№ 904
гр. Бургас, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Р. П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Р. П. И. Въззивно гражданско дело №
20252100501706 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника ЕТ „ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР -
ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Садово, 8463, община Сунгурларе, област Бургас, представляван от управителя
Валентин Дамянов Каравълчев, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Ивайло Найденов– АК- Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Морска“№ 4 против решение № 1734 от 22.07.2025 г., постановено по гр. д. №
4375/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с която е въззивникът-ответник е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р. И. С.,ЕГН:********** сумата 863 лева -
главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по сключения между страните трудов договор №
22/01.06.2020 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане на дълга,
както и сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Със същото решение съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта присъденото трудово възнаграждение, като е осъдил ответника да
заплати на основание чл. 78, ал. 6, ГПК по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса в размер от 50 лева.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е
немотивирано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълен
доказателствен материал и допуснати процесуални нарушения. Възразява се, че
районният съд неправилно е приел исковата претенция за доказана, независимо, че не
1
са били събрани доказателства дали ищцата е престирала труд през процесния месец,
вкл. и колко дни, и какво е било договореното трудово възнаграждение и на колко
часов работен ден е била назначена. Счита, че това обстоятелство не се установява и
от справката на НАП,доколкото подаденото заявление за регистриран трудов договор в
НАП е само индиция, но е доказателство за реално сключване на трудов договор.
Излага, че тези съображения важат и за представените доказателства, предоставени от
НОИ. Сочи, че районният съд погрешно е кредитирал показанията на допуснатия по
делото свидетел, доколкото той не е виждал ищцата на определено работно място,
нито е виждал трудовия договор, за да знае за кое дружество работи тях и при какво
възнаграждение. Заявява се, че дори и да се приеме за доказан размера на трудовото
възнаграждение , то на ищцата се дължи нетното трудово възнаграждение, останало
след удържане на личните здравно-осигурителни вноски и ДОД. Счита, че с
присъждане на БТВ се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на ответника, поради което заявява, че дори и да се приеме, че БТВ на ищеца
е 863лв., незаконосъобразно районният съд го е присъдил в пълен размер. По
гореизложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноските пред
настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща
представител. Представя писмено становище, в което поддържа въззивната си жалба и
моли за присъждане на разноските в настоящото производство. Направено е и
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-
ищца Р. И. С., подаден чрез упълномощения й процесуален представител адв. К. К.-
САК, в който е изразил становище за неоснователността й. Счита, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила при аргументирана и всеобхватна оценка
на доказателствения материал и правилно приложение на процесуалния и материалния
закон. Сочи, че от събраните доказателства, в т.ч. и от масивите на НАП и НОИ е
доказано, че между страните е възникнало и изпълнявано трудово правоотношение,
като преди датата на възникване на правния спор работодателят доброволно внасял
дължимите публични вземания за осигуровки и данъци на ищцата. В тази връзка и
позовавайки се на нормата на чл. 75 от КТ се считат за неоснователни възраженията в
жалбата за недействителност на трудовия договор между страните. В писмения
отговор се сочи, че районният съд внимателно и процесуално обосновано е съобразил
събраните по делото писмени доказателства, които водят до извод, че между страните
е съществувал сключен трудов договор, определен е размера на дължимото
възнаграждение и са събрани доказателства за реалното полагане на труд. Заявява се,
че доколкото ответника не е провел успешно насрещно доказване за твърдението си, че
е заплатил трудово възнаграждение на ищеца съобразно изискванията на чл. 270, ал. 3
от КТ, то при липса на доказателства за извършено плащане иска се явява
основателен. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемата, чрез
адвокатския си представител поддържа писмения си отговор. Моли за присъждане на
разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
2
страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с иск от Р. И. С. за осъждане на ответника ЕТ
„ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“ да й заплати основание чл.128,
т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД /след направено уточнение/ сумата 863 лева -
главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по сключения между страните трудов договор №
22/01.06.2020 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от
предявяване на иска- 28.06.2024г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен писмен трудов
договор от 01.06.2020г., надлежно регистриран в НАП, по силата на който ищцата е
заемала длъжността „Счетоводител, оперативен“ при първоначално уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 945 лв., платимо до 25-то число на следващия
месец, при 0.6% допълнително трудово възнаграждение за всяка прослужена година.
Ищецът сочи, че с последващо допълнително споразумение, трудовият договор е
изменян досежно размера на основното трудово възнаграждение, като с последното
споразумение от 29.12.2023г. същото е увеличено на 863лв. Излага се, че ответникът
не е заплатил на ищеца дължимото му за м. май 2024г. трудово възнаграждение, чието
присъждане претендира в размер на сумата от 863 лв., ведно със законната лихва за
забавеното му плащане от подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответният ЕТ е представил
писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция. Сочи, че е възложил
дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне
на ведомости за заплати и т.н. на трето лице - счетоводна къща „ДФК АКАУНТ“
ЕООД, от чийто офис са били иззети от прокуратурата счетоводни документи и
компютърни системи, между които и архиви на ответника. Заявява, че поради тази
причина той няма как да провери дали ищцата е била назначена като негов служител,
на каква заплата и длъжност. На следващо място се сочи и, че трудовото
възнаграждение е изплатено на ищцата,поради което същото вече не е дължимо. В
случай, че се приеме, че се дължи трудово възнаграждение ответникът възразява, че на
ищцата следва да се присъди нетното възнаграждение, доколкото удръжките, които
работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като
трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 от КТ, а са публично-правни
задължения към Държавата и размерът им следва да се приспадне от БТВ. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
От фактическа страна по делото е установено следното:
По делото е представен писмен трудов договор № 18 от 25.06.2020г., сключен
между страните, по силата на който ищцата е приела да изпълнява в предприятието на
ответното дружество- работодател длъжността „Счетоводител“, при пълно работно
време, срещу основно месечно възнаграждение от 945 лв., платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за
прослужено време в размер на 0.6% за всяка година. Договорът е сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, като няма данни в същия срок
трудовото правоотношение да е прекратено. Предвид това на основание чл. 71, ал. 2 от
КТ се счита, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за
неопределно време.
3
Видно от представените допълнителни споразумения, трудовият договор е
изменян няколко пъти, като е намалено работното време от 8 на 4 часа, както и размер
на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата така, че с последното
споразумение № 3 от 01.06.2020г. същото е уговорено в размер на сумата от 863.18 лв.
Приложена е и справка по чл.62, ал.5 от КТ от 01.06.2020 г. за прието
уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищцата трудов
договор,от което е вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата -
01.06.2020г., а от постъпилата на 06.01.2025г. справка от НАП е вписано, че трудовият
договор с ищцата е прекратен на 23.05.2024г., като същата няма непогасени публични
задължения. Във връзка с оспорване съществуването на трудово правоотношение
между страните и изпълняваната от ищцата трудова дейност за исковия период по
делото са ангажирани свидетелски показания чрез разпита на св. Цанова, която сочи,
че работи като счетоводител в „ДФК Акаунт“ ЕООД, познава служебно ищцата и знае,
че през м. май 2024г. същата е полага труд при ответника като е заемала длъжността
„счетоводител“ при 4 часов работен ден.
С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове.
Приел е, че между страните е било налице трудовото правоотношение за исковия
период, поради което на ищцата се следва дължимото й трудово възнаграждение в
размер на 863 лева, което въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не
е доказал, че го е заплатил, ведно с акцесорната претенция за забавеното му плащане
по чл. 86 от ЗЗД.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните,
представените по делото доказателства и като съобрази закона и предвид ограничения
въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК намира
жалбата за частично основателна по следните съображения:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ,
следва да са налице кумулативно следните законови предпоставки: 1/. трудов договор,
сключен между страните; 2/. изпълнение на задълженията по трудовия договор от
работника или служителя и 3/. неизпълнение на задължението на работодателя да
заплати трудовото възнаграждение.
На първо място що се касае до наличие на съществувало между страните
трудово правоотношение, настоящата инстанция намира възраженията в жалбата в
този смисъл за неоснователни. По делото е представен писмен трудов договор,
съдържащ волеизявленията и на двете страни по делото с постигнато съгласие за
възникване на трудово правоотношение помежду им, съдържащо всички необходими
елементи и уговорки – длъжност, месторабота, срок на действие, възнаграждение.
Наред с това фактът на възникването на трудовото правоотношение между страните се
потвърждава и от уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ, че сключения договор
е приет, наличието на последващи споразумения за промяна на размера на трудовото
възнаграждение и времетраенето на работния ден, както и данните, съдържащи се в
регистъра на НАП за прекратяване на трудовия договор на 23.05.2024г. Допълнителна
4
индиция както за наличие на възникнала между страните трудова връзка, така и
изпълняваните от ищцата за исковия период трудови задължения са и събраните в
първата инстанция свидетелски показания, които установяват по категоричен и
непротиворечив на останалите доказателства начин изпълняването от ищцата на
възложената й трудовата функция. От представената от НОИ информация става ясно,
че БТВ на ищцата е в размер на 1028.91лв. Предвид това неоснователни се явяват
възраженията на работодателя, че по делото не е доказано както наличие на трудова
връзка между страните. Що се касае до времетраенето на трудовият договор, обаче по
делото се установи въз основа на справка от НАП, че трудовото правоотношение с
ищцата е било прекратено на 23.05.21024г., което означава, че претенцията й за
присъждане на трудово възнаграждение за исковия период се явява основателна само
за периода от 01.05.2024г. до 22.05.2024г., а за останалата част от периода от 23.05-
31.05.2024г. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно нормата на чл. 270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда
на влог в посочена от работника банка, а доколкото въпреки доказателствената
тежест, която носи ответникът не доказа, че задължението му за изплащане на
трудовото възнаграждение на ищцата за отработените дни за м. май 2024г. е
изпълнено, то правилно исковата претенция в тази част се явява доказана по
основание.
Що се касае до възражението в жалбата, че на ищцата не се следва присъждане
на брутно трудово възнаграждение, а нетното, т.е. сумата, явяваща се остатък след
удържане на личните здравно-осигурителни вноски и ДОД, доколкото само
работодателят се явява платец по тях, следва да има предвид следното: Съгласно чл.
128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В
уговореното трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ се включват и допълнителните
възнаграждения - в уговорените или в нормативно определените задължителни
минимални размери. Така определеното възнаграждение всъщност представлява и
„брутното трудово възнаграждение” на работника или служителя, но същото е
„брутно” не защото включва и сумите, които работникът или служителят дължи за
данъци, осигуровки и други плащания, а защото включва основното трудово
възнаграждение и добавките към него. Работодателят съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ има
право да приспадне, т. е. да удържи от възнаграждението, изплатените на работника
или служителя аванси, надвзети от него суми, вследствие на технически грешки, и
суми във връзка с осъществяване на ограничената имуществена отговорност, както и
задължение да удържи съответно дължимите от работника или служителя данъци и
осигурителни вноски и суми по наложени по съответния ред запори.Тези удръжки
работодателят може да направи и без съгласието на работника, следователно,
5
задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата /нетна/ сума за
получаване.
По въпросът дали размерът на удръжките за данъка върху общия доход и
осигурителните вноски, се приспадат от общо начисленото на работника или
служителя брутно трудово възнаграждение, в съдебната практика се приема, че може
да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, но за целта
в решението следва да е ясно посочено дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В
първия случай, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези публично-правно
задължения/ т.см. е решение № 154/24.06.2015г. по гр.д. № 6134/2014г.,както и
цитираната в жалбата съдебна практика в същия смисъл/.
От данните, получено от НАП се установява, че за ищцата няма непогасени
публични задължения, което означава, че за м. май 2025г. за нея са платени дължимите
и явяващи се част от брутното й трудовото възнаграждение данъци и осигурителни
вноски за посочения месец. Доколкото обаче въпреки доказателствената тежест, която
носи ответникът не доказа, че е платил дължимото на ищцата нетно трудово
възнаграждение за отработените 13 дни за м. май 2024г. и тъй като тя претендира
присъждане на сумата от 863 лв., то с оглед отработените 13 работни дни за м. май
2024г. при данни, че БТВ е в размер а 1028.91лв. то исковата й претенция следва да се
уважи частично до размера от 704лв., дължима за периода от 01-22.05.2024г., като в
останалата част над присъдения размер от 704лв. до претендирания от 863 лв. за
периода от 23-31.05.2024г. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По горните съображения настоящата инстанция намира, че исковата претенция
се явява основателна, в частта до дължимия й според отработените 13 дни за м. май
2024г. размер на 704 лв., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, като в останалата част над този размер до
претендирания от 863 лв. за останалите 6 работни дни за м. май 2024г., след като
трудовото правоотношение вече е било прекратено на 23.05.2024г., искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради частично съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена
исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ над дължимото БТВ в размер на 704 лв. до
претендираното от 863 лв. досежно част от исковия период - от 23.05.2024г. до
31.05.2024г., ведно с обезщетение за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД
върху тази главница от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
като в останалата част, с която исковата претенция е уважена до размера от 704лв-
главница за периода от 01-22.05.2024г., в който период страните са били в трудови
6
отношения, ведно със законната лихва за забавено плащане от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, решението се явява правилно и потвърдено като
такова, вкл. и по отношение на възложената в тежест на ответника държавна такса по
чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, доколкото
същата е в минималния размер от 50 лв.
С оглед изхода на спора, разрешен в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК в полза на въззиваемата-ищца се следва разноски за първата
инстанция в размер на 407.90 лв., съобразно уважената част на иска, коетоп налага
отмяна на решението и в частта над уважения размер на разноски от 407.90 лв. до 500
лв. Що се касае до разноските за въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение от 500 лв., насрещната страна е направила своевременно възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност, което въззивният съд намира за
неоснователно, като счита, че претендирания хонорар се явява справедлив и съобразен
с фактическата и правна сложност на делото, поради което не се явява прекомерен и
не следва да бъде намаляван. Затова съобразно изхода на спора, разрешен в
настоящото производство в полза на въззиваемата –ищца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 407.90
лв., изчислено съразмерно с уважената част от исковата претенция. Поради частична
основателност на въззивната жалба се следват и разноски в полза на въззивника, като
направените пред настоящата инстанция са за платена такса за въззивно обжалване в
размер на 25 лв. Затова съобразно изхода на спора в полза на въззивника следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за настоящото производство в
размер на 4.60 лв., изчислени съразмерно с отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1734 от 22.07.2025 г., постановено по гр. д. №
4375/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която ответникът ЕТ
„ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Садово, 8463, община Сунгурларе, област Бургас,
представляван от управителя Валентин Дамянов Каравълчев, е осъден ДА ЗАПЛАТИ
на ищцата Р. И. С.,ЕГН:********** сумата от 159 лева - главница, явяваща се
разликата над дължимата й главница от 704 лв. до претендираната сума от 863лв.,
представляваща дължимото й неизплатено трудово възнаграждение по сключения
между страните трудов договор № 22/01.06.2020 г. за периода от 23.05.2024г-
31.05.2024г., ведно със законна лихва върху тази сума от 159лв., считано от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане на дълга,
както и в частта, с която в полза на ищцата Р. И. С.,ЕГН:********** са присъдени
разноски делото за адвокатско възнаграждение за първата инстанция над дължимата й
сума от 407.90 лв. до претендираната сума от 500 лв., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. С.,ЕГН:********** за осъждане на ЕТ „ВАЛЕНТИН -
ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Садово, 8463, община Сунгурларе, област Бургас, представляван от
управителя Валентин Дамянов Каравълчев в частта над дължимата й главница от 704
лв. до претендираната сума от 863лв., представляваща дължимото й неизплатено
7
трудово възнаграждение по сключения между страните трудов договор №
22/01.06.2020 г. за периода от 23.05.2024г- 31.05.2024г., ведно със законна лихва върху
отхвърлената главница от 159лв., считано от предявяване на настоящата искова молба
до окончателното й изплащане на дълга, както и претенцията й за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция над дължимата част от
407.90 лв. до претендираната сума в размер от 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1734 от 22.07.2025 г., постановено по гр. д. №
4375/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, в останалата обжалвана осъдителна
част.
ОСЪЖДА ЕТ „ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Садово, 8463, община Сунгурларе,
област Бургас, представляван от управителя Валентин Дамянов Каравълчев,ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. С.,ЕГН:********** , на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК
направените за въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 407.90 лв., изчислено съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. И. С.,ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ВАЛЕНТИН -
ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Садово, 8463, община Сунгурларе, област Бургас, представляван от
управителя Валентин Дамянов Каравълчев на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
във въззивната инстанция разноски за платена държавна такса в размер на 4.60лв.,
изчислена съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8