№ 16261
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110131189 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
190433/02.06.2025 г., от ******, ЕИК *******, ******** срещу С. К. К. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
33.16 лева главница за периода 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 12.03.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.81 лева -
лихва за периода 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., върху главница от 33.16
за които суми има издадена Заповед № 8668/25.03.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14370/2025 по описа на
СРС, за абонатен номер *****, ID номер *********, инсталация № ********,
за топлоснабден имот ********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
1
процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: *********, IBAN: ******* BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
исковете по основание и размер. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия, защото е прекъснато топлоснабдяването в неговия имот, който е на
последен етаж.. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т.
11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответникът се явява лично в о.с.з.. Поддържа отговорите на исковите
молба. Моли да се отхвърлят исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 29267/09.07.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 45-51 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
2
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 29267/09.07.2025 г., изменено в о.с.з. от 18.08.2025 г.,
съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво
следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата
претенция (л. 45-51,96 от делото).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 69-75
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот не е доставяно топлинна енергия от
ищеца, защото имотът не е топлоснабден. Няма начислявана енергия за
топлинна енергия (ТЕ) за отопление и сградна инсталация и битова-гореща
вода (БГВ). Ищецът изготвя отчети и изравнителни сметки за топлинна
енергия. В сградата съществува техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на ТЕ, но не се прилага, поради липса на договор на
потребителите от ЕС със съответното лицензирана фирма. На това основание
ищецът има правото да получи сумите за дялово разпределение, тъй като е
извършвал дейност по топлинно счетоводство. Уредите са метрологично
годни. Ищецът е извършвал своевременно отчетите и разпределението на
топлинна енергия.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която не
е оспорена от страните, чието заключението съдът напълно кредитира като
обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи
размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало
плащане за процесния период и имот (л. 78-79 от делото). Заключението на
вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен
период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за
уважаване на исковата молба.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
3
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3,
т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума
за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл.36 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“. Съгласно чл.1, т.2 клиент е лице, които купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени нужди.
Видно от приетото заключение по СТЕ, имотът не е топлоснабден. Не
се начислява сградна инсталация, не се начислява БГВ, няма
отоплителни тела. Следователно, освен демонтирани отоплителни тема, до
имота на ответника не достига никаква топлинна енергия – дори от сградната
инсталация (тръби) и чрез топла вода. Ищецът не ангажира доказателства в
подкрепа на твърдението си, че за процесния вход и в частност за процесния
имот е извършвана услуга дялово разпределение. Следователно, ответникът
не е потребител на топлинна енергия или битов клиент. След като не е
4
потребител на топлинна енергия, същият не дължи заплащане на услугата
дялово разпределение. Това е така, защото съгласно чл.36 от ОУ само
клиентите заплащат дялово разпределение. А съгласно чл.153 от ЗЕ само
собствениците и ползвателите, чиито имоти са присъединени към абонатната
станция. При положение, че за имота не се начислява БГВ и сградна
инсталация, както и ТЕ за отопление, тъй като няма отоплително тяло, то
имотът на ответника не е свързан към абонатната станция и като такъв не
дължи заплащане на дяловото разпределение.
Без значение е констатацията от ищеца и от СТЕ, че в сградата има
възможност за извършване на сградна инсталация. Изискването за ДР е само,
когато имотът е свързан към топлопреносната мрежа – отопление, сградна
инсталация или БГВ, какъв е смисълът на чл.153 ЗЕ.
Освен това, съгласно 62, ал.21 ЗЗПотр. клиентът не е длъжен да заплаща
услуги, което не е поръчал. Сумата за дялово разпределение се дължи винаги,
когато го имотът достига топлинна енергия чрез отопление от отоплителни
тела, сградна инсталация или топла вода (БГВ). след като такава енергия не
пристига към ответника, то няма каква енергия да се разпределя счетоводна и
не е необходимо да се извършва топлинна счетоводство. При това положение
услугата, ако ищецът е извършвал такава, не е поискана и като такава не
следва да се начисли на ответника, защото няма предмет за нейното
извършване - разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС, при
положение, че никакъв енергия не достига до имота на ответника.
След като по делото се установи, че имотът не е свързан, то за него не
възниква задължение да заплаща ДР по чл.36 ОУ и чл.153 ЗЕ. Искът за
заплащане на главница за дялово разпределение не е основателен и следва да
се отхвърли изцяло.
Искът за мораторна лихва върху сумата за ДР е неоснователен. На първо
място няма главно задължение върху което да се начислява лихва. Второ,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение.
С оглед изложеното, исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Същите не
5
претендира. Ето защо съдът не му присъжда никаква сума.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от ******, ЕИК *******, ******** срещу С. К. К. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: **********, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
33.16 лева главница за периода 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 12.03.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.81 лева -
лихва за периода 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., върху главница от 33.16
за които суми има издадена Заповед № 8668/25.03.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14370/2025 по описа на
СРС, за абонатен номер *****, ID номер *********, инсталация № ********,
за топлоснабден имот ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6