Р Е Ш Е
Н И Е
№ 17
гр.Враца 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 19.12.2019г.,
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 458 по описа на АдмС – Враца за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.
чл.215 ал.2 вр.чл.210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Ц.Г.П., Т.Д.П.
и Л.Д.П.,*** против РЕШЕНИЕ от 20.03.2019г. по Протокол от същата дата на КОМИСИЯ
по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед №РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета
на Община Мизия , с което е определена
пазарната цена за обезщетението, което следва да им бъде изплатено за
сервитут за обект „ Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД ***, паралелно на
северния /магистрален/ газопровод до * по
смисъла на чл.64 ал.2 от Закона за енергетиката, засягащ собствения им поземлен имот - нива
с идентификатор №181.111 , находяща се в землището на гр.М. обл.В. / пор.№66
от Приложението към протокола/ , с площ на сервитута от 2.514 дка.
Жалбодателите считат, че определената цена е
занижена, поради което искат с решението
си съдът да определи по- висока оценка.
Ответникът по жалбата ОБЩИНА МИЗИЯ не е взел
становище по жалбата.
Заинтересованата страна „Б.“ ЕАД *** чрез пълномощника си юрисконсулт Д.П. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
отхвърлена, тъй като няма основание за определяне на нови оценки на
сервитутното право, засягащо имота на жалбодателите.
Административният съд, като се запозна с
доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателите
са наследници на б.ж. на гр.М. Т. П., видно от представените удостоверения за
наследници изх.№ЕС УН-1589/30.07.2014г. и
изх.№РОБ19-УГ51-743/20.02.2019г. Не се спори, че наследодателката им е собственик на нива с идентификатор №181.111 от 17.30 дка , находяща се в землището на гр.М. обл.В.Изработеният за нуждите на енергиен обект
„Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния
/магистрален/газопровод до *“ на територията на Република България подробен устройствен план –
парцеларен план, за част от общата дължина на газопровода на територията
на Община М. област В., одобрен със Заповед
№РД-02-15-29/21.03.2014г. на Министъра на регионалното развитие, засяга имота на
жалбодателите, тъй като в полза на
възложителя „Б.“ ЕАД възникват
сервитутни права, необходими за реализацията на посочения по-горе участък от
газопровода. Във връзка с реализацията
на тези права възниква необходимост от изготвяне на оценката им, с оглед
заплащане на обезщетения на засегнатите собственици. Със Заповед №РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия е назначена комисия по реда на чл.210 от ЗУТ. Във връзка с дейността си Комисията е назначила
лицензиран оценител, който е дал експертна оценка за пазарната стойност на учредено ограничено вещно право –
сервитут на газопровод върху имот с идентификатор 181.111, находящ се в землището
на гр.М., с площ на сервитута 2.514 дка,
от *лв. Комисията е възприела
изцяло изготвената експертна оценка и е определила обезщетение
в посочения от експерта размер.
Съобщение за взетото решение с изх.№АБ-94-00-250/ 14.05.2019г. е изпратено на
жалбодателите и получено от тях
съответно на 30.05.2019г. и 04.06.2019г.,
видно от приложените към делото известия за доставяне.За установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти е допусната и извършена съдебно-техническа
експертиза. За да оцени стойността на поземления имот, която стойност
следва да послужи като база за определяне на стойността на сервитута, вещото
лице си е послужило с два метода на
оценяване – сравнителен и приходен метод
на поземлената рента, в съотношение 60/40 и е определило справедлива пазарна
стойност за сервитута в засегнатия имот от *лв. Методът за изчисление на обезщетението за
възникналото сервитутно
право по отношение на заинтересованата
страна е един и същи в експертните
оценки и в техническата експертиза –
Цсерв=Цземя х Кс /отчитащ срока на ползване/ х Ксп / отчитащ вида на
ограничението и съотношението на
засегнатата площ към цялата площ на имота/. Коефициентът Кс е определен на 0.9 и в експертните оценки,и в
заключението на вещото лице, тъй като учреденият сервитут е безсрочен, което се отнася за всички имоти. Коефициентът Ксп е определен
в експертната оценка на 0.8, както е приело и вещото лице. Разликата в
стойността на сервитутното право се
явява вследствие на различната цена
на един дка от цялата площ
на имота, дадена в заключението
на вещото лице и в експертната оценка, както и поради обстоятелството, че назначеният от ответника експерт е използвал
при определяне на оценката нормативен метод по Наредба №16/2004г., който е неприложим
при определяне на обезщетения, които ще се заплащат от търговски дружества. По
искане на жалбодателите е допусната и изслушана тройна съдебно-техническа
експертиза, която е определила стойността на обезщетението на *лв., като е
приела различна норма на възвръщаемост
от посочената в единичната експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ
на оспорване. Съдът приема, че е извършено и в законоустановения преклузивен
срок, тъй като съобщенията за
изготвената оценка са връчени на 30.05.2019г. и на 04.06.2019г., а жалбата е предявена на 10.06.2019г.,с вх.№АБ-9400-250/1/
от същата дата. При така констатираното оспорването се явява допустимо, а разгледано
по същество, е и основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.64
ал.6 от Закона за енергетиката обезщетенията по тази глава се извършват по реда
на чл.210 и чл.211 от ЗУТ. В този смисъл
при издаване на решението са спазени
процесуалните изисквания и са
изпълнени необходимите предварителни действия. Същото е постановено и от компетентен орган - комисия, назначена със заповед на Кмета на общината, в рамките
на нейната материална и териториална
компетентност. Критериите, които се прилагат при определяне на размера
на еднократното обезщетение за сервитута
върху обременения имот, са разписани в чл.65 ал.1 от Закона за енергетиката и
това са: площта на поземления имот, включена в границите на сервитута, видовете
ограничение на ползването, срока на ограничение и справедливата пазарна цена на
имота. Тези критерии са принципно спазени
както при изготвяне на експертната оценка за имота, така и при изготвяне на
заключението на съдебно-техническите експертизи. При така изложеното се налага изводът, че решението на комисията
по чл.210 от ЗУТ следва да бъде изменено, като стойността на обезщетението за ограничаване на правото на собственост на
жалбодателите върху имота им бъде увеличен от
* лв. на * лв.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателите следва да се присъдят и направените по делото
разноски в размер на 830 / осемстотин и
тридесет/лв., представляващи внесена държавна такса и депозит за двете експертизи. Не следва да се
присъждат суми за куриерски услуги, тъй като
право на жалбодателите е да изберат
по какъв начин да представят доказателствата си.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 вр чл.146 т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 20.03.2019г. по Протокол
от същата дата на КОМИСИЯ по
чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия в частта, в която е определена стойността на
еднократното парично обезщетение, което следва да се изплати на н-ци на
Т. Д.П.,***, в качеството им на собственици на имот с идентификатор 181.111
в землището на гр.М. обл.В., който трайно се засяга от сервитута към енергиен обект „Разширение
на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния
/магистрален/газопровод до *“, като УВЕЛИЧАВА
обезщетението от *лв. на
*лв.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА МИЗИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.П., Т.Д.П. и Л.Д.П.,***,
сумата от
830/осемстотин и тридесет/ лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.СЪДИЯ: