уважаване на предявените искове. Счита, че
са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.
239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На ответника е връчено
съобщение, ведно с исковата молба, приложенията към нея и разпореждане
на съда по чл.131 от ГПК, с което същият е уведомен и са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Искът се явява и вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа
на тях писмени доказателства.
Отговорност за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство и в заповедното
производство разноски. Представеният в с.з. списък на разноски не
съответства на действително сторените от ищеца. Така в настоящото
производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
635,00лева от които 125,00 лева - държавна такса и 360,00 лева - адвокатско
възнаграждение и 150,00 лева - ССчЕ, а в заповедното производство разноски
в размер на 85,00 лева от които 25,00 лева - държавна такса и 60,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
3
Мотивиран от изложеното на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че Х. С. С.,
ЕГН: **********, *** ДЪЛЖИ на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК
*********, седалище гр. София, пл. "Св. Неделя" № 7, на чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по договор за кредитна карта № CCIR
-411-00149-2017 от 11.08.2017г. следните суми: от 467,91 лева – главница,
127,29 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2018г. до 22.09.2020г.,
72.00 лева - разход за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ч.гр.д.
№761/2020г. на КРС.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН: **********, *** ДА ЗАПЛАТИ НА
"УниКредит Булбанк" АД-София, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл."Св.Неделя" № 7, ЕИК ********* направените разноски в
настоящото производство в размер на 635,00 лева и разноски в заповедното
производство в размер на 85,00 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4