№ 58
гр. Поморие, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200191 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „РИМ 20“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Поморие. кв. „...
представлявано от управителя И. Р. Ц., чрез адв. Б. Б. от БАК, против
Наказателно постановление № 717125-F719146 от 15.08.2023г, издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности", в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал.
2 от ЗЗД, е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 500 лв., за нарушение на чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че санкционираното дружество не е
извършило нарушение, а в условията на евентуалност е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че системата за изпращане на
копия от ФБ чрез дистанционна връзка е напълно автоматизирана и
собственика на фискалното устройство не може да влияе на тази връзка.
Твърди се, че към момента на издаване на Наказателното постановление
всички извършени продажби са били отразени в масивите на НАП, като
забавянето на тяхното получаване е поради претоварване на сървърите на
агенцията, а не е по вина на жалбоподателя. Излага се, че ако фискалното
устройство не успее да изпрати фискалните бонове за срок от 24 часа, същото
блокира и дава грешка. В тази връзка жалбоподателят твърди, че процесното
фискално устройство не е блокирало, а е работело през целия процесен
1
период, за което представя доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
сочи, че от събраните доказателства по делото се е установило, че фискалното
устройство в обекта е работело през целия процесен период, и ако се приеме,
че е налице нарушение, то същото следва да се разгледа като маловажен
случай, доколкото не е ощетен фискът. Моли за присъждане на сторените
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение, като в хода на делото по
същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за
установено нарушение.
Поддържа, че от доказателствата по делото се е установило, че данните
от фискалното устройство не са изпратени в нормативно установения срок, а
вина за това не следва да се изследва, доколкото административната
отговорност е безвиновна. Претендира присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На 02.08.2023г. в 14:20 часа гр. Поморие, гр. Поморие, ул. „..., е била
извършена проверка по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС на търговски обект –
ресторант „Нептун“, стопанисван от „РИМ 20“ ООД с ЕИК *********.
При проверката било установено, че от наличното в обекта, работещо
при проверката, с изградена дистанционна връзка с НАП фискално
устройство/ФУ/-„15Ь50115- KL” с peг. номер в НАП 4556766, инд. №
ISO17416 и фискална памет №12022686, не са се предавали данни от
издаваните фискални касови бележки/ФКБ/ за извършени продажби в
законоустановения срок за периода от 23.07.2023г. до 02.08.2023г. Била
извършена справка в информационните масиви на НАП на 02.08.2023г. -
модул фискални устройства Данни от документ за продажба от ФУ с
FDRID:4556766 за период от 23.07.2023 00:00:00 ч. до 02.08.2023 16:45:00 ч.,
от която се установило, че последният получен бон от 23.07.23r. в 19,39ч. е с
№12122, следващият е под № 12660 от 02.08.23г. в 15.43ч. По време на
проверката бил отпечатан периодичен отчет от ФУ в обекта, от който било
видно, че за периода 23.07.2023г. до 01.08.2023г. са регистрирани продажби
на обща стойност 27 174,56 лв.
При така извършената проверка бил издаден ПИП cep. AA №
0156533/02.08.2023г., а впоследствие и АУАН сер. AN № F719146 от
02.08.2023 г., връчен на същата дата, за нарушение на чл. 25, ал. 9 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във
връзка с чл. 118, ал. 4, от ЗДДС. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
2
писмени доказателства, приложени по административно-наказателната
преписка, включително и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Д. А. С., коqто описва извършената проверка и сторените
при същата констатации. Фактическата обстановка се установява и от
разпитания свидетел Ст.Н.К., който заявява, че поддържа процесното
фискално устройство. Свидетелят сочи, че фискалното устройство има
дистанционен достъп с НАП, като ако последната разреши, то започва да
подава данни към нея. Ако по някаква причина връзката бъде прекъсната,
устройството има буфер, в който се съхраняват всички отчети, като ако
буферът се запълни, устройството блокира и спира да работи. Ако
устройството блокира, то дава грешка, която се записва във фискалната му
памет. Свидетелят сочи, че ако устройството не предава данни към НАП
повече от 72 часа, то блокира, изписва се грешка „87“ и с това фискално
устройство изобщо не може да се работи, докато е налице тази грешка, а
прекъснатата връзка се възстановява чрез разрешаване на процеса от НАП.
Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични,
непротИ.речиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите (л. 65), като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверката за съответствието на атакуваното наказателно
постановление с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в
него фактическо и правно основание за издаването му, като извърши преценка
осъществен ли е действително съставът на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 25,
ал. 9 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-18/2006г. предвижда, че
данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от
ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение №
17.
3
Безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката е
имало забавяне в предаването на данни от фискалното устройство в обекта
към НАП, като за период от 23.07.2023г. 00:00:00 ч. до 02.08.2023г. 16:45:00
ч., последният получен бон е бил от 23.07.23r. в 19,39ч. и е бил с №12122, а
следващият е под № 12660 от 02.08.23г. в 15.43ч. – по време на самата
проверка.
Видно от представената в съдебно заседание справка, съдържаща данни
от документ за продажба от ФУ с № 4556766 за период от 23.07.2023 – 00:00
часа, до 02.08.2023г. до 23:59 часа, представена от АНО (л.90-98),
продажбите на стоки в проверявания обект от 23.07.2023г. до 02.08.2023г. са
били изпратени от фискалния апарат към НАП в периода от 02.08.2023г. до
08.08.2023г. В тази справка липсват данни за периода от 24.07.2023г. до
27.07.2023г.
От представените от жалбоподателя копия на касови бележки е видно,
че за липсващия период от горепосочената справка, фискалното устройство с
№ 4556766 е работило и е отразявало извършените в обекта продажби.
Съдът споделя изложеното от процесуалния представител на
жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства не се установява
процесното фискално устройство да е блокирало поради наличие на
преустановена връзка с НАП. Нещо повече, по делото не са ангажирани
доказателства, от които изобщо да се установи, че фискалното устройство
изобщо е спирало да работи в процесния период. От събраните гласни
доказателства при разпита на свидетеля Ст.Н.К. се установи, че ако
устройството спре да предава данни към НАП, то ги съхранява в буфер, като
при запълването на буфера ФУ спира да работи. Същото се установява и от
представената инструкция за работа с фискалното устройство.
Съобразно Приложение 1 на Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, данни за всяка продажба
или сторно операция, регистрирана във ФУ или ИАСУТД се предават в НАП
на всеки 5 минути, считано от часа и минутата на регистрацията на
устройството или системата в НАП, като същите следва да се предават в
хронологичен ред.
Както беше посочено по-горе, по делото е установи, че данни за
извършваните в обекта на проверката продажби за периода от 23.07.2023г. до
02.08.2023г. не са били изпращани в законоустановения срок.
Въпреки горното следва да се има предвид, че така констатираното
забавяне в предаването на данните на първо място не е повлияло на фиска. На
следващо място следва да се държи сметка, че е нямало как жалбоподателят
да знае, че устройството му не предава данни към НАП за всяка осъществена
продажба. В тази връзка по делото се установи, че процесното ФУ не е
преставало да работи за целия процесен период, респективно не е дало
грешка „87“, която индикира прекъсване на връзка с масивите на НАП. Не без
значение е и обстоятелството, че все пак цялата информация за извършваните
продажби за периода от 23.07.2023г. до 02.08.2023г. е била налични към
датата на издаване на процесното наказателно постановление.
В този смисъл съдът счита, че формално е налице извършено
4
нарушение чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай
обстоятелствата, при които е извършено деянието, значително го отличават от
типичния случай на нарушения от този вид. Става въпрос за първо подобно
нарушение, което по никакъв начин не е довело до засягане на фискалната
дисциплина. Следва да се отчете и факта, че устройството е било скоро
закупено и регистрирано, както и че предаването на данните, макар със
закъснение, се е осъществило. Не без значение е и обстоятелството, че
търговецът по никакъв начин не е можел да знае за липсата на отчитане на
данни в информационните масиви на НАП. В настоящия случай
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното
нарушение, имайки предвид и че нарушението дори не е свързано с липса на
връзка между фискалното устройство и НАП, както и с неотчитане на
продажби и неподаване на информация за тях, а се касае до подаване на
информация със забавяне, като не е установено на какво се дължи то. Предвид
това и разполагайки с цялата налични информация по случая, в това число
констатациите от проверката и събраната впоследствие информация,
административнонаказващият орган е следвало вместо да санкционира
жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи писмено
предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в отделен
протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни на АНО,
че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и
предвиденото в закона наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради протИ.речието
му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че депозираната жалба
е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда.
При този изход от спора искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно. От
съдържанието на приложения на л. 57 от делото договор за правна защита и
съдействие от 30.08.2023 г. се установява, че заплатеното в брой от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. Предвид това
и същото следва да бъде присъдено в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 717125-F719146 от
15.08.2023г, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности", в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „РИМ 20“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Поморие. кв. „...
представлявано от управителя И. Р. Ц., е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 25,
ал. 9 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „РИМ
20“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр.
Поморие. кв. „... представлявано от управителя И. Р. Ц., сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6