Решение по дело №14296/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 819
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20211100514296
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов

Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514296 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против акт на съдебния
изпълнител по изп. дело № 20218510402307 по описа на ЧСИ.с peг. № 851 при КЧСИ с
район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение. против разноските за
адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на
взискателя и възражението му в този смисъл, както и евентуалното му възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като
реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване
на молба за образуване на изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен и размера
на пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на
задължението следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по
обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби при определяне на държимите разноски и ядвокатско
възнаграждение, както и че същото е определено в нормативно предвидения минимален
размер.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
Производството по изпълнително дело е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане в размер на 98 639.84 лв. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който
страните договорили възнаграждение по чл. 38, ал.2 ат Закона за адвокатурата.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
същата, като задължение, са вписани и разноски по изпълнителното и такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ. Изпратено е и запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, като е
наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На 03.09.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските - да бъдат редуцирани до минимално
предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., като със същото е поискано и да бъде
редуцирана и таксата по чл. 26 от Тарифата.
С обжалваното постановление. съдебният изпълнител е отказал намаление на
разноските като липсва произнасяне по дължимите такси.
Наложен е запор на банковата сметка на длъжника, като видно от приложеното по
изпълнителното дело писмо и платежно нареждане. банката е превела цялата дължима сума
– /главница и лихви /по изпълнителния лист.
Други действия по изпълнението не са извършени.
Така установеното налага следните правни изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е
приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл-
Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на
образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
В конкретния случай следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, тъй като не са извършвани някакви други процесуални
действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство.
Процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия, които да
попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно - водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От страна на
2
процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото, в която, съгласно изискванията на чл. 428
ГПК е посочил и изпълнителен способ. Други изпълнителни действия, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което настоящият състав
приема, че на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на
изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност. Същото е образувано срещу застрахователно дружество, което спада към
категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна
сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото
образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските
по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника и са
възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява
основателна – определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер от 200 лв.
В частта й относно определените разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата също е основателна.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и
таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата
не се дължи. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. Пропорционалната такса по т.26,
съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско
възнаграждение - в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на III ГО
на ВКС.
Към датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по изпълнителния
лист е в общ размер от 90 822.22 лв., представляваща главница и дължими лихви.
Съгласно чл. 26, б. "д" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане от 50 000
до 100 000 лв. се събира такса върху събраната сума., както следва - 3220 лв. + 4 на сто за
горницата над 50 000 лв. Предвид това, таксата следва да бъде определена в размер на
5 323.64 лв. с вкл. ДДС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт
на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери
приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради
което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият
ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
3
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 10.09.2021г. по изп. дело № 20218510402307 по описа на
ЧСИ рег.№ 851 от КЧСИ, с район на действие СГС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на 200 лв., поради прекомерност
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ по изп. дело № 20218510402307 по описа на ЧСИ рег.№ 851 от КЧСИ
на 5 323.64 лв. с вкл. ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп.д.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4